Четири основни фактора определят успеха на Румъния в битката с „високата” корупция: независимост на магистратите, специализирана структура, ефективни законови инструменти и управленски и административни мерки за ефективност. „Рецептата” разкри главният прокурор на Националната антикорупционна агенция (ДНА) Лаура Кьовеши на форум в зала „Тържествена” на Съдебната палата.
И подобно на сънародничката си Моника Маковей добави – най-важни са хората, които трябва да са професионалисти, отдадени на работата, но и смели люде. Обаче подчерта – независимостта не е безгранична, прокурорите от „антикорупция” работят под двоен контрол – веднъж процесуален, от съда, втори път – от Инспектората към техния ВСС.
ВСС заседаваше, Бареков тропаше
Лаура Кьовеши е у нас по покана на председателя на ВКС Лозан Панов. Тя вече се срещна с президента Румен Радев и предстои да се види с главния прокурор Сотир Цацаров. Румънската гостенка ще присъства и на форум на организацията „Правосъдие за всеки” в петък.
Панов е отправил покана към председателя на Върховния съд и към Кьовеши през декември м.г. Програмата на румънския му колега се е оказала заета отнапред, а прокурорът „Антикорупция“ е насрочил визита за март.
Да я чуят днес дойдоха съдии от всички нива, председателят на СГС Калоян Топалов, членовете на ВСС Елка Атанасова, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Камен Иванов, Калин Калпакчиев. В зала „Тържествена” бяха председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, на Съюза на юристите Владислав Славов, на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, неправителствени организации, журналисти.
Не дойде нито един представител на прокуратурата, а във ВСС по същото време бе насрочено заседание на пленума въпреки молбата на организаторите то да се отложи за следобeд. Така само преди дни заради форум на правосъдния министър Мария Павлова бе отсрочено заседание на съдийската колегия. Но този път – не се случи.
Публиката бе смутена и от проява на Николай Бареков. Размахвайки картата на евродепутат, той шумно настояваше да влезе в залата, викайки: „Имам въпроси към Лозан Панов!”. След като не бе допуснат от съдебната охрана, вратата на зала „Тържествена“ бе подложена на шумно тропане, „Бареков е“, шушукаха си гостите.
Защо в Румъния може, а у нас – не?
Това е основният въпрос, чийто отговор търсим днес, обяви при откриването председателят на ВКС Лозан Панов. И напомни, че докато през 2007 г., когато България и Румъния станаха членки на ЕС и бяха подложени на наблюдение, ние настоявахме да ни отделят от тази двойка, сега ситуацията е друга. В Румъния доходите са по-високи, икономиката по-жизнена, хора на власт отговарят за извършени престъпления и влизат в затвора.
Панов илюстрира разминаванията с пример.
На 26 юни 2011 г. на граничния пункт на Дуранкулак в резултат на румънска операция техен и наш граничен полицай – Мариан Шопов, са заловени да вземат подкуп.
Румънският полицай е осъден на първа инстанция на 7 февруари 2013 г., наказанието е 3 г. затвор ефективно и 2 г. забрана за заемане на длъжности. Втората инстанция, апелативният съд в Констанца, се произнася на 9 януари 2014 г. и спира изпълнението за 7 г. (т.е. присъдата става условна с такъв изпитателен срок), като през това време полицаят трябва да уведомява за всяка промяна на адреса, работното място, за всяко пътуване.
Третата, последна инстанция потвърждава това решение на 29 октомври 2014 г.
Как се развиват нещата в България? Добричкият окръжен съд като първа инстанция се произнася на 6 ноември 2015 г. и оправдава Шопов заради „провокация към подкуп”.
На втора инстанция, във Варненския апелативен съд, делото е решено на 14 март 2016 г. , като този път Мариан Шопов е осъден на 2 г. условно и 2000 лв. глоба.
Делото приключва окончателно на 27 юни 2016 г. във ВКС, който потвърждава осъждането.
У нас има гласове, че румънският опит не ни е нужен, че е лов на вещици и се използва за политически цели, докато в България всичко e по-добро, напомни Панов.И призова всеки да си отговори дали си струва да заимстваме нещо от Румъния. Направи и паралел, че няма зад себе си български Клаус Йоханис (президентът, който застана зад протестите в Румъния срещу законови промени, които биха орязали антикорупционната битка – бел. ред.), но „ще се намерят достатъчно хора, с които заедно да постигнем тази цел”.
При доживотен имунитет на министрите 870 осъдени от „високите етажи”
В Румъния министрите имат доживотен имунитет за деяния, извършени по време на мандата им, шокира българската публика Лаура Кьовеши. Тази защита може да се свали по искане на прокурор от парламента или от президента.
В България членовете на МС са без имунитет срещу наказателно преследване.
Вторият вид защита в Румъния е на сенаторите и депутатите (там парламентът е двукамарен), които не могат да бъдат задържани, разследвани, обвинявани без разрешението на парламента. Така е за депутатите и у нас.
Какви обаче са резултатите в Румъния?
Докато през 2006 г. 360 от властта са изпратени на съд, през 2016 г. те са 1273. Сред тях са 3 министри, 6 сенатори, 11 депутати, 16 магистрати, 21 директори в държавни институции, 47 кметове.
Пак през 2016 г. в Румъния отчитат 870 влезли в сила присъди срещу хора от властта, сред които 1 министър, 2 сенатори, 8 депутати, 1 евродепутат, 9 съдии, 9 кметове.
Над 90% от случаите, по които е работила ДНА, приключват с осъдителни присъди, заяви Кьовеши.
На въпрос на съдия Дечев от СГС дали сред преследваните и осъдените всички са „бивши” или са и действащи фактори на власт, прокурорът „Антикорупция” отговори, че те не си избират „клиентите”, има и от едните, и от другите. Както и от целия политически спектър.
ДНА – екип от прокурори, полицаи и експерти
Паралелно с наказателното върви и финансово разследване, разказа още Лаура Кьовеши. Т.е. нещо като производството по гражданска конфискация у нас, което обаче се извършва от отделна структура – КОНПИ.
По линия на разследването на финансите, т.е. на незаконните богатства, в Румъния с решения на съд са конфискувани имущества за 667 млн. евро.
За м.г. са запорирани имоти за над 50 млн.евро. Има и конфискации в чужбина – 2 терена за 3,5 млн. евро във Франция и за 50 хил.евро в Испания.
Годишният бюджет на самата ДНА е около 40 млн. евро, т.е. „работим на печалба”, пошегува се Кьовеши.
В антикорупционната агенция работят прокурори, полицаи и експерти. Прокурорите са независими, увери гостенката и илюстрира – никой не може да им каже как да си движат делото и какви решения да вземат по него. А от доклада на европрокурорите за нашето обвинение вече научихме, че прокурорът „Антикорупция” в Румъния е независим и от главния прокурор. По служба той не се подчинява и на правосъдния министър, който назначава, нито на премиера.
Агенцията е създадена по испански модел, но пригодена към румънските условия.
Нейни „клиенти” са депутати, министри, магистрати, разследва престъпления с щети над 10 000 евро, крупни случаи на пране на пари и злоупотреби при обществени поръчки.
Освен общата антикорупционна насоченост в агенцията обвинителите имат и по-тесни специализации, на които аз държа, подчерта Кьовеши. И обясни – едни се занимават с „класическа” корупция, други с пране на пари, трети с измами с еврофондовете и т.н.
Спецструктурите обаче са на ниво разследващи и обвинители, в съда такива няма, отговори Кьовеши на въпрос на магистрати.
Впечатляващо бе и друго. Над 85% от разследванията на ДНА започват по сигнали на граждани и фирми, а не на официални институции. А през 2016 г. статистиката отчита над 55% обществено доверие в тази структура.
Изводите са за вас.
*Текстът е препубликуван от специализирания по правна тематика сайт Defakto.bg с тяхно разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
Днес визитата на Лаура Кьовеши продължава с дискусия, организирана от гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, която ще се проведе от 10,30 ч. до 13,30 ч. в зала ”Средец” на “София Хотел Балкан-Шератон”.
Снимка: Ладислав Цветков
