Сега, когато за правителството ще започне да се сбъдва народопсихологическият кошмар да се излагаме пред „чужденците“, кой ли ще бъде нарочен за виновен?
Сорос, разбира се, издателят И. П. и политикът в пенсия И. К.
Българската политика е проста работа. Едни хора крадат, други хора с пари от първите баламосват гражданите с приказки във вестника, а тук-там и по телевизията.
Сега, като започна вълната в чуждите издания и която ще продължи, докато сме интересни, ще има явен когнитивен дисонанс. „ама нали сме стабилни и не създаваме проблеми, тези защо така говорят?“.
И мутренско-ченгеджийската логика може да открие само едно обяснение – ами някой така ги подучва, някой ни клевети, я какви магистрали сме опънали, кой го интересуват някакви права, някакви свободи на словото, усещания за корупция, екологични проблеми и прочее… за ченгеджийско-мутренската логика човек не може да се интересува и да се вълнува от тия проблеми, ако не му се плати. А кой според ченгетата плаща или подстрекава – очевидно някое от горните лица.
За тях няма обяснение, което да не включва заговор, защото дълбоко в себе си ченгетата-мутри-престъпници презират гражданите и ги смятат за маса без мнение, която може да бъде люшкана в произволна посока от медиите бухалки или от тайни заговорници, служби и прочее. Хората се влияят, така е, и често не са виновни, че повтарят като папагали това, което четат в парцалите. Трудно е да повярваш, че почти 100% от вестниците в България са парцали, които дори за тоалетни нужди не са много подходящи (боядисват), това би значело, че държавата е в тежък упадък, а това би значело, че трябва да зарежат комфорта си и да я спасяват, докато е време.
Е, другият вариант е да си казват (което същите тия „медии“ плюс недоразумението министър-председател и други управляващи им казват) – ама то тези са като онези, няма надежда, затова няма смисъл от бунтове. Да търкаме талончета, да пием ментета и да дишаме сажди с надежда за поединично спасение.
Поединично спасение няма да има. Един от малкото ни шансове е именно във фокусирането на международното внимание върху нашата мила страна през следващите шест месеца. Да го използваме.
Честита Нова година!
