SHARE

1. Какъв е смисълът от протести щом после на власт ще дойдат същите или други корумпирани мутри?

2. Това не е моят протест, защото там са Радев, МаяМа, Отровното трио, Костя Копейкин, БСП, АБВ, Черепа и други политико олигархични брокери.

3. Омръзна ми да употребяват гражданската ми енергия за политически цели.

4. Няма да им протестирам, всички са маскари!

Това най-общо са аргументите, с които се сблъсквам напоследък в социалните мрежи.

Държа да отбележа, че аз съм протестиращ човек. Ходя на протести от дете. Първо в началото на 90-те заедно с родителите ми, когато в опиянение пеехме по площадите „45 години стигат! Времето е наше!“
Протестирах като студентка през зимата на 97-ма. Протестирах през 2013-та. Протестирам и сега.

Въпросът за смисъла на протестите е несъстоятелен, защото протестът сам по себе си е смисъл. Правото на свободен мирен протест е в основата на всяко демократично общество. За него мечтаеха родителите ни през дългите мракобесни години на комунистическа диктатура.

Дядо ми, който на два пъти е лежал в концлагер по време на комунизма, не доживя да протестира свободно. А тоталитарният режим го прибрал именно, защото се осмелил да протестира.

Разбирате ли сега какъв е смисълът на протеста?

Той е израз на гражданска свобода. Свобода, каквато твърде дълго нямахме. И която между другото са на път да ни отнемат и днес.
Когато управлението е толкова корумпирано, некомпетентно, нагло погазващо справедливост и закон, откровено толериращо бизнес интересите на определена група хора и накърняващо с това обществения интерес, протестът е най-логичната реакция.
Твърде дълго търпяхме безобразията на управляващите и в този смисъл протестът е закъснял и тъкмо затова още по-необходим.
Когато парламентарната демокрация е на практика мълчаливо суспендирана, когато парламентарната опозиция се държи като патерица, а не коректив на властта, единственото решение е хората да излязат на улицата и да поемат ролята на извънпарламентарен коректив.

Откакто светът се бунтува, а той се бунтува от зората на човечеството, на протести изпълзяват всякакви зли сили, маргинали и юродиви. Френската революция е добър пример за това как различни мракобесия се опитват да яхнат иначе справедливия гняв на хората, които в онази епоха се трансформират от поданици в граждани.
Не виждам тогава защо има изненадани, че миязми от миналото като Мая Манолова, Румен Петков, Корнелия Нинова, Костя Копейкин и други политически хамелеони се опитват да се присламчат към протестите днес.

Тази стратегия и тактика на злото е стара като света.
Сега на въпроса какво ще се случи след протестите и опасенията, че отново ще дойдат същите.

Елементарно – след протестите, ще има избори.
След изборите на власт ще дойдат онези, които мнозинството от гражданите, упражнили правото си на глас, изберат. Ще дойдат също така онези, които неупражнилите правото си на вот, позволят.

Ами ако те отново са корумпирани, некомпетентни, необразовани, крадливи и арогантни?

Тогава, уважаеми сънародници, ще протестираме отново. И ще свалим и тях. Ще ги сваляме, докато не дойдат по-образовани, по-компетентни, по-честни, по-достойни.

Протестите доказаха ефективността си и никой не може да го отрече. След многохилядните шествия в столицата и провинцията, управляващите взеха, макар и с неохота, да говорят за Пеевски и Доган. Започнаха, макар и с нежелание, да признават, че сараите в Росенец са незаконни и ще бъдат подложени на проверка от компетентните органи. Взеха, макар и под натиск, да отварят дума за Студения (му) резерв и да планират намаление на държавните пари, които по-рано гласуваха да му отпуснат.

След масовото плажуване в Росенец, президентът Радев, известен със своя проруски бекграунд, бе принуден да признае, че охранителите на Доган са от НСО.

Ето, че протестите работят.

И точно понеже работят, всякакви мафиотски проксита като Мая Манолова, Копейкин и други псевдоалтернативи опитват да ги употребят.

Ако има критична маса нормални граждани, те няма да позволят протестите да бъдат употребени. А аз вярвам, че има.
Друга мантра от последните дни е, че протестите били на младите. Това е клише. Може би защото е вярно. Протестите винаги са на младите.

Защото енергията на всеки протест по дефиниция е младежка. Желанието за промяна е доказателство за съхранен младежки дух.
В този смисъл през последните 7 години (след 2013) българите безнадеждно остаряхме. Твърде дълго отказвахме да се ядосаме и да излезем на площадите, въпреки безбройните поводи, които мафиотизираното управление на ББ ни даваше.

Това допълнително одързости властта, тя се почувства безнаказана. Стана възможен Гешев. Стана възможен икономическият и медиен възход на Пеевски и Доган. Ние го допуснахме с безразличието си.
Така, че протестите имат смисъл. Защото те са смисъла.
Смисълът е да отстояваме правото си да не сме съгласни.
Да бъдем достатъчно гласовити, че да ни чуят отвъд границите на завладяната ни територия.

Това е смисълът.

Спомнете си Априлското въстание. То се проваля в голямата цел да освободи България, но постига една друга цел. Алармира света, че някъде там в самия край на Европа има един народ, който не иска повече да бъде клан, тъпкан и поругаван от Османската империя.
Априлското въстание също е протест. Протест срещу легитимната турска власт.

Ами ако някой тогава си беше казал „Какъв е смисълът да въставаме, като пак ще дойдат същите или други поробители?“
(И те наистина идват. Руските освободители, които се оказват новите поробители).

Срещу поробителите трябва да се въстава всеки ден, без отказване, докато не ги принудим да си тръгнат.

И никой никога не е обещавал, че ще стане бързо. Османците са се задържали 5 века. Комунистите и наследниците им вече 75 г.

Ще ги гоним до дупка. Няма друг начин.

Албер Камю е казал:
„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.“

Аз вярвам, че имаме смелост.

SHARE
Казвам се Розалина Темелкова, a.k.a. Rozix. Rozix, Catherine Deneuve, Rozix, Roxette, Rozix, Kurt Vonnegut, Rozix, Cinema, Rozix, Words. Това съм аз накратко. Останалото, ако искате, може да прочетете. Ако ли не: Better to write for yourself and have no public than to write for the public and have no self. Cyril Connolly