Заместник-министър на външните работи – позицията безспорно е достоен завършек на кариерата на всеки един дипломат. В България – също! А може ли да започнеш кариерата си в дипломатическата служба именно от тази позиция? В България може! Дори и ако си само на 24 години? Може бе, в България всичко може! Е, много по-лесно би станало, ако си и шеф на младежката организация на управляващата партия ГЕРБ.
В края на юни на свое закрито заседание Министерски съвет вече е взел решение да предложи на Президента на Република България да назначи заместник-министър Валентин Порязов за посланик в Кралство Швеция. Това е заслужено назначение за заместник-министъра, който притежава най-високия дипломатически ранг – посланическия – от повече от десетилетие и половина. Посланик Порязов имаше и най-трудния и отговорен ресор – балкански страни, Турция, Гърция, Русия.
Терминал 3 научи от два независими един от друг източници, че за позицията на заместник-министър на външните работи на овакантеното от Порязов място е почти приключило съгласуването на кандидатурата на Георг Георгиев, председател на младежката организация на ГЕРБ. Бъдещият заместник-министър е само на 24 години и само бакалавър по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Достъпните биографии на Георгиев в Интернет показват, че е и заместник-председател на студентската организация към ЕНП Европейски демократи студенти (EDS). Естествено е да очакваш член на ръководството на студентска организация да е също студент. В случая с Георгиев, освен, че може би е все още студент, той е и … народен представител.
През март 2015 година стана ясно, че Георгиев ще бъде депутат в парламентарната група на ГЕРБ на мястото на вътрешния министър Румяна Бъчварова, докато тя е в изпълнителната власт. Това бе окончателното решение на ЦИК, макар че първоначално Георгиев зае депутатското място на бившия вече шеф на МВР, проф. Веселин Вучков, когато той пое министерския пост. Така Георгиев стана и най-младият народен представител. Член е и на две парламентарни комисии – тази на външните работи и тази на образованието и науката. Нищо дотук не е толкова учудващо за българската действителност от времето на т.нар. “преход”. Вече почти всяка парламентарна група си има по някой и друг народен представител, чийто първи и единствен трудов стаж са законопроекти от седнало положение на банките на Народното събрание. ГЕРБ не правят изключение. Такъв тип “законотворци” не са рядкост в парламента.
Изумително за нас е по-скоро готвеното скорошно ново превъплъщение на Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи на мястото и в ресора на Валентин Порязов, който е започнал работа във Външното ни министерство … 3 години преди Георгиев да се роди. Управляващите не отчитат едно важно обстоятелство – МВнР не е обичайният пример за ведомство в централната администрация. Всъщност, ако младият народен представител беше подготвян за зам.-министър на младежта и спорта или на държавната политика при бедствията и авариите (пост, който небезизвестният успял, млад мъж Делян Пеевски заема на солидната възраст от 25 години), случаят не би бил толкова скандален. Обаче, управляващите тотално подценяват мястото на МВнР в администрацията и нормативната система на държавата. Дейността му е регулирана от Закона за дипломатическата служба. Последната е дефинирана като специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, която включва Министерство на външните работи и задграничните представителства на Република България като негови структурни звена. Служители в дипломатическата служба са три категории служители:
- дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг;
- държавни служители без дипломатически ранг;
- работници и служители по трудово правоотношение.
Очевидно, първата категория – дипломатическите служители – са гръбнакът на дипломатическата служба. Затова е и логично законодателят да поставя най-високи изисквания за постъпване в редовете на тази дипломатическа служба. Първата фаза на подбора е “публично обявен общ конкурс” или “чрез конкурс за конкретна длъжност”. Кандидатите трябва да отговарят на редица условия, установени в закона. Тук ще споменем само две от тях. За дипломатически служител може да бъде назначено само лице, което има висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” и владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за Организацията на обединените нации, или процедурен език, използван от Европейската комисия. Избрахме умишлено тези две, тъй като, видно от публично достъпните биографии на бъдещия зам.-министър (включително на сайта на Народното събрание), той не отговаря на тях.
Ако издържи конкурса, споменат по-горе, кандидатът се назначава от министъра на външните работи на длъжност “стажант-аташе” със срок за изпитване до 12 месеца. Чак след изтичане на една година от встъпването в длъжност стажант-аташетата полагат нов изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе”.
Накратко казано, ако Георг Георгиев се яви на общ конкурс днес (при условие, че такъв е обявен), издържи го (за което имаме основателни съмнения, тъй като чисто и просто не отговаря поне на някои от условията) и бъде назначен на длъжност “стажант-аташе” със срок за изпитване до 12 месеца, едва следващата година той ще има възможност да се яви на нов изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе”. А по-нататък има още 6 (шест!) степени, докато достигне до най-високия дипломатически ранг – “посланик”. Съгласно Закона за дипломатическата служба не можеш да прескочиш рангове, а и трябва да имаш задължителен стаж на всеки един от тях. Предсрочно повишаване е възможно само при изпълнение на служебни задължения над изискванията и то само еднократно. “Простосмъртният” дипломатически служител може да стане посланик, само разчитайки на перфектно изпълнение на длъжностите си и след някакви си 20-ина години в кариерното развитие.
Ще кажете, че заместник-министърът е политическа длъжност (член на политическия кабинет) и изискванията за дипломатическите служители в министерството не важат за него и най-вероятно от формално-юридическа гледна точка ще сте прави. Има и друго важно обстоятелство, обаче. Законът за дипломатическата служба определя функциите на министъра – да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република България и международните отношения. Пак по изрично разпореждане на закона заместник-министрите подпомагат министъра на външните работи при изпълнение на тези функции и при разработването, координацията и осъществяването на конкретни политики и програми в изпълнение на политическата програма на правителството. Министърът им делегира с писмена заповед правомощия и определя техните функции.
Как ще изпълнява заместник-министър Георгиев тези функции и ще ръководи дипломатическите служители, като дори не отговаря на условията за заемане дори на най-ниската им длъжност? Проблемът е нормативен, морално-етичен и такъв на професионална компетентност. Да не говорим, че възможно най-обезкуражаващото професионалното развитие на дипломатите е именно поставянето на лица без професионална компетентност и стаж в системата на ръководни длъжности.
МВнР изпитва крещяща нужда от млади специалисти в редиците си. Това е абсолютната истина. Поредни министри в няколко правителства след 2001 година положиха максимални усилия да изгонят младите от системата, да им покажат, че други ръководят парада. Стигна се до тъжната статистика на 2010 година. Тогава при проверка на 462 лица на ръководни позиции в МВнР (само посланици, генерални консули и зам.-ръководители на дипломатическите мисии) от Комисията по досиетата над 190 дипломати (почти половината) се оказаха сътрудници на бившата Държавна сигурност. Много от тях все още работят в тази система и дори продължават да са на ръководни позиции. Част от тях са и в екипа, който организира подкрепата за Ирина Бокова в избора за главен секретар на ООН. Двадесет години след започването на демократични промени у нас, това бе една ужасяваща статистика за държава, която счита себе си за пълноправен член на НАТО и Европейския съюз. Тя, обаче, не подейства отрезвяващо. Усилията след 2001 г. за подмладяване на дипломатическата служба на страната ни са абсолютно недостатъчни. Те трябва да бъдат насочени към отваряне на службата към млади и компетентни професионалисти чрез провеждане на прозрачни конкурси при равноправни условия, както и чрез реално и ефективно атестиране на заварените служители, които не отговарят на критериите и са там само поради застъпничеството на мрежите на бившата Държавна сигурност. Назначаването на 24-годишен народен представител на поста зам.-министър, само поради факта, че е партиен активист, не само не обслужва тези цели, а влошава положението. То издава и кадровото безсилие на излъчилата го партия, която с подобни политики подава собствената си оставка, без дори да го съзнава. Остава надеждата, че кризите в региона, за който младия активист ще бъде натоварен да отговаря ще променят хода на вече направения на най-високо ниво в централата на ГЕРБ избор и здравият разум ще надделее над чисто политическия кадрови дневен ред.
