Хиляди протестиращи, истинска кауза, откровено възмущение и нетърпимост, същински гняв към управлението.
Това е протестът в защита на Пирин. Най-многолюдният от години насам.
Протестът прерасна в нещо далеч по-голямо от екологичната кауза. Това е протест срещу един модел – на корупционното управление, на превзетата държава, на прокуратурата, сведена до мутренска бухалка срещу опоненти, на удрящата дъното по свобода на словото журналистка, на изтощения от “корпулентност” бизнес.
Това е един протест срещу родилия се от руините на “Орешарски” модел на управление – на триумвирата “Пеевски-Цацаров-Борисов”, в който наглостта е същата, но по-тиха и поднасяна по-бавно. В него Пеевски няма да стане шеф на ДАНС, но лека-полека овладява цели сектори.
Надеждата на тримата първи бе, че без големи скандали и под фалшивата кауза “Да не се изложим пред чужденците” по случай ротационното председателство на Съвета на ЕС те ще могат да довършат овладяването.
Защитата на Пирин – от същата тази късогледа, безидейна корупция, завладяла всички етажи на властта – се оказа обаче черешовото топче, което удари под звуците на нетърпимостта.
И срещу протестиращите, разбира се, бяха задействани всички. Било световна конспирация, били 600 души, били “комунисти” пък казаха едни, представящи се за “десни” партийни апаратчици и говорители.
Тези опорки не ги чуваме за първи път. И срещу Орешарки бяха “десет души с лаптопи” и те “връщаха ГЕРБ на власт”, и те “не разбираха страданията на обикновения българин”, и те бяха платени от Сорос.
Никого не го интересуват тези опорки. Те няма да спрат никого да отиде на протест. Една от големите разлики с 2013 г. обаче е, че далеч по-малко от традиционните медии отразяват събитията.
Все пак те получиха указания, чакайки отвън, пред сараите, речта на Ахмед Доган, който в предпразничните дни им каза, че е време да мълчат. Но светът, както и България се задвижва от нови медии.
Ако има нещо, което плаши Борисов – това са протестите. Страхът да не завърши като Орешарски. Вчера стана ясно, че тази сянка ще дебне Борисов дълго.
Протестиращите успяха да дадат нещо дори по-голямо от възмущението си, те дадоха надежда. Както каза една наскоро напуснала ни личност – доц. Кристиан Таков:
“България се събужда ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло… Ще се става.”
Снимки: Николай Илиев/Спаси Пирин
