SHARE

Реакциите у нас и в света на убийството на Виктория Маринова са симптоматични за фундаментални разминавания в ценности.

Оставям настрана казионната журналистика като „24 часа“, „Труд“, Пеевските и централни медии. При тях патологията е крайна.

Но в т.нар. широка периферия от хора наблюдавам странен стремеж към омаловажане на дейността на Виктория и нейния принос към разследващата журналистика. Уж в името на истината.

Дори „корифеи“ с претенции за разследващи генерали започнаха да обясняват как тя в същност не била точно и толкова разследваща журналистка.

Тази теза вероятно не толкова странно съвпада с кризисния пиар на властта, която гради стратегията си за „спасение“ от публичния гняв върху липсата на връзка на убийството с нейната работа.

Нека видим разликите между международните и вътрешните реакции – западните медии свързват логично убийството с нейната лична отговорност, намеса и участие в оповестяването на данни от едно от най-значимите разследвания – по-скоро изтичане на информация у нас, което касае олигархични групи с достъп до властта.

В днешна България проблемът на корумпираните не е толкова, че някой ще се занимава с тях, като ги разследва, а това, че ще застане в защита и разпространи резултатите от тяхната работа. У нас прокуратурата действа не поради достоверността и важността на сигнал, а много често по силата на обществения отзвук.

Ето тук Виктория е свършила изключителна работа, която осмисля работата на всеки разследващ журналист – ангажирала се е в комуникация и медийна защита на тяхната работа, като е рискувала много в личен план.

Питам тези „смелите“ на колко места журналисти се осмелиха като нея да публикуват разкритията за Джи Пи Гейт и други разтърсващи корупционни скандали? Колкото телевизионни канали и предавания закриха само защото даваха трибуна на инакомислието. Ето защо стореното от Виктория се равнява по значимост и е достойно за най-висока морална и нраствена оценка, особено в контекста на жестокото й убийство. Обратно, хората със скепсиса за нейната роля, които трудно скриват желанието и очакванията си всичко да бъде битова драма, по същия начин игнорират разследването и изтеклата информация за скандала Джи Пи Гейт.

Мълчат солидарно с властта и чакат прокуратурата да произведе новини по казуса.

Тук бих искал да цитирам последните думи на Виктория в нейното предаване – за да поставим точка над i

„Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна, силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна – безспорни успехи на разследвания през последните години, голяма част от които са публикувани и на сайта „Биволъ“. Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания, както и да извършва и свои такива, касаещи с изключителна степен обществения интерес. Защото това е „Детектор“ – предаването, което отчита лъжата, но дава предимство на истината.“

Кой може да твърди, че заради тези думи не могат да убият в днешна България?

За това не се чудете, че ни виждат по-добре отвън, особено когато убият журналист.

Ако има нещо сигурно, и то без да чакам резултатите от разследвания, че това убийство бе послание към всички ангажирани по веригата с разследвания на гранд корупция – опасно е и за тези, които копаят, и за тези, които разпространяват и сътрудничат.

SHARE
Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс", блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Бивш посланик на Република България в Русия.