На 7 май предстоят президентските избори във Франция и последните социологически проучвания дават голяма преднина на проевропейския кандидат Еманюел Макрон (62% за него към 38% за Льо Пен; 4 май, агенция Elabe). Дни преди вота, след дебата между двамата на 3 май, вестник Le Monde призова да се гласува за Еманюел Макрон, като осъди яростно неговия опонент – кандидата на Националния фронт Марин льо Пен и нейната визия за бъдещето на Франция.
Публикуване редакторския коментар на Le Monde.
След три дни французите ще изберат следващия президент на Републиката. Те с право очакваха да видят задълбочен дебат между двамата кандидати на 3 май, който да хвърли светлина, преди да направят своя избор; над личността им, над солидността на техния проект и способността им да очертаят бъдещето на петата световна сила. Но те не получиха това право – отговорността за което пада на кандидата на Националния фронт, – а една объркваща, тягостна и недостойна телевизионна дискусия. Надяваме се, че поне са получили отговорите, които очакваха.
За онези, които може би бяха забравили, тази свада болезнено напомни какво представлява френското крайнодясно. За онези, които се преструват, че няма “по-голямо зло”, този печален спектакъл показа най-голямата от всички заплахи: нахлуването в сърцето на френската демокрация на бруталността и двуличието на политическата и фамилна традиция, която въплъщава Марин льо Пен.
Дебатът между двата тура действително не е вписан в конституция ни. Той е следствие от спогодба, подновявана на всеки следващи избори, между двамата кандидати, които приемат да играят една и съща игра, подчинявайки се на общи правила. До този момент крайното дясно беше изключено от нея заради своята слава или поради отвращението на Жак Ширак да се аргументира пред Жан-Мари льо Пен през 2002 г. (когато Льо Пен-баща достигна до втория тур на президентските избори – бел. прев.). Този път неговото навлизане на тази сцена е на първо място е вледеняващо.
Нарушавайки всички правила на този двубой, с презрително държание до степен на взискателна загриженост, Марин льо Пен ни показа как ще се разпорежда с властта, ако по злощастно стечение на обстоятелства я получи. Нейната цел не е да обменя, а да принизява. Нейната стратегия въобще не е да убеждава, а да наранява. Нейният проект не е нищо повече от сговор за унищожение.
Избирайки от самото начало да се впусне в хамалска свада, боравейки, без да спира, с оскърбления, даже хули, фалшиво усмихнатата, агресивна и скърцаща със зъби, Марин льо Пен също показа своето истинско лице. Тя се наричаше кандидатът на “Спокойната Франция”. Тя се представи като наследник на една политическа традиция, която винаги е почивала върху очернянето и заплахите. Последователка, иначе казано, на Доналд Тръмп, размножавайки по същия начин, подобно на американския президент, лъжовните подмятания. Достойният рицар на екстремизма, готов да се възползва от всички страхове, да задълбочи всяка рана и да развее всяка измислица.
Тези тревоги са истински, което е достатъчно, за да се отнесем към тях сериозно, а не с цинизма, който проявява Марин льо Пен. Това ще бъде основният залог в петгодишния мандат, който предстои. Всички, които ще вземат участие в новата политическа реалност, която ще бъде очертана от настоящите президентски и парламентарни избори, ще трябва твърдо да се противопоставят както на каузите на Националния фронт, така и на самата партия, чийто кандидат не показа много признаци на слабост.
В техните визии, особено в сферата на икономиката, данъците и бюджета, контрастът също беше поразителен. Кандидатът на Националния фронт се задоволи да развява невероятни обещания, без в нито един момент да обясни как реално те ще бъдат осъществени и финансово подсигурени.
Същото се отнася и до способността ѝ да управлява държава като Франция. В същността си това е заключителната и съществената функция на един такъв дебат: да се докаже на французите, че кандидатът има качествата да бъде техен президент. На 39 години, едва появил се на преден план преди няколко месеца, Еманюел Макрон със сигурност не е отговорил на всички въпроси в това отношение. Но лидерът на Националния фронт от своя страна показа, че няма никакви качества за длъжността. Заради мъглявото си отношението към реалността, заради отношението ѝ към точността, което в най-добрия случай е приблизително, и заради желанието ѝ винаги да изкривява истината тя получава присъда, която не подлежи на обжалване.
Лице в лице с това самозванство, най-големият риск е безразличието. От първа необходимост е да се отстрани Марин льо Пен от властта, за която бленува и която ще изврати по същия начин, по който изкриви дебата в сряда вечер. За да се запазят основите на нашия републикански дискурс, повече от всякога е важно всички демократи да се мобилизират, за да не бъде осмислена кандидатурата на Националния фронт с добър резултат на втори тур. За да се случи, съществува само един правилен ход: тази неделя да се гласува в полза на Еманюел Макрон.
Снимка: REUTERS/Yves Herman
