SHARE

Не всеки ден е Великден, но референдумът в Турция тази неделя има потенциал да бъде най-великият ден за президента Реджеп Ердоган.

Вотът “да” обещава бетониране на президента начело на властта в следващото десетилетие. Предложението за транзит от парламентарна към президентска република е най-съществената промяна в конституцията от 80-те години насам.

Част от предложените промени са: назначаването на министър-председател и кабинета от министри директно от президента. Премахване на вота на недоверие. Право на президента да запази членство в партията си. Премахване на военния съд.

Ердоган играе умело с козовете на кризата в Близкия изток, с образа на Запада враг, народа жертва и тъмното минало на Турция. По-рано тази година, след забрани за агитация на турското население в Германия и Нидерландия, Ердоган нарече европейски политици “нацисти”.

Той си е изградил образа на спасителя. Турците са уплашени: провалени преговори с кюрдите, над 500 загинали в ислямистки и кюрдски атентати в последните две години и в добавка скорошен опит за преврат, който накара хиляди да излязат на улицата в защита на Ердоган. Той нарече преврата “Втора война за независимост” и се самопровъзгласи за равен на основателя на републиката, Кемал Ататюрк.

Горчивият спомен за времената преди Ердоган също работи в негова полза – коалицията на демократичните партии докара страната до икономическа криза през 90-те.

Голяма част от турците се чувстват изолирани от глобалния свят. За тях вотът “да” означава стабилност, а Ердоган е въплъщение на сила, единство и патриотизъм.

Опозицията обаче не вижда демокрация в ореола на Ердоган – той е по-близо до крайнодесния унгарски президент Виктор Орбан, отколкото до политически сензации като френския кандидат-президент Еманюел Макрон.

Зад вот “не” стоят многобройни неправителствени организации, политически дисиденти, множество малки партии, както и по-големи формации с крайно противоположни политически възгледи – крайнодясната Партия на националното действие и лявата Републиканска народна партия, основана навремето от Ататюрк.

Кампанията в подкрепа на реформите е финансирана от правителството и получава 90% повече телевизионно време от кампанията “не”. Опозицията ежедневно се сблъсква със сплашвания, репресии, полицейско насилие и обвинения в “обида над президента” с агитация за вот “не”.

За Европа стабилността в Турция е нужна повече от всякога с оглед на конфликтите в Сирия и бежанската криза. А опозицията в страната за момента е фрагментарна и не предоставя алтернатива.

Въпреки това Европа предупреди, че вотът е “стъпка назад за Турция”, тъй като на новата конституция ще липсват нужните елементи, които да държат под контрол потенциално авторитарно управление.

Западът реагира тихо на емоционалните избухвания и чистките на Ердоган, който е стратегически ценен с оглед на конфликтите в Близкия изток. Разполагането на военни бази на САЩ на територията (вкл. Средиземно море) на Турция позволява директни удари срещу „Ислямска държава“ в Сирия. Страната е директна бариера между Изтока и Запада – лидерите на ЕС разчитат на Ердоган да контролира ситуацията и да спазва споразуменията, които двете страни са подписали за ограничаване на вълната от мигранти.

Обаче времето за ултиматуми изтича. Страната е силно зависима от външни инвеститори и обмен на стоки. БВП е наполовина на стойностите в началото на ерата Ердоган, икономическият растеж на страната – също. Основните търговски партньори на Турция са членки на Европейския съюз.

ЕС се надига от пепелта на Брекзит и чертае нови стратегии. В САЩ се води борба срещу ксенофобията, популизма и алтернативните новини, с които режимът на Тръмп си служи. Франция и Германия ще изберат своите лидери – вот, чийто изход вероятно ще е в полза на демокрацията. На изток санкциите срещу Кремъл бавно, но сигурно отслабват страната.

Ердоган може би ще спечели битката, но ако иска да бъде част от Европа, това означава да изгуби войната. В един глобален свят авторитаризмът е обречен на загуба. А Реджеп Ердоган се нуждае от света. Рано или късно той ще трябва да преглътне горчивата истина, да слезе от високия си трон и да забрави веднъж завинаги за своя султански сарай.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )