Преди два дни протестиращите от Шарената революция в Македония (която обяснихме тук) се опитаха да съборят статуята на Прометей като символ на диктатурата на Никола Груевски.
Историята познава много паднали статуи. Още през античността често се е случвало статуите на свалените владетели да бъдат събаряни. Ако са имали късмет, като в древния Рим, те са били само обезглавявани, а на мястото на главата на стария император се е поставяла главата на новия. От икономия.
В по–ново време Европа е наблюдавала сгромолясването на статуите на монарси след Първата световна война, на фашистки, нацистки, и военни диктатори след Втората световна война, на комунистически сатрапи след 1989 г. и на Ленин, т.нар „ленинопад“ в Украйна след 2014 г.
Но Прометей? Никой никога не е посягал на Прометей, като изключим фанатиците на ДАЕШ, които имат навика да чупят с чукове антични фигури.
Защо тогава в Македония гневните протестиращи, изповядващи привързаност към демокрацията и европейските ценности, посегнаха на Прометей и се опитаха да го съборят? На този, който стана символ на Просвещението и който в ново време винаги е олицетворявал облагородяващата и просвещенска роля на науката, знанието и образованието, овластяването на онеправданите и саможертвата (за наказание че донесъл огъня на хората, боговете приковали Прометей към една скала в Кавказ и оставили един орел да ръфа черния му дроб)?
Скопският Прометей е част от стотиците статуи, покрили центъра на македонската столица като част от мегаломанския и вероятно корупционен проект „Скопие 2014“, който имаше за цел да промени облика на града в стила на кичозен нео–класицизъм и нео–барок. Проектът трябваше да послужи като крайъгълен камък за утвърждаването на съвременната македонската национална идентичност като директен наследник на империята на Александър Македонски, играейки изглежда и някаква компенсаторна роля за възприемането на македонската история от македонските граждани.
Стотиците статуи на исторически и митологични фигури– едновременно хиперреалистични, но същевременно и грозни и диспропорционални, накацали по площади, мостове, дори по покривите на сгради – придадоха на центъра на града усещането за гробище, за атракцион от типа на Дисниленд, или за свърталище на бродещи духове, вкаменили се случайно от погледа на някой минувач.
От няколко години една нестройна коалиция несъгласни, включваща лявата опозиция СДСМ, граждански движения, малки партии, повечето от които леви, неправителствени организации и др. протестират срещу правителството на ВМРО – ДПМНЕ и срещу съсипването на града, а от малко повече от година тези протести са изключително масови. Гневът беше запален от изтеклите записи на разговори в управляващата клика, които доказваха, че страната се управлява безотговорно, волунтаристки и без никакво зачитане на правата на политическите опоненти и на гражданите.
Тази година протестите срещу Груевски и ВМРО–ДПМНЕ биват наричани „Шарената революция“, която не е шарена просто защото прилича на повечето анти–авторитарни революции в Източна Европа, които носега имена на цветове и цветя, но и защото едно от главните „оръжия“ на протестиращите са бомбите с течна боя, които оцветяват във всички цветове на дъгата белокаменните градежи на „Скопие 2014“, придавайки им опърпан пост–модерен вид.
Но статуята на Прометей имаше по–специална съдба от самото начало. Поставен в парка „Жена–борец“ (не става дума за жена практикуваща спорта борба, а за жена – активен борец от комунистическата съпротива през Втората световна война), а това е паркът пред македонското (народно) Собрание, той скандализира някои от постоянните му посетителки защото беше… без гащи! Размерът на мъжкото му достойнство както и дали то трябва да бъде по някакъв начин прикривано бяха повод за оживен обществен спор и в крайна сметка възмутените по-консервативни посетителки на парка и представителки на НПО, чието име не стана никога ясно, надделяха – една сутрин митологичният герой се събуди с гащи, приличащи повече на старовремски златен памперс.
Има и друга версия за събитията около покриването на „срамотиите“ на Прометей, която се разказва в заведенията около Вардар – когато беше издигната статуята на гол мъж, в в македонската общественост започнаха иронични подмятания, тъй като статуята е дело на „консервативно“ правителство, с „пуритански“ имидж. Същевременно се правеха и алюзии със скритата хомосексуалност на лица на високи позиции във властта и тяхната любов към голото мъжко тяло.
Изглежда втората версия е по–вярна, тъй като нито една женска организация не призна да е лобирала за гащите пред властта.
Прометей, във вида в който развълнува посетителките на парка
Отделно, самият скулптурно–монументален комплекс Прометей и паметникът на падналите герои за Македония зад него, представляващ четири бронзови коня върху мраморна арка, плюс статуята на ангел, върху висока колона, носещ венец, са почти буквално копие на нацистката статуя „Партията“, представляващо гол мъж, носещ факла, Бранденбургската порта в Берлин и Колоната на победата, отново в Берлин.
Тъй като участниците в Шарената революция смятат целия проект „Скопие 2014“ за потиснически, мегаломански, корупционен и дори фашистки (а цитатите от Берлин само засилват впечатлението), то те междувременно си изкарваха яда както на сградите, така и на статуите. На Прометей също не му се разминаха шарените бомби.
На 20 юни т.г. протестиращите използваха скелето, с което беше обградена фигурата, покатериха се на него, увиха главата на Прометей с платно и се опитаха да го катурнат. Само бързата намеса на македонските сили за сигурност успя да предотврати падането на първата статуя от проекта.
Накъде отсега нататък? Оставянето на охрана около Прометей би било твърде скъпа и трудна логистична задача. Македонската триумфална арка „Порта Македония“, вече се охранява от полицията. Опитите на „майки на ученици от скопски училища“, уж спонтанно самоорганизирали се, да почистят оплесканите статуи и сгради, също не се увенчаха с успех.
Полицията охранява „Порта Македония“. Снимка: BBC
Македонското правителство е в тежка ситуация – то не е в състояние да постави охрана около всичките няколкостотин бронзови и каменни идоли, около новопостроените и новогримирани сгради, не може да си позволи директни репресии, нито пък може да позволи съсипването най-ценния си и скъп пропагандистки проект – „Скопие 2014“.
Това означава, че в скоро време все някаква развръзка ще последва, а македонците ще трябва да се преборят и за нови, по-честни избори.
Снимки от опита за събаряне: FOSIM, някои права запазени.
Заглавна снимка: Филип Стояновски, някои права запазени.
„Скопие 2014“, промоционален видеоклип на първоначалния замисъл.
