От Йордан Цалов, Bellingcat
Тази статия на Йордан Цалов е част от поредица от аналитични доклади, озаглавени „Любимците на Кремъл в Европа“, с подкрепата на Journalismfund.eu.
Международните наблюдатели повдигат сериозни въпроси относно надеждността на най-новия член на НАТО и кандидата за член на ЕС, Северна Македония, докато страната се насочва към парламентарните си избори на 15 юли. Балканската държава има едни от най-лошите показатели на корупцията в Европа според Индекса за възприемане на корупцията на международната неправителствена организация Transparency International и най-слабо развитата политическа култура в Европа, според индекса за демокрация на сп. Economist.
На всичкото отгоре, Северна Македония продължава амбициите си за засилване на икономическото си сътрудничество с Русия и както американският посланик в НАТО Кей Бейли Хъчисън, забеляза по време на избухването на пандемията на COVID-19, страната е обект на сериозна дезинформационна кампания от Москва и Пекин и не прави достатъчно, за да се противопостави на пропагандата.
Този анализ се опитва да представи преглед на руското влияние в политическата сфера, медиите и икономиката на Северна Македония, както и да идентифицира някои от основните оперативни лица, чрез които Кремъл постига целите си в страната.
Трудният път към интеграция със Запада
Преди сегашния си прозападен курс, Северна Македония е в хватката на авторитарен лидер от цяло десетилетие. От 2006 г. до 2016 г. страната се ръководи от националистическия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който успява в създаването на вътрешни разделения между християнското мнозинство и мюсюлманското албанско малцинство, както и в създаване на конфликти с повечето съседи (Гърция, България и Албания). Това добре отговаря на интересите на Кремъл. От една страна, спорът за името на страната с Гърция направи невъзможно Скопие да се присъедини към ЕС или НАТО, от друга, авторитаризмът и национализмът на Груевски позволиха на Русия да остане един от основните привърженици на режима. Както се очакваше, падането на Груевски стана и началото на руска кампания срещу каквито и да било промени в статуквото.
На предишните парламентарни избори през 2016 г. опозиционните сили, водени от лявата центристка партия СДСМ, направиха опит да формират коалиция без ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. За управляващо мнозинство опозицията се нуждае от подкрепата на етническите албански партии, а силите, които искат да поддържат статуквото, видяха възможност за разкол. Когато новият парламент избра етнически албанец за свой говорител, националисти щурмуваха камарата.
Зоран Заев, опозиционният лидер, все още на прага на кабинета на министър-председателя, получи две рани в главата по време на атаката. Той бързо заяви, че има доказателства за руското участие в онова, което той нарече „натиск на Москва да получи влияние“ в Северна Македония.
Заев сравни ситуацията с опита за държавен преврат година по-рано в Черна гора, където прокуратурата обвини двама офицери от ГРУ, руската военна разузнавателна агенция, за заговор за сваляне на прозападното правителство и предотвратяване на присъединяването на страната към НАТО. „След загубата на Черна гора Руската федерация прави последен тласък за придобиване на влияние в Македония“, заяви тогава Заев.
Ако превратът в Черна гора беше успешно предотвратен, кампанията за влияние в Македония едва сега започваше с акцент върху спора за името на Македония с Гърция. Името на страната се разглеждаше като крайна пречка за интеграцията й със Запада. Когато Заев и неговият колега в Атина Алексис Ципрас най-накрая се договориха как да разрешат десетилетия спор (известен като Споразумението от Преспа), разнообразна група руски агенти, вариращи от шпиони до бизнесмени, свързани с Кремъл, започнаха кампания в опит за разбиване на тези дипломатически усилия.
През юли 2018 г., седмици след подписването на Споразумението от Преспа, Атина изгони двама руски дипломати за подбуждане към противопоставяне на сделката в страната. Това експулсиране се случи въпреки сравнително приятелската политика на Гърция към Русия. Всъщност, четири месеца по-рано Ципрас отказа да експулсира дипломати заради отравянето на Скрипал.
Междувременно, неговият колега от Северна Македония Заев изрази безпокойство относно усилията на гръцко-руски бизнесмен, някога депутат от управляващата в Русия партия „Единна Русия„, да предизвика националистическо въстание в страната. Въпросният бизнесмен Иван Саввидис беше обвинен в това, че плаща на крайнодесни македонски националисти и футболни хулигани, както и на гръцкото духовенство и правителствени служители, за да се противопоставят на Споразумението от Преспа. Американското разузнаване също успя да прехване комуникации, показващи, че г-н Саввидис работи като агент на Кремъл, както съобщава New York Times.
През юни 2018 г., след като в Скопие избухнаха демонстрации, съпроводени с насилия, срещу споразумението, разследващи репортери разкриха доказателства, че Саввидис е предоставил не по-малко от 300 000 евро за разпалване на противопоставянето на сделката, включително кампания в социалните медии, насочена към ограничаване на избирателната активност за референдума за промяна на името през септември.
Хулигани от футболния клуб „Вардар“ също участваха в насилието. Клубът е собственост на руския милионер Сергей Самсоненко, който живее в Скопие и е почетен консул на Русия в град Битоля.
В крайна сметка избирателната активност далеч не достигна прага от 50%, необходим за това, резултатите да бъдат задължителни. Доколко това се дължи на руската намеса е трудно да се каже, но също така е важно да се отбележи, че голяма част от националистическата пропаганда също е подхранвана и в някои случаи дори създадена от Кремъл. Въпреки това, 90% от гласувалите одобриха сделката и в крайна сметка страната промени името си на Северна Македония и пътят към НАТО и ЕС беше отворен.
Историята на политическите катаклизми при Заев дава ярък пример за начините и средствата, по които Москва се намесва в политиката на Северна Македония. Това обаче далеч не е единственият пример.
Активни мероприятия: десетилетие на превземане на държавата
През 2017 г. Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) и неговите партньори предоставиха част от разузнавателни документи, показващи, че руските шпиони и дипломати са участвали през почти десетилетно усилие за разпространение на пропаганда и предизвикване на раздори в Македония като част от опит в целия регион да предотвратят присъединяването на балканските страни към НАТО и ЕС.
Според македонски контраразузнавателен брифинг от 2017 г., през предходните девет години страната е била „подложена на силна подривна пропагандна и разузнавателна дейност, осъществявана чрез Посолството на РФ (Руската федерация)“. Руските операции започват през 2008 г., когато Македония беше блокирана да се присъедини към НАТО поради спора за името с Гърция.
Документът, подготвен за Владимир Атанасовски, директор на македонската служба за сигурност и контраразузнаване (UBK), продължава: „Използвайки агенти и методите на така наречената „мека сила“, като част от стратегията на РФ на Балканите, целта е била да се изолира страната [Македония] от влиянието на „Запада“ и твърди, че са използвани няколко начина, по които Кремъл упражнява своето влияние:
- Руската външна политика е в тясна връзка с енергийната стратегия на Кремъл, чиято цел е да контролира стратегическите енергийни ресурси чрез партньорство с балканските страни“, се казва в документа. Например руската компания „Стройтрансгаз“ започна изграждането на тръбопроводна мрежа в страната през 2015 г., за да задържи Македония в руската енергийна орбита.
- Дейностите на руското разузнаване се провеждат от посолството им в Скопие от трима агенти на руската Служба за външно разузнаване (СВР), които са наблюдавани от щаб в сръбската столица Белград, както и четирима агенти на ГРУ, координирани от София, България. Освен това, Кремъл е създал местен екип на руската информационна агенция ТАСС и „Россотрудничество“, а почетните консулства в градовете Битоля и Охрид служат като „разузнавателни бази“, се казва в документа.
- Опитите за вербовка на служители на македонската армия и полиция с цел създаване на „критична маса от военно обучени лица“, се казва в документа, че „в определен политически момент или ситуация трябва да се използва за постигане на руските интереси“.
- Опитите за влияние и финансиране на македонски медии, включително тези, насочени към албанското малцинство в страната, с цел разпространение на „информация и дезинформация“ в подкрепа на целите на руската политика.
Освен това има значително увеличение на културното влияние на Русия в страната, чрез проповядване на идеята за „общославянска“ идентичност и споделена православна християнска вяра, се казва в документа на UMK, като се посочва примера за създаването на приблизително 30 македонско-руски „Дружества за приятелство“, откриването на руски културен център в Скопие и спонсорирането и изграждането на църкви в руски стил в цялата страна.
Друг аспект е по-широкото икономическо влияние, което не се ограничава до енергийния сектор. „Ако руското политическо влияние има за цел да използва слабостите в обществата в Централна и Източна Европа и да ерозира либералните институции, тогава руското икономическо влияние се стреми да манипулира секторната динамика на пазара и да използва пропуските в управлението, за да генерира несправедливи печалби и да повлияе на вземането на решения на национално ниво“, твърди докладът на Центъра за стратегически и международни изследвания за руското влияние в Източна Европа Кремълският сценарий (The Kremlin Playbook).
Пример за това в Македония е минната компания Solway Group, която въпреки позиционирането си като швейцарска група, контролирана от естонски гражданин, има своите икономически корени в металургичния и финансовия бизнес в Русия, някои от които свързани с кръгове, близки до Владимир Путин. Solway Group участва в много проекти в подкрепа на руските интереси – доколкото дори московското правителство лобира от тяхно име, наричайки ги „руска инвестиция“. В действителност, въпреки че СДСМ се движи на Запад на стратегическо ниво, изглежда, че партията е оставила вратите отворени за руските корпоративни интереси. Партията подкрепя анти-минна програма, отменяйки концесиите на четири западни компании от 2017 г. насам. В същото време Solway Group е пощадена, като й се гарантира разрешение за удължаване на дейността си с още 10 години.
Тези развития предполагат, че разделението между СДСМ като прозападна партия, спрямо ВМРО-ДПМНЕ като националистическа проруска партия, може и да не е толкова ясно, колкото изглежда отвън.
Шпионин за всички сезони
През април 2017 г. руският посланик Олег Шчербак се среща с висшия служител на външното министерство на Македония Ненад Колев и се твърди, че му казва, че целта на Русия е „да създаде ивица от военно неутрални страни“ на Балканите, включваща Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, и Сърбия, както е разкрито от документите за национална сигурност, получени от OCCRP.
Едва ли е случайно, че това са и страните, в които един от неотдавна разкритите агенти на ГРУ Владислав Филипов е оперирал. В момента той служи като военен аташе в руското посолство в Сараево, Филипов се занимава почти десет години с шпионска дейност в региона, пишат през 2019 г. албанските медии и обществената телевизия в Косово.
Филипов за първи път е изпратен в Македония през 2009 г. През 2012 г. е с пост в Албания и впоследствие е експулсиран от правителството като част от международната реакция в отговор на атентата срещу Скрипал. Косовската обществена телевизия твърди, че по време на мандата си в Македония Филипов е вербувал или си е партнирал с Горан Живальевич, сръбски разузнавач. Двамата уреждат посещението на ръководителя на Демократическата партия на сърбите в Македония Иван Стоилкович в Москва. Те също са били замесени в организацията на гореспоменатата атака през 2017 г. срещу македонския парламент.
Дуетът от руски и сръбски разузнавачи изгражда връзка с „журналиста“ и критик на Заев, Мирослав Лазански, често изпозлван като „анализатор“ в руския държавен канал „Спутник“ и в момента изпълняващ функцията на сръбски посланик в Москва. Македонското контраразузнаване също разкри Лазански като един от основните прокремълски пропагандисти в страната.
Да разлаем кучетата: руското присъствие в северномакедонските медии
Северна Македония е не само вносител на руска пропаганда, но и износител. Има случаи на македонски журналисти, които участват в хибридните кампании на Кремъл в други страни. Македонските фабрики за тролове са широко използвани за разпространение на дезинформация в други страни, включително по време на изборите през 2016 г., когато са проследени над 100 уебсайта, разпространяващи пропаганда сред американските граждани, според CNN.
Един поразителен пример за намеса в САЩ е Крум Велков, журналист на свободна практика, живеещ в Струмица, който през 2016 г. написа статия за конспирацията „PizzaGate“, в която се твърди, че Хилари Клинтън е управлявала група от деца, принуждавани да предоставят секс услуги за педофили от пицария. Пълната абсурдност на твърденията не предотвратиха широкото му отразяване. По собствените думи на Велков статията му е преведена на много езици и споделена на много „алтернативни“ уебсайтове. Статията първоначално е публикувана на уебсайта „Katehon“ – самопровъзгласен мозъчен тръст, ръководен от група руски империалисти, подкрепили много други хибридни кампании; а именно руският олигарх Константин Малофеев, икономическият съветник на Путин, Сергей Глазиев и бившият ръководител на Стратегическия институт на Кремъл генерал Решетников. Ролята на Константин Малофеев в разпалването на войната в Източна Украйна е добре документирана, както и участието на него и Решетников в хибридни, прокремълски дейности на Балканите. През 2016 г. ЦРУ също заключи, че „Katehon“ е част от усилията на Русия за намеса, както съобщава New York Times.
Руската пропаганда също присъства силно в страната. Не е изненадващо, че активностите на Велков в социалните медии е изпълнена с антизападна, антинатовска пропаганда и конспиративни теории за „Нов световен ред“. Наскоро той също така заяви, че пандемията от Covid-19 е геополитическа измама.
Една от статиите, публикувани от Велков за филиала на Katehon, Geopolitica, през март 2017 г., е озаглавена „Окончателната битка за Македония“ и описва страната като „атакувана фронтално (досега политически и с помощта на хибридна война и специални психо операции) от умиращите демони на англо-американската държава на дълбокото блато, които сега с всеки изминал ден губят контрол над света.“
Велков не само пише за геополитика, но и изглежда промотира руски икономически интереси. Велков и неговият сътрудник Ангел Наков водят кампании срещу западни търговски проекти като този на канадската компания Reservoir Minerals в Кожух планина и проекта за добив на полезни изкопаеми в Казандол, който се управлява от украинско-британското съвместно предприятие, Сардич. Освен това, той е основен поддръжник на една от групите срещу добиване на минерални резерви, които водят кампания срещу концесията върху мината Иловица-Щука, които наричат себе си „Здравословна долина“. В крайна сметка един от концесионните договори беше отменен от правителството на Заев през 2019 г., отчасти поради натиск от страна на тези кампании.
Привържениците на сделката твърдяха, че дезинформацията и антизападната пропаганда са важен фактор за обрат в събитията. Някои от твърденията могат да бъдат причислени към легитимните опасения за околната среда, но има и очевидни примери за пропаганда и откровени лъжи. Като например апокалиптични твърдения, че проектът би унищожил почвата, водата и въздуха, независимо от всички екологични стандарти, които са задължителни в проекта.
Друг дует от кремълските апологети също е представител на типа хора, на които Москва разчита – пропагандисти на бивши авторитарни лидери. Някои от най-известните защитници на Никола Груевски, бившият авторитарен лидер на страната, се превърнаха в истерични проруски теоретици на конспирацията след неговото падане от власт. Мирка Велиновска и Миленко Неделковски, които имаха значително присъствие в телевизионните медии и печата в Северна Македония, също са участници в Katehon на Малофеев, а Велиновска е носител на руска почетна награда именно за приноса си към „образованието на младежта“.
Те продължават да разпространяват дезинформация, включително за коронавируса. В неотдавнашна статия Велиновска определи пандемичните мерки като „коронски фашизъм“, сравними с концентрационните лагери на нацисткия режим. Подчертавайки, че целият вирус е част от заговор на Бил Гейтс, ЕС, НАТО и няколко други за включване на Македония във война между Европа и Азия. Велиновска продължава да се смята за влиятелен глас, свързан с бившия лидер Никола Груевски и оттам с една от основните партии, ВМРО-ДПМНЕ.
Тя и Неделковски също са страховити привърженици на македонските културни войни със съседите й България и Гърция, които се разглеждат като една от основните пречки за западната интеграция на страната.
Заключение
Директни изявления като това на руския посланик Олег Шчербак, че Москва иска да „създаде ивица от военно неутрални страни“ на Балканите, често не съответстват на реалния потенциал на Русия за геополитическо влияние в региона. Това повдига въпроси относно истинското намерение зад стратегията на Кремъл.
„Западните Балкани са част от стратегията на Русия да се утвърди като първокласен играч в европейските въпроси на сигурността, заедно с други големи държави като Германия, Франция и Великобритания,“ пише Димитър Бечев, научен сътрудник на Атлантическия съвет и автор на книгата „Вражеска сила: Русия в Югоизточна Европа“(Rival Power: Russia in Southeast Europe). Районът винаги е имал стратегическо значение, заставайки между Западна Европа, Русия и Близкия изток и в центъра на дебата за разширяване на НАТО и ЕС.
„Да се укрепиш на Балканите означава да имаш думата по стратегическите въпроси, които имат пряко последствие за Русия. Москва се ръководи от геополитиката, като други въпроси (икономически интереси или исторически връзки с южните славяни или с другите православни нации) играят второстепенна роля. Тя вижда Балканите като уязвима периферия на Европа, където Русия може да изгради опора, да наеме привърженици и в крайна сметка да увеличи максимално своето предимство спрямо Запада“, продължава Бечев.
Русия не може да спре западната интеграция на Западните Балкани. Всъщност е съмнително, че те дори предлагат истинска алтернатива на него. Въпреки това Москва използва лостовете си, за да възпрепятства напредъка на тези страни, да сее разкол, да запази своите икономически и политически връзки и в крайна сметка да засили собственото си геостратегическо значение.
