Ще падне ли правителството на Нетаняху? Въпросът се среща почти във всяка медия, но всъщност неговото продължение е от по-голям интерес за международната общност. А именно, ако има промени в израелското управление, това как ще се отрази на приемането на така наречената „сделка на века“, или плана на Тръмп за мирния процес в Близкия изток? Обещанието на американската администрация е да се огласи „сделката на века“ в срок от 2 до 4 месеца. Вчера категорично беше повторено, че дори и да има предсрочни избори в Израел, това няма да попречи на представянето на плана за решаването на конфликта между израелци и палестинци.
Как се стигна до възможността за падането на правителството на Нетаняху? Защо министърът на отбраната Авигдор Либерман подаде оставка и доколко тя застрашава сигурността на кабинета? И какво се знае сега за плана на Тръмп за решаването на един от най-продължителните конфликти в Близкия изток?
Оставката в сряда на Либерман е заплаха от висока степен за правителството на Либерман. Защото тя го оставя с мнозинство от само 1 глас в парламента. Израелският Кнесет се състои от 120 депутати, след оттеглянето на Либерман подкрепата за Нетаняху остава с крехкото мнозинство от 61 членове на парламента, т.е. на практика която и да е от останалите партии в коалицията, ако реши да се оттегли, кабинетът на Нетаняху пада и се насрочват предсрочни избори. Редовните се очакват през ноември следващата година.
Роденият в Молдова Либерман е лидер на партията Израел бейттену, партия от дясното политическо пространство на Израел. Неговата оставка е в знак на несъгласие с политиката на премиера по отношение на „Хамас“, но по-страшното е, че Либерман оттегли своите пет депутати, като обясни, че не споделя политиките на премиера за подпомагане на терористите от „Хамас“. Но какво точно се случи в тази наситена със събития седмица на границата между Израел и Ивицата Газа?
Първо, 3 куфара, всеки с по пет милиона долара, бяха предадени от израелците на палестинците с благословията на Нетаняху. Парите са от Катар и би трябвало да помогнат да се преодолее хуманитарната криза в Ивицата Газа, която се дължи и на отказа на президента на Палестина Махмуд Абас от Западния бряг да плати заплатите на служителите в Ивицата. Конфликтът между управлението на двете територии на палестинците продължава повече от десетилетие и опитите за помирение са неуспешни.
Второ, висш израелски военен, чието име не беше огласено, беше убит при акция вътре в Ивицата заедно с още 6 палестинци. Подробности не бяха огласени. В понеделник на погребението на офицера присъства президентът на Израел. От арабските медии става ясно, че екип от израелски военни влиза под прикрие в Ивицата Газа, за да монтира устройство за прихващане на разговори. Патрул на „Хамас“ се усъмнява въпреки прикритието и униформите и открива стрелба.
Трето, в последвалата нощ над израелската държава бе извършено най-масираното ракетно нападение от години. Между 300 и 500 ракети са изстреляни от Ивицата към мирни домове в градовете наоколо. Няма убити, но има 15 ранени. Защитният купол, който охранява въздушното пространство над Израел, не може да поеме и обезвреди такова голямо количество ракети едновременно. Предполага се, че на склад в Ивицата Газа има още 20 000 ракети. Т.е. истина е, че някаква част от парите, неясно каква, не отива за да се помогне на бедните и болните, а с тях се купува оръжие.
Разбира се, Либерман събира позитиви от подадената оставка за следващите избори. Недоволните от политиката на Нетаняху биха гласували вероятно за него. Но защо Нетаняху даде 15-те милиона? Според него поради здрав разум – „за да се избегне войната, не защото няма да я спечелим, а защото нямаме ход след нея“ и защото „после как ще управляваме тези 2 милиона палестинци там?“.
Оживените преговори между част от ръководството на „Хамас“, Египет, Израел не са тайна отдавна. Очаква се арабските държави да подкрепят с 1 милиард долара икономическа зона с много предприятия на границата между Египет и Газа. Очаква се Израел да помогне на палестинците с пристанище и летище. Очаква се палестинците от Газа да се демилитаризират и признаят правото на Израел да съществува. Сигурно част от тези дейности са точки от плана на Тръмп за мирния процес в Близкия изток. Вероятно е също и да се сбъдне голямата надежда на палестинците за столица Източен Ерусалим.
Проблемът при преговорите е, че все още политическото ръководство на „Хамас“ не може да се наложи над отделните въоръжени фракции, което води и до избухване на напрежение и военни сблъсъци, за съжаление с човешки жертви.
Но каквото и правителство да дойде на власт в Израел, то не би се отказало от изминатия път и подобряването на отношенията с повечето арабски страни. Това е стабилизиране на региона, което не бива да се пропуска от следващите политици.
Т.е. има вероятност „сделката на века“ да получи подкрепа също и от следващата коалиция, избрана да управлява Израел.
Има вероятност също да не остане отново напразна надеждата за мир в региона на цялата световна общност.
