Европейската комисия заведе дело срещу полското правителтво заради съдебната чистка в страната. Последиците от делото обаче могат далеч да надхвърлят събията в Полша и да утвърдят мястото на Европейския съд в Люксембург като Върховен съд на ЕС, който да може да отменя национално законодателство, което противоречи на принципите на съюза.
През 1803 г. Върховният съд на САЩ постановява едно от най-важните решения в световната юриспруденция – Marbury v. Madison – дело, в което Върховният съд създава концепцията за „конституционен контрол“ и че всички актове на законодателната и изпълнителната власт могат да бъдат обявени за противоконституционни.
Тогавашният спор възниква заради последните съдийски назначения, които президентът Джон Адамс прави два дни преди края на мандата си. Неговият наследник Томас Джеферсън заръчва на държавния секретар Джеймс Медисън да откаже да изпълни част от тези назначения, което на своя страна води един от номинираните съдии Уилям Марлбъри да заведе дело срещу федералното правителство.
Така през 1803 г. в решение, написано от председателя на Върховният съд и един от най-големите юристи в американската юриспруденция Джон Маршал, съдът постановява, че:
„Категорично е задължение на съдебната власт да казва какво е правото. Тези, които прилагат правилата при дела по задължение, трябва и да размишляват и да ги тълкуват. Ако два закона си противоречат, съдът трябва да реши за приложението на всеки от тях.
Ако съдълищата се обърнат към конституцията и конституцията превъзхожда всеки обикновен законодателен акт, то конституцията, а не обикновен законодателен акт, трябва да послужи за разрешаване на делото, при което и двете се отнасят.“
С това си решение, изваяно впоследствие на стените на сградата на Върховния съд, не само се утвърждава ролята на конституцията на САЩ, но федералното правителство взима превес над отделните щати (както впоследствие потвърждава делото McCulloch v. Maryland, 1819).
Подобен ефект – който ще даде право на Европейския съд да отменя национално законодателство, противоречащо на принципите на Договорите за ЕС, може да има и настоящото дело срещу Полша.
Извадка от анонса на комисията:
Европейската комисия реши да предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС заради нарушения на принципа на независимост на съдебната власт, произтичащи от новия полски закон за Върховния съд, и да поиска от съда да разпореди временни мерки, които да се прилагат, докато той не постанови решение по делото. С новия полски закон за Върховния съд се понижава пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд от 70 на 65 години. Това излага на риск от принудително пенсиониране 27 от 72-мата съдии във Върховния съд. Тази мярка се прилага и по отношение на първия председател на Върховния съд, чийто 6-годишен мандат, установен в конституцията на Полша, се прекратява преждевременно.
Съгласно закона, който влезе в сила на 3 април 2018 г., на съдиите, засегнати от понижаването на пенсионната възраст, се предоставя възможност да поискат удължаване на мандата си, което може да бъде одобрено от президента на републиката за период от три години с възможност за еднократно подновяване. Няма ясно определени критерии за вземането на решение от президента, нито е предвиден съдебен контрол, ако той отхвърли искането. Освен това единствената предпазна мярка, предложена от полските власти, е незадължителна консултация с Националния съдебен съвет — орган, чийто настоящ състав е в нарушение на европейските стандарти за независимост на съдебната власт.
Европейската комисия остава на мнение, че полският закон за Върховния съд е несъвместим с правото на ЕС, тъй като подкопава принципа на независимост на съдебната власт, включително несменяемостта на съдиите, като по този начин Полша не изпълнява задълженията си по член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Комисията изпрати официално уведомително писмо до полските власти на 2 юли 2018 г. във връзка със Закона за Върховния съд, което беше последвано от мотивирано становище на 14 август 2018 г. Отговорите, които полските власти дадоха и по двата документа, не разсеяха опасенията на комисията от правно естество.
Прилагането на спорния режим на пенсиониране по отношение на съдиите от Върховния съд в Полша е в процес на ускоряване и създава риск от сериозно и непоправимо накърняване на независимостта на съдебната власт в Полша, а оттам и на правния ред на ЕС. Независимостта на националните юрисдикции е от основно значение за функционирането на съдебното сътрудничество между държавите — членки на ЕС, и по-специално за механизма за преюдициално запитване по член 267 от ДФЕС.
Поради тази причина комисията премина към следващия етап от процедурата за нарушение, като реши да сезира Съда на ЕС. Сезирайки съда, комисията реши също така да поиска от дъда да разпореди временни мерки за възстановяване на положението във Върховния съд на Полша отпреди 3 април 2018 г. — датата, на която беше прието оспорваното ново законодателство. И накрая, комисията реши да поиска бързо производство в съда, за да бъде постановено окончателно решение във възможно най-кратък срок.
Контекст
Принципите на правовата държава са част от общите ценности, на които се основава Европейският съюз. Те са залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз. Европейската комисия, заедно с Европейския парламент и Съвета, е отговорна съгласно договорите да осигурява зачитането на принципите на правовата държава като фундаментална ценност на съюза и да гарантира съблюдаването на правото, ценностите и принципите на ЕС.
Събитията в Полша накараха Европейската комисия да започне диалог с полското правителство през януари 2016 г. в рамките на уредбата за укрепване на принципите на правовата държава. Процесът се основава на непрекъснат диалог между комисията и съответната държава членка. Комисията редовно и подробно информира Европейския парламент и Съвета.
На 29 юли 2017 г. комисията започна производство за установяване на нарушение във връзка с полския закон за общите съдилища, включително и поради неговите разпоредби относно пенсионирането и тяхното въздействие върху независимостта на съдебната власт. Комисията сезира Съда на ЕС на 20 декември 2017 г. Делото е в процес на разглеждане в съда.
На 20 декември 2017 г. — поради липса на напредък — чрез уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава комисията задейства за първи път процедурата по член 7, параграф 1 и изпрати мотивирано предложение за решение на Съвета за установяване на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Полша. В член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз е предвидена възможността Съветът с мнозинство от четири пети от своите членове да констатира, че е налице очевиден риск от тежко нарушение от страна на държава членка на общите ценности, посочени в член 2 от договора.
По време на изслушването относно принципите на правовата държава в Полша в рамките на Съвета по общи въпроси на 26 юни 2018 г., в контекста на процедурата по член 7, параграф 1 полските власти не посочиха предстоящи мерки в отговор на продължаващите опасения на Комисията. Като се има предвид този факт, както и липсата на напредък по този въпрос в рамките на диалога с Полша относно принципите на правовата държава, на 2 юли 2018 г. комисията изпрати до Полша официално уведомително писмо, в което изложи ясно своите опасения от правно естество. На 2 август 2018 г. полските власти отговориха на това официално уведомително писмо, като отхвърлиха доводите във връзка с опасенията на комисията. Впоследствие на 14 август 2018 г. комисията изпрати мотивирано становище по този въпрос до полските власти и получи отговор на 14 септември 2018 г., с който отново опасенията на комисията от правно естество не бяха разсеяни.
На 18 септември 2018 г. беше проведено второ изслушване относно принципите на правовата държава в Полша в рамките на Съвета по общи въпроси в контекста на процедурата по член 7, параграф 1. Полските власти отново защитиха позицията си и отказаха да предложат каквито и да било мерки в отговор на опасенията на комисията и на други държави членки.
Това производство за установяване на нарушение не води до спиране на текущия диалог с Полша относно принципите на правовата държава, който остава предпочитаният от комисията канал за отстраняване на системната заплаха за принципите на правовата държава в Полша.
