SHARE

Изминалата седмица бе особено интересна в Близкия изток. Русия и режимът  на Асад претърпяха тежък провал в Алепо, където умерената опозиция успя да пробие блокадата и на свой ред да обгради армията на режима. От друга страна, умерената опозиция успя да освободи и град Манбидж от лапите на ДАЕШ. Кадрите на жени, които горят бурките, и мъже, които пред камерите махат наложените им от радикалната терористична групировка дълги бради, окончателно сринаха руската опорна точка, че няма умерена светска опозиция.
Това доведе до необходимостта Русия да заиграе с висок риск в региона, като този път официално се намеси в кризата в Йемен. В същото време таен доклад на германското разузнаване оповестява, че новият стар руски съюзник, турският президент Ердоган, открито подкрепя политическите крила на терористични ислямистки организации.

Близкоизточният бюлетин е подготвен от живеещия в България от 40 години Джауад Хамдани.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

След провала в Алепо най-сетне се сбъдна мечтата на Русия да стига до „топли води“

Съобщението на Москва, че е разположила стратегически бомбардировачи в иранската база „Хамдан“, насред нефтените кладенци, и използването им във въздушните удари в Сирия, представлява „повратен момент, който ще се отрази върху ситуацията в Сирия и региона“, твърдят руски военни и парламентаристи, предава панарабският вестник „Ал Хаят“. В първия американски коментар за руското военно раздвижване официални лица заявиха пред агенция Асошиейтед прес, че маневрите „са станали светкавично, късно през нощта“, като Вашингтон и Москва са разговаряли за такава вероятност, но „решението на Москва е дошло изненадващо“. В Багдад американският полковник Кристофър Гарвър съобщи пред журналисти: „Руснаците ни уведомиха, че може да участват наред с американските самолети в Ирак или Сирия. Те не ни казаха достатъчно рано.“

Русия обяви, че е изпратила тежки бомбардировачи „Туполев“ и Су-34 в база „Хамадан“, а по-късно руското министерство на отбраната съобщи, че бомбардировачите са направили серия от бомбардировки от иранска територия над мишени в Алепо, Идлиб и Дейр аз Зор. Ускоряването на събитията показва, че Москва е изпратила бомбардировачите много преди официалното обявяване. Забележително е, че това развитие на събитията съвпада с разкритията на министерството на отбраната за постигането на споразумение с Техеран и Багдад за координиране движението на руските крилати ракети във въздушното пространство на двете страни при изпълнението на ракетни удари над сирийски мишени.

Трябва да се отбележи, че руските стратегически бомбардировачи сега излитат от летището в Моздок в Северна Осетия (Южна Русия), което е на около 3000 км разстояние до сирийските мишени, докато базата „Хамдан“ се намира на не повече от 700 км и това предоставя на бомбардировачите Су-34 възможност за удари, без да е необходимо да презареждат с гориво в полет, както обикновено. Разбира се, към момента Русия не взима никакво участие в ефективното изтласкване на ДАЕШ от Ирак, макар да има всички необходими  условия за това.

Значението на това развитие се вижда от обявлението на Федералния съвет, че е в готовност да подпише споразумение, регулиращо руското военно присъствие в Иран, подобно на споразумението със Сирия, дало на Русия контрола над базата „Хмеймим“. Според експерти присъствието на Русия във военната база в Иран ще означава „укрепване на руското военно присъствие по цялата линия на конфронтацията със Запада, от военната база в Севастопол в Крим през територията на Беларус, където Русия има широко военно присъствие, след това е руската военна база в Армения  в посока към Иран и Сирия, където в момента Москва има две бази – едната е „Хмеймим“ на ВВС, а другата е в Тартус на ВМС. Това влиза в рамките на „силната реакция“ на Русия, отстоявана от Москва няколко пъти в конфронтацията с НАТО за разширяване влиянието на Изток.

Русия и кризата в Йемен – противоречиви изявления или добре обмислени послания?

Русия очевидно залага va banque международния си престиж в Близкия изток, след като се намеси и в йеменската криза официално.

Напоследък се появиха особено спорни руски изявления относно йеменската криза, съобщава детайли вестник „Ал Кабас“. Някои ги интерпретираха като очевидно противоречие, а други – като добре обмислени послания, които Москва иска да насочи към държавите в региона, особено към Саудитска Арабия. Медиите цитираха думите на заместника на руския посланик в Сана Олег Дримов, че страната му подкрепя групировката на бунтовните хусити и тяхната  присъдружна партия на управлявалия 33 години като диктатор Али Абдулла Салех да съставят Политически съвет за управление на страната, след като присъства на церемонията по предаването на властта от комитета на хуситите към Политическия съвет.

Няколко часа по-късно обаче руският посланик в йеменската столица Владимир Дидошкин призова да се избягва предприемането на едностранни мерки, подкопаващи политическия процес. Промяната на становището на Русия за Йемен стана ясна, когато на 3 август Москва попречи на издаването на декларацията в Съвета за сигурност, призоваваща хуситите и Салех да си сътрудничат с пратеника на ООН Исмаил Уилд шейх Ахмед, след като той предостави последната си позиция, с която делегацията на правителството по време на консултациите в Кувейт се съгласи, а делегацията на бунтовниците я отхвърли. През юли пък руският представител Витали Чуркин се противопостави на проектодекларацията, предложена от британския представител, осъждаща превратаджиите и приписваща им отговорността за провала на преговорите в Кувейт.

Неслучайно и на 21 август (неделя) бившият диктатор Али Абдулла Салех в телевизионно интервю не само предложи на Русия „всички йеменски военни бази“, но и нарече Русия „най-близките до нас“:
„Протягаме ръце към Русия. Имаме споразумения с Руската федерация, които бяха преди това със Съветския съюз. А Руската федерация е легитимният наследник на Съюза, затова ние сме готови… да им отдадем всички наши летища, пристанища, военни бази и изобщо всички наши съоръжения.“

Очевидно е, че на фона на американската заетост с президентските избори Москва намери ниша, в която успя да се намеси в йеменската криза и да я използва за размяна в процеса на решение на въпроса за най-сложния конфликт в Сирия, където играе пряка военна роля. Изглежда, че последните военни промени и неуспехите, ударили сирийския режим и съюзниците му в Алепо, накараха Москва да използва йеменския случай да отправи послание към държавите в региона, активно участващи в Сирия, особено Кралство Саудитска Арабия. Ефектът от това е, че кризата в Йемен, от първостепенно значение за Рияд, е тясно свързана със случващото се в Сирия. Руската власт се страхува, че решението в Йемен ще помогне на кралството да разшири влиянието си и да се ангажира повече със Сирия.

Таен германски доклад разкрива официална турска подкрепа за „Мюсюлмански братя“ и тероризма

Информация, предоставена поверително на германския парламент, разкри в рамките на отговора на правителството относно парламентарно питане от левицата, че Анкара си сътрудничи от години с ислямистите от редица политически течения, съобщава вестник „Ал Мада“. Специалният документ, поискан от германските парламентаристи, разкрива ролята на Турция под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган, която се е превърнала в „централна работна платформа“ на терористични организации в Близкия изток и техните политически крила.

Докато се чака официален отговор от турското правителство, опасенията са, че след изтичането на неудобната информация този доклад може да доведе до допълнително влошаване на дипломатическия климат между Анкара и Берлин. Докладът, предоставен от вътрешното министерство и позоваващ се на германски външни разузнавателни анализи, също така повдига въпроси относно вътрешния политически живот в Германия. Опозицията обвинява канцлера Ангела Меркел и министъра на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер в силен консерватизъм при силно критичните изявления относно Ердоган от  началото на бежанската криза. В тайния документ се отговаря на въпрос относно обсега на нарастващото влияние на „Мюсюлмански братя“, след като Партията на справедливостта и развитието пое управлението на Турция. Това е резултат от „вътрешната и външната политика, водена постепенно от Анкара от 2011 г. насам, като Турция се превърна в централизирана платформа за ислямистките организации в Близкия и Далечния изток“. Сред най-изразителните доказателства за това е „солидарността на турския президент и негова Партия на справедливостта и развитието спрямо бившия египетски президент Мохамед Мурси, предоставяйки подкрепа за египетските „Мюсюлмански братя“, като в момента много от лидерите на организацията са в изгнание в Турция“. В доклада се допълва, че това е направило голяма услуга на „Мюсюлмански братя“, след като през последните години те разшириха информационната си структура в Турция, по-специално чрез верига от сателитни тв канали, подемайки чрез тях кампания срещу сегашното египетско правителство. В доклада се пояснява, че „са изразени силна солидарност и подкрепа за действията на египетските „Мюсюлмански братя“, „Хамас“ и въоръжената ислямистка опозиция в Сирия от страна на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което потвърждава, че съществуват идеологични съответствия с „Мюсюлмански братя“. Що се отнася до доклада, зам.-председателката на Зелената партия Константине фон Нотс каза в изявление пред немския в. „Мител Дойче цайтунг“, публикувано в сряда: „Ако това действително е оценката на правителството, значи споразумението с Турция за бежанците и помощите за Ердоган, изчислени на милиарди, влизат в обсега на съмнение“. А колегата й в партията Омид Норибор каза в изявление пред немския в. „Райниш пост“, публикувано в сряда: „Това е сериозна критика и трябва да бъде оповестена публично, а не само в поверителни документи“.

Извънредна ситуация на либийските граници с Алжир и Тунис

На границите на Тунис и Алжир се забеляза разпростиране на армейски части след американските въздушни удари срещу ДАЕШ в либийския гр. Сирт и постепенната им загуба на контрол над града, съобщава вестник „Ал Баян“. Алжир и Тунис се опасяват, че терористите са принудени да търсят друго сигурно убежище на тяхна територия и има възможност да се повтори сценарият от миналата пролет. Тогава американски бойни самолети бомбардираха мишени на терористите в Либия, особено в Сабрата, което доведе до смъртта на повече от 40 терористи, почти всички тунизийци.

Тунизийски източници заявиха, че американските въздушни удари в Сирт срещу терористичната организация ще увеличат проблемите на тунизийската армия, която се стреми да предотврати проникването на терористични елементи през либийско-тунизийската граница. Това принуди армията без колебание да направи мащабни внезапни проверки на границата, за да се изправи срещу какъвто и да било опит за проникване от страна на елементите на терористичната организация.

Според добре информирани източници въоръжените сили на Алжир от своя страна са засилили маневрите си, особено в районите, близки до либийската граница и Сахара, представляваща коридор за въоръжените групировки. Най-вече  на тройната граница, където през последните месеци единици на алжирската армия успяха да ликвидират няколко терористи и да открият много амуниции и оръжия. Очевидци съобщиха, че са видели движения на военни превозни средства и интензивни полети на алжирските ВВС през последните 2 дни в пограничните райони, които са били усилено координирани с тунизийските служби за сигурност чрез серия заседания и срещи на военните ръководители.

Шукри събира политическите лидери в Ливан на „масата за диалог“, чиято главна тема е решаване на кризата за избиране на президент

Какво ще се случи, след като египетският министър на външните работи Самих Шукри опознае ливанската реалност и открие задънена улица за решаване на кризата за избиране на президент, навлязла в 27-ия си месец? Има ли международни и регионални хоризонти за инициатива на фона на повишените „разногласия“ между силите, имащи влияние в региона?

Тези въпроси заляха Бейрут, след като ръководителят на египетската дипломация приключи разговорите си в Бейрут, продължили два дни, през което време той се срещна с висши официални лица и с политическите лидери, като събра някои от тях на работна вечеря, проведена в тяхна чест във вторник вечерта, започва краткия си анализ вестник „Ал Раи“. Присъстваха и двамата бивши президенти Мишел Сюлейман и Емин Джамил, министърът на финансите Али Хасан Халил (представител на председателя на парламента Набих Барри), председателят на парламентарната група „Коалиция за бъдещето“ Фуад Синиора, генерал Мишел Аюн (кандидат за президент), министърът на външните работи Джубран Базил, председателят на партия „Ливански сили“ Самир Джааджа и министърът на културата Реймон Ариджи (представител на депутата Сюлейман Фаранджия, който също е кандидат за президент).

Повечето политически кръгове в Бейрут характеризираха посещението на Шукри като инспекционно и непозволяващо в този критичен момент в региона да се предложи какъвто и да било изход от ливанската криза. Политическите среди напомнят за становището на Египет относно ливанската реална ситуация и за централната роля, играна от Кайро по време на президентския вакуум, появил се през ноември 2007 и подкрепата на кандидатурата на главнокомандващия тогава армията Мишел Сюлейман за президент.

 

*при хазартна игра: залог, равен на цялата банка
Снимка: Иранският  президент Хасан Рухани се ръкува с Владимир Путин в Ню Йорк/Асошиейтед прес

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.