През последните години руската пропагандна машина създаде изключително много лъжливи твърдения за НАТО и неговата намеса в конфликти като този в Украйна. Това е и причината на официалната страница на НАТО множество от неверните твърдения, разпространявани от пропагандата, да бъдат оборени.
Темата е и особено актуална след като миналата седмица руският президент Владимир Путин заплаши Румъния и Полша, че могат да се превърнат в мишена на руските ракети, тъй като двете страни стават домакин на т.нар. „Европейски щит“, който Путин вижда като американска заплаха.
От Терминал 3 продължаваме да представяме на нашите читатели начина, по който от Алианса оборват митове по техен адрес в серия от пет части – Разширяването на НАТО; Нагласи към Русия; НАТО като „заплаха“ за Русия, която представяме сега и Обещания и заявления; Операциите на НАТО, чието публикуване предстоят.
Текстът е авторски превод на Терминал 3, оригиналният текст на английски, френски, украински и руски може да откриете на официалната страница на НАТО.
Твърдение: НАТО е заплаха за Русия
Факт: НАТО последователно се опитва да поддържа открити и публични отношения с Русия през последните 25 години.
Алиансът е създал уникални органи за сътрудничество – Постоянния съвместен съвет и Съвета НАТО-Русия – чрез които се поддържат отношенията с Русия. НАТО е канил Русия за сътрудничество по противоракетната отбрана. Това е покана, която не е била отправяна към никой друг партньор.
В Основополагащия акт за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност, договорен с Русия през 1997 г. и препотвърден на срещите на високо ниво между НАТО и Русия в Рим през 2002 г. и Лисабон през 2010 г., НАТО е заявявал че „в настоящата и в предстоящата в обозримо бъдеще среда на сигурност, Алиансът ще изпълнява мисията си за колективна отбрана и други мисии, гарантирайки необходимата оперативна съвместимост, интеграция и способности за укрепване, а не чрез разполагане на допълнителни големи бойни формирования.“ Алиансът е изпълнил този си ангажимент.
Най-скорошното очертаване на официалната политика на НАТО към Русия бе на срещата на върха в Уелс през септември 2014г.
Тогава представителите на страните-членки заявиха че, „Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но ние не можем и няма да правим компромиси с принципите, на които се осланя Алиансът и сигурността на Европа и Северна Америка.“
Следователно, нито политиката на Алианса, нито неговите действия са заплаха за Русия.
Твърдение: Противоракетната защита на НАТО се цели в Русия и Иранското споразумение го доказва.
Противоракетната система на НАТО не е създадена или насочена към Русия. Тя не представлява заплаха за и руските стратегически способности за възпиране.
Както генералният секретар на НАТО Александър Вършбау вече обясни географски и физически ще е невъзможно за изградената от НАТО система да свали руските интерконтинентални ракети от базите в Румъния и Полша. Техните способности са твърде ограничени, размерът им е твърде малък и местоположението им е твърде на юг и твърде близо до Русия, за да го направят.
Официални представители на Русия потвърдиха, че планираният от НАТО щит на практика не би могъл да намали руските стратегически способности за възпиране. Заместник министър-председателят на Русия Дмитрий Рогозин, заяви на 26 януари 2015 г., че „нито настоящите, нито дори планираните“ противоракетни системи „могат да спрат руския стратегически ракетен потенциал“
На последно място, твърдението на Русия, че рамковото споразумение по Иранската ядрена програма премахва нуждата от ракетна отбрана за НАТО, е погрешно по две направления.
Иранското споразумение не покрива използването на технология за производство на балистични ракети, която е напълно различна от ядрената.
В допълнение, НАТО настойчиво е повтаряло, че противоракетната отбрана не е насочена към конкретна страна, а за заплахата от употребата на ракети като цяло. Всъщност, над 30 страни са придобили или се опитват да придобият технологията за балистични ракети. Рамковото споразумение с Иран не може да промени това обстоятелство.
Твърдение: Присъединяването на нови съюзници към НАТО е заплаха за Русия
Всяка страна която се присъединява към НАТО приема, че ще се придържа към принципите и политиката на Алианса, включително и към ангажиментите, които Алианса вече е поел.
Това включва и заявлението, че НАТО не представлява заплаха за Русия, което за последно бе повторено на срещата на върха в Уелс.
Следователно, колкото повече държави се присъединяват към НАТО, толкова повече държави се съгласяват, че „Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия“
Твърдение: Тренировъчните учения на НАТО са провокация към Русия
Всяка нация има правото да провежда учения, стига те да са съобразени с международното право, включително като биват обявявани броят на тези обучения и се предостави достъп за международни наблюдатели, когато това е нужно.
В името на взаимното доверие и откритост, членовете на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са задължени съобразно Заключителен документ от Виена предварително да съобщават една на друга за учения, които се провеждат с повече от 9‘000 военнослужещи, освен ако упражненията нямат характера на внезапна проверка на бойната готовност.
НАТО и съюзните държави последователно отстояват условията и духа на Заключителния документ от Виена. Упражненията, които изискват предварително осведомяване биват анонсирани в нужния срок. Това е причината Русия да изпрати наблюдатели на ученията провеждани от Обединеното кралство през април 2014 г.
Русия, от друга страна, непрестанно провежда внезапни проверки на бойната готовност. Включително с десетки хиляди военнослужещи, като някои от тях са в близост до територията на НАТО. Тази практика на провеждането на многочислени учения без предупреждение е противна на духа на Виенския документ, предизвиква напрежение и подкопава доверието. Такъв бе и случаят с военното превземане на Крим, който бе маскиран като провеждане на внезапната проверка на бойната готовност от страна на Русия.
Следователно, не ученията на НАТО, а тези на Русия представляват заплаха за стабилността.
