Срещата в Сингапур между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун с големи възхвали от страна на президента на САЩ, който само дни след като нарече канадския премиер „слаб“ и „нечестен“, похвали севернокорейския диктатор като „таланлив“ и „достоен преговарящ“.
На срещата в Сингапур бе подписана декларация, Северна Корея обещава да прекрати ядрената си програма – за нея не се знае понастоящем на какъв етап е, но това, което международните наблюдатели отбелязват, е, че подобни обещания Северна Корея е правила много пъти:
Още през 1985 г. Северна Корея се присъединява към международен договор, с който се отказва да разработва ядрена програма. Само следващата година страната започва да произвежда плутоний за ядрени оръжия.
Въпреки това САЩ през 1991 г. едностранно изтеглят ядрените си оръжия от Корейския полуостров в опит да предотвратят разработването на подобно оръжие от Северна Корея. За кратко изглежда САЩ да постигат целта си, защото през 1992 г. Северна Корея подписва декларация, че няма да разработва ядрената си програма.
Година по-късно Северна Корея отказва на международните наблюдатели да проверят дали тя наистина се е отказала от програмата си. През 1993 г. следва нова декларация, в която Пхенян гарантира, че няма да разработва ядрени оръжия.
Подобна декларация следва и през 1994 г., когато Северна Корея отново декларира, че ще спре да разработва плутоний за ядрени оръжия.
През 2000 г. следва нова декларация. Подобна е направена и през 2005 г. и две през 2007 г.
Общо седем пъти от последните години на Студената война до ден днешен Северна Корея декларира, че ще прекрати ядрената си програма.
За всички тези десетилетия е спорно и каква е успеваемостта ѝ, мнозина експерти смятат, че Северна Корея не може да произведе оръжията, с които заплашва света.
Никога досега обаче на династията Ким не й е оказвана честта да се срещне с американския президент. Още по-опасната заявка на Тръмп е, че той ще оттегли войските на САЩ от Южна Корея – макар засега Белият дом да чака да види как ще се развият следващите две срещи в Пхенян през юли и Вашингтон през септември, предвид изолационната политика на Тръмп – Южна Корея е изправена пред това, че може да се наложи да разчита сама на себе си.
При сценарий, в който Северна Корея реши наистина да се откаже от неуспешната си ядрена програма, то тя може да получи нещо далеч по-голямо – съсед, останал без подкрепата на най-голямата армия в света.
И тук идва другият въпрос. Днес американският президент легитимира един от най-жестоките режими в света, като дори оправда Ким Чен Ун, че той може да е „строг“, но това, което е правил, е било наложително и той „обича страната си“.
Доклад на ООН от 2014 г. заключва, че в Северна Корея престъпленията включват: „избиване, убийства, робство, мъчения, противоправно лишаване от свобода, изнасилване, принудителен аборт и други форми на сексуално насилие, преследване на политическа, религиозна, расова и полова основа, принудително изселване, изчезнали души и умишлено причиняване на глад“.
В комунистическата Северна Корея има изградена система от трудови лагери, в които през 2014 г. се намират до 120 000 души, сочи доклад на ООН.
През 90-те години на миналия век два до три милиона души умират от принудителен глад, съобщава New York Times през 1999 г. Причината за наложения глад е, че режимът го използва, за да наложи лоялност и да отслаби населението до степен, до която то не е способно да се вдигне на бунт.
Това обаче води до спад в земеделското производство и в допълнение на външните санкции и икономическата бедност, в крайна сметка Северна Корея остава без храна и ресурси са били разпределяни единствено на „онези най-полезни на националната политическа система“, посочва докладът на ООН.
В него също се посочва, че тази практика продължава и в днешни време в трудовите лагери, където чрез „принудителен глад“ над каторжниците „се увеличава натискът те да признаят престъплението си и инкриминират други“.
