В Хърватия ври и кипи. Насред правителствена криза се оказа, че руски пари са влезли в касата водеща хърватска партия.
Специално за Терминал 3 ситуацията разяснява живеещата в Загреб европеистка Аделина Марини.
Скандалите в една от двете водещи политически партии в Хърватия – Хърватският демократичен съюз (HDZ) – изглежда нямат край, а пътят до катарзиса ще се окаже много по-трънлив, отколкото се предполагаше преди само месец. Партията, смятана за фундамент на хърватската държавност, тъй като е в основата на извоюването на хърватската независимост от бивша Югославия, преминава през втора вълна на провал пред хърватските граждани. Първата вълна беше, когато партията беше разтърсена от поредица корупционни скандали, довели до осъждането за корупция на първия министър-председател в региона – Иво Санадер, който беше и лидер на HDZ. Нещо повече, цялата партия също беше осъдена на първа инстанция за корупция, което пък доведе до блокирането на сметките на партията и затрудни финансирането й за няколкото избора, които се проведоха в последните 4 години. Скандалите в Санадеровия HDZ доведоха и до загубата на парламентарните избори през 2011-а година.
Уви, наследникът му на поста – Томислав Карамарко – тъмна фигура, обвързана хърватските службите за сигурност – създаде впечатление за очистване на партията от корупционното й минало, но междувременно успя да завие и в крайно дясното. След четири трудни години на убеждаване на избирателя, че партията е вече „нов човек”, първите шест месеца на 2016-та разкриха не само, че катарзисът не се е състоял, но дори направиха Иво Санадер да изглежда дребен джебчия. Скандалите започнаха още от първия ден на управлението на коалиционното правителство начело с канадския емигрант Тихомир Орешкович, в което HDZ е старши партньор. Обхватът им беше широк и труден за смилане – от опити за ревизия на усташкото минало на страната през нисък морал по отношение на назначенията в правителството до мега скандала около хърватската петролна компания „Ина”, при който беше доказано, че г-н Карамарко е бил в тежък конфликт на интереси, заради ПР-компанията на съпругата му Ана Карамарко.
В края на юни правителството падна, а HDZ се зае да разчисти след себе си и най-сетне да започне на чисто в тежка битка с времето, тъй като предсрочните избори са през септември и в партията все още таят надежда, че ще успеят поне да докарат изравнения резултат от предишните парламентарни избори през ноември 2015-а г. На лидерския пост се очаква да застане влиятелният евродепутат Андрей Пленкович, чието минало е неопетнено. Той се смята за умерен консерватор с широка европейска перспектива. Очакванията към него са големи, че под негово ръковдство и благодарение на хората, с които се е обкръжил партията най-сетне ще се откъсне от мрачното си минало и ще се превърне в онази реформаторска сила, от която Хърватия ужасно се нуждае. Задачата му е трудна, защото ще трябва да работи с доста от хората, които са по-скоро част от проблема, вместо от решението му.
Но докато обикаля страната и представя програмата си, го застигна поредният скандал, този път с геополитически размери. Хърватското седмично списание „Национал”, което през последните месеци се превърна в пощенска кутия за скандалите в HDZ разкри, че един от донорите на HDZ е фондация, зад която стои руски капитал с неясен произход. Лице на фондацията и на още няколко фирми, чиито имена се появиха в поредицата от скандали през последните месеци, е Оксана Двинских. Тя е хърватска гражданка от украински произход. Близка приятелка е на семейство Карамарко. Името й се появи покрай опит за една от фирмите й да участва в енергиен проект, свързан с атомната енергетика във Финландия.
Финландските власти обаче отхвърлили фирмата, заради съмнения, че зад нея стоят руски пари. Финландия изтълкувала това като опит да се заобиколят санкциите на ЕС срещу Русия. Любопитното е, че Оксана Двинских и семейство Карамарко се озовават по едно и също време миналата година във Финландия, точно когато фирмата е правила опит за включване във финландския енергиен проект. По данни на „Национал” фондация „Ново поколение” е дарила на HDZ 2.6 млн. куни (около 350 000 евро). Това е станало по непрозрачен начин и без ръководството на партията да е било информирано. Според хърватски медии, скандалът е огромен, тъй като е възможно да става дума за пране на пари през партията. HDZ е членка на Европейската народна партия. Томислав Карамарко не смята, че има нещо нередно. Всичко е направено законно, казват близки до него. Той самият все още не се е появил да коментира лично. През последните месеци обаче под въпрос не се поставя законността, а моралността на действията.
Бъдещият лидер на партията Андрей Пленкович засега е предпазлив, но заявява твърдо, че предвид евроатлантическата ориентация на HDZ финансиране от подобни източници е неприемливо. Неговата дясна ръка – Давор Иво Щир (също евродепутат) – заяви, че основната цел на HDZ е да прекърши клиентелизма, който мъчи партията от години, и замърсява политическата сцена в Хърватия. Отношението на хърватите към руснаците не е толкова чувствителна тема, както е за България или балтийските държави например. Редови симпатизанти на HDZ и не само на тази партия, с които съм разговаряла, не виждат нищо лошо в това да се поддържат търговски връзки с Русия, защото страната не е патила от руска окупация, а е живяла на завет в бивша Югославия, която създава движението на необвързаните държави по време на Студената война. Същевременно обаче, Украйна например възприема Хърватия за свой близък съюзник, тъй като хърватите проявяват голямо разбиране към украинците, заради Крим, защото са имали сходни преживявания по време на войната им по отделянето от бивша Югославия.
Сега, след избухването на този пореден скандал вече има има и друг поглед върху изявлението на сръбския премиер Александър Вучич от миналата година, че се радва, че на власт ще дойдат HDZ, разчитайки на по-добро сътрудничество. Партията на Вучич и HDZ са в десния политически спектър, но на фона на разкритието на „Национал” възниква и въпросът възможно ли е двете партии да ги свързва Русия? Това е много важен въпрос, тъй като Сърбия е раздирана от геополитическо напрежение и един ден ще трябва да направи избор – с Русия или с ЕС.
Този избор обаче може и да отпадне, ако се окаже, че повече страни-членки на ЕС поддържат добри отношения с Русия и държат на тези отношения за партийно, лично или икономическо оцеляване. Това ще бъде катастрофално за Съюза, в който вече не малко партии с реални шансове да вземат властта симпатизират на Русия, но не за всички има конкретни данни, че са финансирани от Кремъл. Със сигурност се знае за френския Национален фронт на Марин льо Пен. В този смисъл скандалът в HDZ излиза отвъд хърватските граници и би могъл да има геополитически ефект. Задачата пред Андрей Пленкович става още по-тежка, защото ако не успее да очисти партията от клиентелизма и ниския морал, Хърватия би могла да се превърне в още едно слабо европейско звено, където Русия би могла да работи необезпокоявана по ерозията на европейския проект.
