SHARE

Има моменти, в които Британия си остава велика. Това ни напомниха тази седмица британският и шотландският парламент.

В символичен вот вчера шотландците отхвърлиха напускането на Европейския съюз. Макар от техния местен парламент да не зависи дали британското правителство на Тереза Мей ще стартира процедурата за излизане, то с гласуването си шотландските депутати показаха къде стоят – против, в съзвучие със своите избиратели, 62% от които миналата година гласуваха да останат на референдума.

Ден преди това пък се случи друго паметно събитие – председателят на долната камара на британския парламент Джон Бъркоу заяви че ще откаже да покани Доналд Тръмп да говори пред Британския парламент. 

“Обръщение на чуждестранен глава към двете камари на парламента не е автоматично право. То е заслужена чест”, заяви той пред депутатите. “Преди налагането на миграционната забрана [от страна на Тръмп към седем мюсюлмански държави – бел. ред.] лично аз бих бил силно против обръщение на президента Тръмп в двореца “Уестминстър”. След налагането на миграционната забрана съм още по-силно против обръщение на президента Тръмп в двореца “Уестминстър”.

“Що се отнася до това място, аз съм твърдо убеден, че противопоставянето на расизма и сексизма, както и подкрепата ни за равенство пред закон и независимост на съда са изключително важни съображения за Камарата на общините.”

И двете решения – това на Бъркоу в Уестминстър и това на шотландските депутати в Единбург, са против исканията на премиера Мей, която реши да изостави Европа и да отиде в обятията на новия стопанин на Белия дом.

И двете решения могат да имат сериозни последици. 

При Шотландия всички индикации сочат, че в най-скоро време първият министър на Шотландия Никола Стърджън ще обяви референдум за независимост на страната от Обединеното кралство. Последният – проведен, преди Британия да тръгне да напуска ЕС – завърши с провал за движението за независимост на Шотландия и оставката на предишния първи министър Алекс Салмънд. На този референдум през 2014 г. резултатът бе 55% за оставане и 45% за напускане на Обединеното кралство.

Днес социологическите проучвания показват смаляваща се преднина за оставане на Шотландия, но все пак преднина (51% за оставане на 43% за напускане), а при отрицателен вот – не само че традициите ще повелят Стърджън да си подаде оставката, но и за десетилетия напред едва ли шотландците ще имат сериозни аргументи да искат трети референдум за независимост.

А за председателя на долната камара на британския парламент това може да му донесе гнева на управляващите, след като се опълчи срещу техния нов приятел Доналд Тръмп. Желанието им да се харесат на Тръмп дори като му уредят аудиенция с кралицата, въпреки че обикновено кралицата не приема чуждестранни лидери в техния първи мандат и имаше индикации в последните дни от хора, близки до короната, че визитата му ще постави Елизабет II  в неудобна ситуация, тъй като ще бъде асоциирана със силно неодобряван човек, публично осъждан за своите позиции и поведение към жени, религии и малцинства.

Това няма да е първият случай на бунт на председателя срещу управляващите – всъщност за многовековната история на Британия няколко бивши държатели на тази позиция са си губели главата в буквалния смисъл.

Председателят на долната камара на британския парламент е позиция с вековна история. Камарата на общините винаги е имала някаква форма на председателстващ заседанията, но през 1376 г. камарата си избира говорител (speaker) за пред краля и от следващата година той официално получава титлата, която се използва и до днес – Говорителя на Камарата на общините.

Тази титла идва и с пагубна отговорност – да носиш вести на краля, че депутатите не са съгласни с волята му – и до 1535 г. са обезглавени седем председатели. Така до ден днешен когато е избран нов председател на общините, той негодува срещу избора и насилствено е бутан от други членове да заеме мястото – страхувайки се от кралския гняв. И макар днес да не са големи шансовете председателят да се раздели с главата си, то традицията продължава да се изпълнява.

В Британия традициите имат особено значение. До ден днешен Лондонското сити, част от големия Лондон, се ползва с древното право да може да откаже да признае законите на останалата част на кралството. Така е записано в Магна Харта, която крал Джон е принуден да подпише през 1215 г. и която действа и до ден днешен.

Голяма част от политическия елит следва ревностно тези традиции – те са наситени с история, символ на величието на Британия и най-вече отговорност за техните носители.

И за Бъркоу традицията повелява да се опълчиш срещу управляващите. За Шотландия историята повелява да се опълчат срещу английските им владетели, които взимат решения без тяхното съгласие – както се случава при войните за шотландска независимост от XIII и XVI в. (известни още като филма където Мел Гибсън носи поличка)

Историята помни. И в страната, запазила традициите на своето славно минало, е от изключително значение те да бъдат отстоявани – това е бреме за всеки един.

*На снимката: още един символ на величието на Британия – кралица Елизабет II, която отбеляза 65 години на трона и е най-дълго управлявалия страната монарх. 

SHARE
Разследващ анализатор в Bellingcat