SHARE

В неофициалната втора столица на Гърция – Солун, 21 януари можеше да е поредната спокойна неделя. Само че не беше. От ранни зори тълпи се стекоха на брега на града, размахващи бяло-синия национален флаг. Конници във фолклорни одежди се присъединиха към тях, твърдейки, че са яздили по целия път от о-в Крит, за да участват в шествието „Македония е гръцка“. В тълпата от маскирани като войници от армията на Древна Македония имаше и мустакати имитатори на Павлос Мелас, възхваляваният гръцки офицер и водач от началото на ХХ в.

До ранния следобед пред паметника на Александър Велики, гредащ към Егейско море, се бяха събрали поне 50 000 души. Множеството продължи парада си из града през целия ден, за да бъдат сигурни, че посланието им е ясно: Македония остава ценна част от гръцкото национално наследство, която няма да бъде споделяна със славянските парвенюта на север.

Това беше дежа вю. На 14 февруари 1992 над милион души, или 10% от населението на Гърция, протестираха в Солун, за да защитят бранда Македония. По онова време Гърция сложи край на икономическата блокада, наложена над крехкия ѝ съсед, който отчаяно се опитваше да избегне войната, разразила се в други части от бивша Югославия през тези години.

Днес нещата изглеждат много по-спокойни. Гърция е третият най-голям инвеститор в Република Македония след Нидерландия и Австрия. Хората преминават границата свободно, за да си почиват, да пазаруват или по работа.

Но „спорът за името“ отново е в устата на всички както в Гърция, така и в Република Македония, или, ако държите, „Бившата югославска република Македония“: временното име, наложено от ООН през 1993 г., към което Гърция религиозно се придържа.

Докато над тях надвисва нов рунд от преговори с посредничеството на пратеника на ООН Матю Нимец, който е на този пост от 1994 г., политиците и различни анализатори от двете страни размишляват и влизат в схватка относно допустим компромис. Залозите са високи: влизането на Македония в НАТО – блокирано от Гърция през април 2008, както и началото на преговорите за членство в ЕС.

Добрата новина е, че компромисът е на една ръка разстояние. Атина и Скопие имат по-добри шансове от всякога да постигнат съгласие на взаимно приемливо име и да продължат напред. За близо десет години и двете страни на спора комфортно живееха в безизходица.

В Република Македония премиерът Никола Груевски се възползваше от изолацията от Запада, за да затегне захвата си над властта, да раздава услуги на политически и бизнес съратници и да прекроява центърът на Скопие в тематичен парк на национализма, включващ: огромна статуя на Александър Велики с фонтан, гигантска триумфална арка („Порта Македония“) и редица неокласически сгради. Гърция, от друга старана, се съсредоточи над „майката“ на икономическите кризи у дома и нямаше спешна причина да приобщава отделената си съседка.

Но оттогава насам нещата са се променили. Падането на Груевски, предшествано от двегодишна политическа криза – провокирана от разкрития за корупция по високите етажи на властта, подправяне на избори и обструкция на правосъдието – дадоха надежди за ново начало. Новото правителство, предвождано от социалдемократа Зоран Заев, встъпило в длъжност през май 2017, иска постигане на консенсус, за да успее да присъедини Македония към НАТО и ЕС. Същите амбиции има и външният министър Никола Димитров, преговарял с Гърция, както и партньорите от албанската коалиция, чиято подкрепа доведе Заев на власт.

Те нямат какво да делят с Гърция. „Решени сме да намерим решение в следващите шест месеца“, обяви заместникът на премиера Буяр Османи от Атина на 9 януари. В името на евроатлантическата интеграция новото правителство подписа дълго отлаган договор за добросъседство с България, който бе ратифициран наскоро.

НАТО и ЕС открито подкрепят действията. Заедно с Хърватия Македония е начело в надпреварата за влизане в двата съюза в началото и средата на 2000 г. Нейното влизане в западните клубове ще бъде доказателство, че все още Брюксел, а не Москва, Пекин или който и да било, имат власт над Балканите. Генералният секретар на НАТО генерал Йенс Столтенберг посети Скопие на 18 и 19 януари и вдъхна увереност на домакините си. „Насърчавам ви да продължите по пътя на реформите. Искаме да успеете“, каза Столтенберг.

Същевременно нито ЕС, нито НАТО могат да се намесят като неутрални медиатори, тъй като Гърция членува и в двете организации. Теорията, че двете организации могат да притиснат Атина да отстъпи от позицията си, е безпочвена.

Така че въпросът е дали Атина е готова да изиграе конструктивна роля.

Отговорът е резервирано „да“. Въпреки всичките си недостатъци Алексис Ципрас не е „ястреб“ във външната политика, външният министър Никос Котизиас – също. Неговата позиция, както и тази на предни правителства е: името „Македония“ няма как да бъде ексклузивна собственост никому, тъй като историческият регион, носещ същото име, е разделен между три държави – Гърция, Република Македония и България.

Така че Скопие трябва да избере маркер – Нова, Северна, Горна, Вардарска и т.н. Македония, който да я отличи от гръцката провинция Македония, която заема 52% от региона. А Гърция настоява, че новото име трябва да се използва във всички международни дела (erga omnes), а не само в двустранните отношения.

На Ципрас предстои Херкулесов подвиг у дома. Той трябва да обърне враждебното публично мнение. Той трябва да убеди и младши коалиционния си партньор, „Независимите гърци“ (ANEL), чиято запазена марка е отровен популистки национализъм. Техният лидер – Панос Каменос, предложи Скопие да се примири с „Централна балканска република“ или дори „Вардарска“ (прилагателно, което само по себе си не носи смисъл).

Шествията в Солун не са добър предвестник за успех за Ципрас. Всички народни представители на ANEL от Северна Гърция, редом с колегите си от главната опозиционна партия, център-дясната „Нова демокрация“, бяха там заедно с православния Антимус и стада от местни свещеници (нищо че православната църква като цяло обяви неутралитет).

„Протестирайте, мои братя, за Македония… Скопие никога няма да бъде прието с името Македония от съвестта на хората“, каза Антимусът в проповедта си. „Само да забраним [достъпа] до пристанището [на Солун] и са измрели до седмица.“

Дори няма нужда да споменаваме, че крайнодясната „Златна зора“ също даде да се разбере, че присъства. Крайнолявото пее същата песен.

Дори легендарния композитор Микис Теодоракис (известен със „Зорба Гъркът“) агитира срещу Ципрас.

Междувременно гласовете на разума рискуват да бъдат пометени встрани. „Проблемът е, че хората смятат, че Република Македония ще ни вземе идентичността. Никой няма да го направи, няма заплаха за нас. Хората са зле информирани“, даде воля на гнева си гласовитият кмет на Солун Янис Бутарис в интервю с българска телевизия след протеста. В жест на добра воля Бутарис беше домакин на премиера на Македония Зоран Заев в Солун на Нова година.

Протестът в Гърция заплашва да предизвика изблик на гняв в Скопие. Скандалът вече клокочи, подкладен от изкривяване на иначе премерено и конструктивно интервю, което Ципрас даде на гръцкия вестник Ethnos („Нацията“). Преди публикуването на материала тази неделя атинският ежедневник пусна следното кратко описание: „Ципрас: Македонска нация никога не е съществувала“. Това бе класическа манипулация. Редакторите удобно режат края на изречението: „…в древни времена, по същия начин както не е имало нация на Атина или Спарта“.

До момента Заев не бяга от разгорещените спорове. Новоизбраният лидер на водещата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски също не дърпа дявола за опашката. Въпреки това конфликтите могат да се появят отново.

Паралелно президентът Георге Иванов, лоялист на Груевски, наскоро наложи вето на ново законодателство, което ще направи албанския втори официален език в страната. Междувременно ВМРО-ДПМНЕ отказва да подкрепи договора за добросъседство с България в парламента (за разлика от българските законодатели, които гласуваха единодушно в подкрепа). Ако надеждите на Заев за ЕС/НАТО се сринат, стабилността в балканската държава отново ще бъде подложена на изпитание.

Но информацията, която получихме от срещата на 24 януари между Заев и Ципрас в Давос, беше позитивна. В знак на добра воля към Гърция Македония се съгласи летището в Скопие и магистралата да не носят името „Александър Велики“. От своя страна Гърция разблокира прилагането на споразумението на асоцииране на Македония към ЕС. Нов граничен пункт бе отворен в района на езерото Преспа.

Ципрас и Заев са в ситуация „сега или никога“. Ако успеят да използват попадналата им възможност и осигурят компромис, всички ще спечелят: Гърция, Македония, Балканите и Западът. Ако се провалят обаче, обикновеният македонски гражданин ще плати цената.

Препубликуваме оригиналния материал на Димитър Бечев за Al Jazeera. По превода работи Йоанна Маринова. 

SHARE
Изследовател в Центърa за европейски изследвания в Харвард и директор на Института за европейски политики