Хората и неандерталците са „съществували съвместно в Европа много по-дълго, отколкото доскоро мислехме“
Пещерните находки предполагат, че съвременните хора и неандерталците са споделяли континента в продължение на няколко хиляди години
От „Гардиън“ (Guardian)
Съвременните хора са присъствали в Европа преди поне 46 000 години, според нови изследвания на артефакти, открити в България, което означава, че те са живели с неандерталците много по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Според изследователи останките и инструментите, открити в пещера, наречена „Бачо Киро“ [в близост до Дряново в България – бел. ред.], разкриват, че съвременните хора и неандерталците присъстват по едно и също време в Европа в продължение на няколко хиляди години, което им дава достатъчно време за биологично и културно взаимодействие.
„Работата ни в пещерата „Бачо Киро“ показва, че има припокриване във времето от може би 8000 години между пристигането на първата вълна на съвременните хора в Източна Европа и окончателното изчезване на неандерталците в крайния запад на Европа“, казва проф. Жан-Жак Юблен, от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“, съавтор в изследването, добавяйки, че това е много по-дълъг период, от този, който се приемаше досега. Някои учени предполагаха, че периодът не надхвърля 3000 години.
Неандерталците обикаляли Европа допреди около 40 000 години. „Това дава много време на тези групи да си взаимодействат биологично, а също и културно и поведенчески“, добави Юблен.
В проучвания, публикувани в списанията Nature и Nature Ecology & Evolution, Юблен и колегите му съобщават как са извършили разкопки в пещерата „Бачо Киро“, обект, който е изследван няколко пъти през последните десетилетия. Предишните разкопки разкриха човешки останки и инструменти от много специфичен тип, известен като „първоначален късен палеолит“. Юблен каза, че подобни инструменти от камък и кост показват характеристики, както на пособия, за които се знае, че са били използвани от неандерталците, така и на оръдия на труда, използвани от по-късните съвременни хора, с много дебати относно това, кой човекоподобен ги е създал.
Въпреки това, предишното датиране на разкопките срещна редица трудности, включително и от замърсяване. Сега Юблен и колегите му са извършили нови разкопки и са открили повече оръдия на труда и останки, включително костни фрагменти и зъб, разкрити чрез методи, включващи ДНК анализ на предмети, останали от ранните съвременни хора.
Екипът съобщава, че радиовъглеродните датировки на съвременните човешки останки, намерени в същия слой като оръдията на труда, предполагат останките да са датирани между преди 46 790 и 42 810 години. А техниката на датиране, базирана на скоростта на промените в ДНК на митохондриите, „двигателите“ в клетките, предлага дата на създаване преди между 44 830 и 42 616 години.
Екипът твърди, че в слоя отдолу са открити същия вид инструменти, заедно с останки от животни, датирани отпреди почти 47 000 години. „Говорим за най-старите съвременни хора в Европа„, казва Юблен и добавя, че техният археологически контекст е „кристално чист“. С други думи, тази група е създавала оръдия на труда от първоначалния късен палеолит.
Сред другите открития изследователите намират бижута, изработени от зъбите на пещерна мечка, които според тях са поразително подобни на тези, произвеждани от последните неандерталци. Казват, че това придава тежест на идеята, че последните може да са възприели иновации в резултат именно на контакт с ранните съвременни хора.
„Някои хора биха казали, че това е съвпадение; Не вярвам в това„, казва Юблен, отбелязвайки, че вече има генетични доказателства, че неандерталци и хомо сапиенс са се размножавали помежду си. „Не виждам как можете да имате биологично взаимодействие между групите без никакви признаци на поведенческо влияние една върху друга.“
Проф. Крис Стрингър, експерт по човешки произход от лондонския Музей за естествена история, каза, че въпреки това, че екипът му навремето е открил в Гърция нещо, което може би е непълен съвременен човешки череп, отпреди повече от 200 000 години, новото изследване е важно.
„Според мен това е най-старото и най-сериозно публикувано доказателство за много ранно присъствие на Homo sapiens в Европа от късния палеолит, няколко хилядолетия преди изчезването на неандерталците“, казва той.
Той добавя, че остава съмнението дали неандерталците са били повлияни в изработката на бижутата си от ранните съвременни хора.
Стринджър казва, че новото проучване поставя пред науката няколко загадки, включително защо появата на такива ранни съвременни хора в Европа преди 46 000 години не е довело до по-ранното им установяване и по-ранното изчезване на неандерталците.
„Една от възможностите е, че разпръскването в Европа [на съвременните хора от първоначалния късен палеолит] може да е станало от пионери, малки групи, които не са могли да удържат своите обиталища пред по-голямото неандерталско присъствие или нестабилния климат по това време“, казва той.
