На 20 и 21 октомври на среща на върха на ЕС европейските лидери обсъждат какви мерки да предприемат срещу руската помощ за националистическите партии в Европа.
В Европа има множество националистически и крайнодесни партии, които са евроскептични и използват антиимигрантска реторика. При много от тях се откриват следи на руска намеса, като неясно финансиране, помощ от пропагандните канали, заеми от руски банки, посещения в Русия и непатриотични проруски изказвания при събития като анексирането на Крим.
Без претенции за изчерпателност представените долу партии и политически лидери повдигат сериозни съмнения за своите връзки и любов към Кремъл.
Великобритания: Шоуто на Найджъл Фараж
Звездата на Найджъл Фараж изгря преди години, когато заговори как заради приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. страната му ще бъде залята от имигранти. Дотогава партията му не постигаше особени успехи, защото ЕС не беше основна тема в политическия дебат. Той обаче успя да обвърже членството в ЕС с имиграцията и да представи проблема като една от основните заплахи за страната му. По-лека версия на реториката му бе подета и от Консервативната партия, която искаше да маргинализира надигането на Фараж.
Единственото обаче, което консерваторите успяха да постигнат, е да му легитимират тезите и издигнат имиджа. Така UKIP спечели изборите за Европейски парламент във Великобритания през 2014 г., но година по-късно партията му спечели само един мандат в британския парламент. За съжаление, обаче грозната му реторика към имигрантите вече е сред основните теми на Острова, а целта на Фараж – вот за излизане на страната от Европейския съюз – постигната.
Найджъл Фараж защитава и други тези, които вече станаха запазена марка на националистите – ЕС е провокирал Русия да анексира Крим, санкциите срещу ЕС трябва да отпаднат и режимът на Башар ал-Асад в Сирия трябва да се запази. Тези си позиции той често изразява и по флагмана на руската пропаганда Russia Today, които в началото на есента му предложиха да води и собствено шоу по телевизията.
Франция: Династията Льо Пен
Според много анализатори истинската заплаха за Европейския съюз не идва от напускането на Британия. Тя се крие в надигащата се популярност на Марин льо Пен, която се очаква да отиде на балотаж по време на изборите за президент през 2017 г.
Подобен успех постигна и баща ѝ – Жан-Мари льо Пен, който през 2002 г. стигна до втория тур на изборите и се изправи срещу Жак Ширак. Тогава той претърпя ударна загуба – 82% за Ширак на 18% за Льо Пен.
След изборите той предаде щафетата за ръководство на Националния фронт на дъщеря си Марин, която няколко години по-късно – през 2015 г. – го изгони от партията. Марин льо Пен осъзна, че нацистката реторика на баща ѝ единствено пречи на партията ѝ да яхне далеч повече избиратели, които са отвратени от статуквото. Чашата преля, когато миналата година Жан-Мари каза, че газовите камери са просто “детайл от историята”.
Марин льо Пен не се бори само за крайнодесния вот. Тя се опитва да привлече и леви избиратели с популистки обещания за социални помощи и борба с глобализацията. Имигрантите не плашат само ксенофобите, но и нископлатената работна ръка. И това е залогът на втората Льо Пен.
Тя поддържа същите проруски позиции като своя събрат във Великобритания. Фараж обаче, в опит да избегне клеймото на нацисткото минало на фронта, се разграничава от Льо Пен и не иска те да членуват в едно и също европейско политическо семейство. През 2014 г. партията получава заем от 9 милиона евро от руска банка, а две години по-късно партията поиска нови 27 милиона евро от руски банки. В множество доклади и изследвания за влиянието на Кремъл в европейската политика френските националисти са споменавани като едни от основните проводници на Москва.
През 2015 г. на регионалните избори във Франция партията на Льо Пен излензна първа в няколко провинции. Но на балотажът французите не позволиха омразата и страхът да победят. Избирателната активност във всички региони, в които се проведе втори тур, скочи с 9 пункта до 59% и Националният фронт не успя да спечели нито един регион. Една от загубилите бе младата племенница на Марин льо Пен – Марион, която се очаква да наследи партията.
За следващите президентски избори планът на Льо Пен е да привлече всички леви и десни, отвратени от Саркози и Оланд, републиканци и социалисти. Надеждата на Льо Пен е, че дотогава тя ще е ошлайфала имиджа на фронта, така че избирателите да забравят за неговото тъмно минало и сенчесто настояще. Надеждата на останалите републиканци и социалисти е това да не се случи и французите да се обърнат срещу Марин льо Пен, така както сториха при баща ѝ.
Германия: Алтернативна дружба
Партията “Алтернатива за Германия” е основана през 2013 г. като партия, която иска да преосмисли ролята на еврото в ЕС. Нейният основател Александър Гауланд, бивш член на ХДС, не крие симпатиите си към Русия, членове на партията посещават конференции на партията на Путин “Единна Русия”, а младежките организации на „Алтернатива за Германия“ и пропутиновото движение „Млада гвардия“ в Русия са сключили споразумение за сътрудничество. От управляващата в Германия партия ХДС твърдят, че почти всички етнически руснаци са били привлечени като основен електорат на „Алтернатива за Германия“.
На федералните избори през 2013 г. партията постига 4,7% подкрепа, но в последните години тя засилва резултата си, като главно привлича левия немски електорат. През 2015 г. лидер на партията става 40-годишната Фрауке Петри, известна с прякора си Адолфина.
Нидерландия: Герт Вилдерс – скандинавският Тръмп
Освен странната прическа Герт Вилдерс не се различава особено от останалите националисти в Европа – антиислямска, антиевропейска и проруска реторика. През 2010 г. предвожданата от него Партия на свободата печели трето място на националните избори и даже става част от управляващото мнозинство, което подкрепя либералния премиер Марк Рюте. След две години Вилдерс оттегля подкрепата си, след като правителството не приема радикалните му предложения като забраната на бурки.
През 2012 г. се провеждат нови избори и партията на Вилдерс губи половината си депутати. Днес подкрепата за него отново се надига, като според социологическите проучвания партията е втора по подкрепа сред нидерландците. Изявленията на Вилдерс много напомнят на Тръмп в своята абсурдност – Вилдерс например иска да забрани продаването на Корана в страната – това щяло да попречи на младите да се радикализират (понеже достъпът до интернет е лукс в днешно време и никой не би се сетил да отскочи до съседна Белгия, за да си набави забранената книга).
Австрия: Норберт Хофер – неслучилият президент с втори шанс
За австрийската Партия на свободата се заговори тази година, когато нейният лидер Норбърт Хофър стигна до балотаж за президент на страната (основно церемониална позиция). На втори тур той изгуби с 0,6% – 31 000 гласа – разлика от от своя опонент Александър ван дер Белен от “Зелените”. Изборите обаче бяха анулирани заради сигнали за нередности и се очаква нов вот на 4 декември.
През 2014 г. делегация на народни представители на Партията на свободата посещават току-що анексирания Крим и се обявяват в подкрепа на присъединяването му към Русия.
Унгария – от Орбан до „Йобик“
Премиерът на Унгария Виктор Орбан е един от основните дестабилизатори на Европейския съюз. Освен че е любител на авторитарния модел на управление на Русия, той се е обявил против санкциите на ЕС, а през 2014 г. сключи сделка за 10 милиарда евро с „Росатом“ за изграждането на атомната електроцентрала “Пакш”.
Но антиевропейското и антиимигрантското говорене на Орбан не е единствено в страната. Трета по големина в настоящия парламент е националистическата и открито антисемитска пария “Йобик”. Повдигани са редица въпроси за нейното финансиране, както и подозрения, че е спонсорирана от Кремъл, но до момента нищо не е доказано. За сметка на това за близостта между създателя на евразийската идеология и близък съветник на Путин Александър Дугин и ръководството на „Йобик“ няма спор, тъй като има снимки.
Италия – „Пет звезди“ и Северна лига
Италианските националисти от Северната лига имат сериозни почитатели само във Венеция, където на последните избори взеха 40% от вота. В национален мащаб те бяха надминати по популизъм от друго евроскептично движение – “Пет звезди” на италианския комик Бепе Грило.
Според лидера на Северната лига Матео Салвини, който се е срещал с Путин, “Русия е бъдещето” и той иска страната му да напусне еврозоната.
Движението “Пет звезди” от своя страна e основано от “новия Мусолини”, както го наричат критиците му, Бепе Грило. По подобие на Тръмп и Фараж и Грило използва цветущ речник и обича да се позовава на конспиративни теории. Тази година кметицата на Рим от неговото движение оттегли номинацията на града за олимпиадата през 2024 г., защото не било икономически изгодно Рим да провежда олимпиада.
При фрагментирана след падането на Берлускони от власт десница в Италия “Пет звезди” се опитват да се наложат като основната опозиция на левия премиер Матео Ренци. Движението завърши второ на изборите през 2013 г. и днес подкрепата за него е близка до тази на управляващата Демократическа партия.
Гърция – „Златна зора“
За щастие, открито неонацистките партии са все още рядкост в Европа, но не такъв е случаят с Гърция. “Златна зора” спечели 7% на последните избори и има само 18 депутати от 300-местния парламент, но след лявата “Сириза” и дясната “Нова демокрация” партията е трета сила в парламента. През 2013 г. член на партията убива гръцки чернокож певец от расистки подбуди и в момента се води дело срещу цялото ръководство на “Златна зора” за подбуждане на убийство.
Партията разглежда Русия като естествения съюзник на Гърция, а НАТО и ЕС като окупатори. През 2012 г. лидерът на партията Илиас Касидиарис призовава “руската армия да навлезе в страната”, за да защити руския петрол.
Представители на партията редовно участват на годишната конференция на екстремното дясно в Санкт Петербург, а Russia Today редовно отразява шествията им и представя позициите им като патриотични.
