SHARE

В сряда – 10.03.2021 г., Съдът на ЕС постанови дългоочаквано решение по дело № С-648/20 (спешно производство), образувано по преюдициално запитване на английския съд в рамките на производство, образувано пред него по европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена от българската прокуратура срещу български гражданин. С него Съдът в Люксембург (Съдът) най-после се произнесе категорично и недвусмислено, че издаваните от българската прокуратура европейски заповеди за арест в хода на досъдебното производство за целите на наказателното преследване на лица не съответстват на европейското законодателство и по-специално на Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С други думи, издаваните до този момент от българската прокуратура европейски заповеди за арест са незаконосъобразни и не могат да породят търсения ефект – предаване на лицето, обект на заповедта.

ПРЕДИСТОРИЯТА:

До това развитие се стигна след като английските адвокати на българския гражданин В.А., обект на европейска заповед за арест, издадена от българската прокуратура, повдигнаха пред английския съд въпроса за нейната евентуалната незаконосъобразност, позовавайки се на представения по делото доклад, изготвен от българския наказателен адвокат Ася Манджукова-Стоянова **. Според този доклад издадените в рамките на досъдебното производство европейски заповеди за арест от българската прокуратура, за целите на наказателното преследване, не се ползват от изискуемата, съгласно европейското законодателство и практиката на Съда двустепенна съдебна защита, изразяваща се в съдебен контрол на издаваните от прокуратурата актове най-малко на един от двата етапа:

1) при издаването на националната заповед за арест (в случая на България ролята на национална заповед за арест играе постановлението за задържане до 72 часа, издавано от наблюдаващия прокурор) или 

2) при издаването на европейската заповед за арест

Липсата на този съдебен контрол произтича, както от законодателната празнина – несъществуването на законова процесуална възможност за обжалване пред съд на ЕЗА и от порочната, според адвокат Манджукова-Стоянова, практика на съда да не допуска съдебно обжалване на прокурорското постановление за задържане до 72 часа тогава, когато то не е приведено в действие. А то не е приведено в действие във всички случаи, в които лицето не е ефективно задържано и И ИЗПРАВЕНО ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ СЪД, а това обхваща всички случаи на лица, обект на ЕЗА в друга държава-членка. Съществена подробност, изиграла роля за уважаването на искането на английските адвокати за отправяне на преюдициалното запитване относно съответствието на българските ЕЗА с европейското законодателство, е извършеният в доклада на адв. Манджукова-Стоянова сравнителен анализ и разграничение между правните системи и практиката в производството по издаване на ЕЗА между България, от една страна, и Франция и Швеция, от друга страна, по отношение на които Съдът междувременно се бе произнесъл с решения по обединените дела C-566/2019 PPU и C-626/2019 PPU от  12 декември 2019 и по дело C-625/2019 PPU от 12 декември 2019. Тогава Съдът постанови, че процедурите по издаване на ЕЗА в тези две държави отговарят на изискванията за двустепенна съдебна защита. Този анализ бе критичен за доказването на тезата, че за разлика от Франция и Швеция, в България нито един етап от производството по издаване на ЕЗА не е обект на съдебна проверка  и проверка за пропорционалност преди предаването на лицето, обект на ЕЗА. Също така, последващото съдебно произнасяне по мярката за неотклонение на предаденото лице не може да замести изискуемата съгласно европейското законодателство двустепенна съдебна защита. Впоследствие Генералният адвокат по делото се присъедини към това становище, а в самото решение – и Съдът.

ЗАЩО Е ВАЖНО ТОВА РЕШЕНИЕ:

Решението на Съда по дело № С-648/20 е крайъгълен камък за българското правосъдие, защото дава съвсем различна посока на едно спорно производство – това по издаване на европейска заповед за арест, в което досега прокуратурата се радваше на комфорт, всевластие и безконтролност, нямащи аналог дори в основното наказателно производство. Според практикуващи адвокати и неправителствени организации не само в България, но и в цяла Европа, европейската заповед за арест се е превърнала в удобен и недостатъчно контролируем инструмент за приобщаване на лицата към дадено наказателно производство, дори когато не са били налице предпоставките за тяхното привличане към наказателна отговорност и/или за тяхното задържане. Поради изискването европейската заповед за арест да бъде задължително предхождана от национална заповед за арест, в случая Постановление за задържане до 72 часа, което от своя страна може да се издаде само срещу лице, имащо качеството обвиняем, не са рядкост случаите, в които срещу дадено лице се повдига обвинение, задочно, без лицето да разбере, и срещу него се издава Постановление за задържане до 72 часа, което лицето няма възможност да обжалва, само за да може да се издаде европейска заповед за арест, без да са налице основания нито за повдигане на обвинение, нито за налагане на най-тежката мярка за неотклонение. С Решението на Съда по дело № С-648/20, указващо въвеждането на съдебен контрол върху издаването на ЕЗА, може да се сложи край на възможността за злоупотреба с европейските заповеди за арест. Това обаче не трябва да бъде оставено на съдебната практика, а следва да е обект на съответните законодателни промени в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, за да се избегне съществуващата и сега практика на прокуратурата да си „връзва” законосъобразността на производството чрез връчване на обвинението на служебен защитник, без да положи каквито и да било усилия да информира задочно обвиненото лице. Впрочем, за отбелязване е, че точно такава бе тезата на българската прокуратура в преюдициалното производство, завършило с обсъжданото решение – след като на лицето е назначен служебен адвокат, то неговите интереси са напълно защитени, нищо, че в този, както и в много други случаи, служебният адвокат никога не е виждал служебния си клиент и не е разменил и една дума с него, а какво остава за изграждане на защитна стратегия, съобразена с обвиняемия.

На ход е българският законодател.

* По наша информация, ефектът на Решението е мълниеносен – още същия следобед, след публикуването на решението на Съда на ЕС, Westminster Magistrates’ Court (еквивалентът на българския районен съд) в Лондон е отхвърлил всички европейски заповеди за арест, издадени от български прокурори, и е прекратил образуваните по тях дела, поради това, че са „defective” – негодни, по силата на новото Решение.

** Горди сме, че адв. Ася Манджукова-Стоянова е гост-автор на нашата медия и неведнъж е представяла на нашата платформа важни за широката публика проблеми по темата правосъдие, човешки и процесуални права. 

SHARE