SHARE

Остават броени дни до събота – 12 юни, когато по улиците на София отново ще премине „София прайд“ – традиционното шествие в подкрепа на ЛГБТИ общността (лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс хора). 

Напомняме, че миналата година събитието се проведе онлайн по изключение, но тази година отново ще се превърне във възможност ЛГБТИ общността да покаже своите цветове и готовност да се бори за приемане, равноправие и свобода на изразяване и всички ние да застанем заедно с тях.

Тази година „София прайд“ се провежда под мотото “Мамо, татко, трябва да ви кажем нещо”. Целта е фокус върху най-ключовия момент в живота на всички ЛГБТИ хора – приемането в семейството.

Повече информация за събитието може да видите тук: 
За проблемите, решенията и очакванията от „София прайд“ разговаряме с част от организаторите Димитър Богданов и Симеон Василев от фондация „GLAS“
.

Сигурно този въпрос е клише, но все пак, какво е да си еднополова двойка в България? В това число имате ли наблюдения в различните градове в страната?

Димитър Богданов: Тъй като ние сме еднополова двойка от повече от 10 г. мога да кажа какво е сега и какво е било преди. Със сигурност сега е по-лесно и по-прието. Но това, което е сега в София със сигурност не е в страната.

Симеон Василев: Аз мога да кажа, че със сигурност все повече родители приемат децата си и оттам са и ОК те да бъдат в двойки. Със сигурност има и промяна във видимоста на общостта през последните години, не само на събития като Прайда, но и всичко, което ние като организации създаваме. Заедно с това наблюдаваме в хората и повече откритост и по-голяма смелост. 

Но със сигурност това, което продължаваме да не виждаме са гей двойките по улицата. Не виждаме момчета или момичета хвнатати за ръка. За жалост в София не сме свидетели на пълно чувство за сигурност, както и че може да си открит навън сред хората и да демонстрираш любовта си свободно. Някак все още страхът да хванеш партньора си на улицата за ръка продължава да е реален. И той е реален, защото знаеш, че закона не прави нищо, за да те пази. Наказателният кодекс не те пази, ако някой те набие за това, че си гей, което е престъпление от омраза. 

Ние, в личния ни кръг, мисля че винаги сме били открити, винаги сме били приети от приятелите си. Може би за повечето хора, които са се запознали с нас сме били първата гей двойка, но разбира се, ние живеем в доста по-изолирана среда. Средата, която е в София е различна и има по-приемащи кръгове и ние знаем, че това не е реалността за много други двойки, които в малките градове трябва да се крият и да не бъдат себе си и въобще да измислят алибита за това с кого всъщност за във връзка. Разбира се, имаме и примери за двойки на гей мъже и жени, които живеят в малки български селца и са приятели с всички, защото хората там не виждат нищо нередно или страшно. 

Димитър Богданов: Когато ти реално видиш човека и се убедиш, че няма нищо страшно, тогава приемането е много по лесно – това го видяхме през годините и в работата си. Наистина, очите на страха са големи. За съжаление, стериотипите и предръзсъдаците, които съществуват в обществото са изключително дълбоко загнездени и те често пъти служат като филтър, който непозволява на хората да видят същността на нещата.

Какво означава за вас “София прайд” и с какво той се промени през годините?

Симеон Василев: За мен “София прайд” означава борба. Ако започнем от първото издание през 2008, където буквално хората е трябвало да бягат за живота си заради хвърляните коктейли “Молотов” и стотиците протестиращи, то тогава това е борба, която 14 г. по-късно промени формата си, но продължи да бъде борба за приемане, за равноправие и свобода на изразяване. „София Прайд“ безкрайно много се промени като събитие. Безкрайно много се промени подкрепата, която получаваме от почти всички посолства и чуждестранни мисии в страната. В това число и бизнес подкрепата, която е изключително голяма и нарастваща всяка година. Също и публичните личности, които вземат позиция в подкрепа на прайда. Това акумулира адски много внимание и промяна, която видяхме и в смелостта на близо 7000 човека, които бяха на прайда през 2019 г. „София прайд“ измина много път и много достижения.  За жалост това, с което не успя да се пребори, е предразсъдъкът, че това е парадиране. Това е предразсъдък, които продължава да се тиражира и да бъде използван без реално да бъде верен.

Димитър Богданов: „София прайд“ е започнал като всеки друг прайд – като протест. Първоначално противопоставянето е било много по-остро, днес не е така – макар че не знаем какво ще се случи на 12-и юни. Ако преди 5 години на прайда имаше 1000 човека, през всяка следваща година те се увеличаваха двойно. Половината от хората, които идват са тийнейджъри, има и адски много семейства с деца, хора с прогресивно мислене, които искат да покажат своята подкрепа и съпричяасност, но младите са тези, които движат събитието и които предизвикват промяната. И това е вълна, която не може да бъде спряна и която дори ние като организатори трудно догонваме. Но е факт че провокациите и атаките ни напомнят, че каузата му съвсем не е приета и целта, с която се прави съвсем не е изчезнала. 

Всяка година “София прайд” се посреща с много еуфория и надежда. Но освен това в месеца на прайда се наблюдава активизация на нетолерантността, както и провокации. Пример е прожекцията на филма “Черупки”. Очакваме с годините това да се променя, но така ли е? И ако не, защо според вас? 

Димитър Богданов: Факт е, че от октомври миналата година в Пловдив имаше една изключително грозна и абсолютно безпрецедентна проява на публична агресия на групичка футболни привърженици и техни приятели, които скандираха “не искаме гей парад в нашия град”. Беше се стигнало дори до спречкване с други младежи, които те бяха определили като гей, само заради цвета на косата им. Оттогава сме свидетели на поредица от провокации и атаки, последната, от които беше по време на организираната от фондация „GLAS“ в “The Steps” прожекция на новия късометражен филм на Слава Дойчева – “Черупки”. И тези провокации няма да свършат с това. Има още няколко прожекции до София прайд, за които знаем, че ще има организирани атаки, а на самия прайд е обявено анти-прайд шествие, което ще започне от НДК. 

Активизирането на тези прояви според мен, без съмнение, е свързано с промяната на политическата обстановка в страната. И по-точно с опита на псевдонационалистите и псевдопатриотите да останат на власт с цената на всичко, с цената на увеличаване на омразата в обществото. Тези провокации са техния начин да влязат отново в обществения дискурс. Това е пътят, по който те се опитват да агитират своите най-твърди ядра, създавайки тези ситуации. За тях тези провокации са хранителната среда, която им дава някакво основание да заявят нуждата от своето присъствие. Липсата на ВМРО в кратко-съществуващия парламент беше, може би, най-хубавото нещо в неговото съществуване. Силно се надяваме те да не влязат в следващото НС и да не участват в управлението, защото последните четири години, които псевдонационалистите бяха в управлението на държавата бележат един период на упадък на гражданските права и въобще на либералните ценности на държавата. Да, това звучи адски политическо, но не може да не му се обърне внимание. Речта на омразата се превърна в политическо говорене, тя се институционализира. И не само – отговорните държавни органи, които трябва да защитават всички български граждани еднакво не го правят и те съвсем обратно на своята функция се превърнаха в проводник на реч на омраза и на противопоставяне.  

Кое е възможно в контекст на реализирането на равенство и приемане на ЛГБТИ хората в България и кое все още си е преследване на химери?

Димитър Богданов: Има един аспект от обществения живот, който съществува от години, който е безспорен факт, но въпреки това по никакъв начин не е намерил мястото си в законодателството и в регулирането на обществените отношения. Законите би трябва да регулират съществуващи обществени отношения и по някакъв начин да отговарят на това, което реално се случва в обществото, това не винаги е така. По отношение на еднополовите семейства това въобще не е така.

Според мен не е химера регулиране на еднополовите семейства да стане скоро и по две много прости причини. Първо, защото те съществуват. Без значение дали Народното събрание се прави, че ги няма и замита проблема под килима. Те съществуват. Създават семейства, отглеждат своите деца, живеят заедно и имат имуществени взаимоотношения. И втората причина е, че всъщност в България, регулирането на извънбрачните отношения е крайно належащ въпрос, защото той не касае само еднополовите семейства, той касае всички двойки, които живеят без брак, защото България няма правна регулация на двойките, които живеят извън брак.

Иска ми се да си мисля и че не е химера по-добрата защита и сигурността на ЛГБТИ хората. Въвеждането в наказателния кодекс на сексуалната ориентация като защитен признак наред с пол, раса. Тоест регулирането на така наречените престъпления от омраза. Това са все неща, върху които ние най-вече акцентираме в работата си. 

Симеон Василев: Аз единствено бих допълнил, че съвсем не е химера и предстои да чуем Конституционния съд по отношение на смяна на документите на хората, които сменят пола си. В момента съдът има положителна практика по отношение на смяната на тези документи, но Конституционният съд трябва да излезе с решение, което да е за общо тълкуване на закона, който в момента не дава такова тълкуване. Това е много ключов момент за ЛГБТИ общността по отношение на транс хората и тяхното приемане, така че предстои да видим. 

Предишните поколения са изградили необходимите умения, за да навигират през страха, изолацията и дискриминацията, но сега времето е по-различно. Усеща се “приемане”, но на моменти точно заради това приемане е неприятна изненада когато безмилостните сенки на презрението падат върху неподготвените ЛГБТИ младежи. Това което питаме е как се пораства в България, когато си ЛГБТИ? 

Симеон Василев: Историите са много и наистина най-различни. От непрестанен тормоз в училище до деца, които се страхуват да се разкрият и деца, които смятат, че в това има нещо нередно и ненормално. Имаме деца, които биват буквално гонени от родителите си, както и деца, които са напълно открити за сексуалната си ориентация в тийнейджърските си години. Това са деца, които говорят открито за това с родителите си, които ги подкрепят и им казват, че няма нищо страшно, няма нищо лошо. Имаме много такива примери около нас. Деца живеят в различни светове. Светове, в които са приети и разбрани, подкрепящи прайда и такива, които ще им трябва много време да съберат кураж, за да проведат “онзи” разговор с родителите си, за който говорим, че е много важен и е разговорът, който маркира крайъгълен момент в живота им. 

Димитър Богданов: Във връзка с поколенческата разлика мога да кажа, че по възрастното поколение – тези над 35 – 45 години, наистина са изградили един механизъм на живеене в един балон, в който те се чувстват по-спокойни и сигурни, макар че според мен това е донякъде лъжливо състояние, защото тези хора са жертвали доброволно част от свободата си, за да получат друга псевдо свобода и спокойствие, те са жертвали своята индивидуалност и са решили да прикрият част от себе си, за да избегнат някакво противопоставяне или евентуална агресия. Никой не може да бъде обвиняван за този компромис, който и аз съм правил в живота си и който правят хората на моята възраст, защото обществото налага тази стигма и предизвиква тази жертва.

Има ли готовност от страна на фондация „GLAS“ и подобни организации за събеседване с бъдещето правителство по темите за равенство и приемане на ЛГБТИ хората в България? А има ли готовност държавата да води този разговор отговорно?

Димитър Богданов: Ние сме осъзнали, че без сътрудничество с държавата няма как да постигнем какъвто и да е напредък. Готовност от наша страна и за разговор и обсъждане винаги е имало и особено напоследък. Пример за това е включително и работата ни със Столична Община, която макар да не е лесна, е ползотворна и доведе до едно успешно и сигурно протичане на София Прайд през последните няколко години. В момента ние се опитваме да водим разговори с всички политически сили без така наречените „патриоти“, защото наистина когато казваме, че има политически цели те въобще не касаят политическия спектър ляво дясно, а по- скоро става дума за утвърждаване и въобще въвеждане на ценностите на либералната демокрация и свободатата в България – част от които са и правата на ЛГБТИ хората. 

Симеон Василев: Трябва да споменем, че четирима от кандидат депутатите, които подписаха декларацията на прайд за подкрепа на ЛГБТИ хората влязоха в предишния кратко просъществувал парламент. Това беше някак дори историческо, че четирима души, публично ангажирани за правата ни станаха депутати, а общо 16 подписаха декларацията на „София прайд“. „Зеленото движение“ е една от партиите, които присъстваше в този парламент и които тази седмица излязоха с отворено писмо, че всеки в България е равен по конституция и има право на защита. Това е хубаво да го отчитаме като стъпка напред. 

Димитър Богданов: Безспорно изборите слагат един допълнителен пласт трудност в тези разговори, тъй като партиите първо се опитват да изградят имидж с който да влязат в парламента, след което биха водили съществени разговори. Но имаме уверението поне на по-голямата част от тях, че тази тема би била разисквана при едно бъдещо управление. 

*ТерминалНО подкрепя София прайд. Подкрепи го и ти!

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.