Списанието, пред което Макрон прави изказването, разбунило духовете, публикува статия за реакциите на Украйна и България, където напомня точния цитат от френския президент:
Le président français avait dit préférer “avoir des gens qui viennent de Guinée ou de Côte d’ivoire légaux que des filières bulgares et ukrainiennes clandestines”.
Думата filière означава мрежа. Буквално частта от анатомията на паяка, която произвежда нишката за паяжината. „Тайните български и украински мрежи“ са противопоставени на легални имигранти от Гвинея и Брега на слоновата кост.
Не знам дали има изненадани от думите на Макрон. Той не от вчера критикува нелегалните източноевропейски трудови и трафикантски практики в ЕС, и, когато види възможност, се опитва да събуди у французите интерес към постколониалната зона на френско влияние.
Както и във Великобритания, и тук се усеща схващането, че има едни имигранти, дето все пак са си наши и трябва да си ги търпим, и едни, които са диви, непознати и по-опасни от „нашите“. Този тип говорене в западната политика се налага, защото миграцията по същество не е контролируем процес, но днес е жизненоважно да изглеждаш, сякаш нещо правиш по въпроса, ако планираш да спечелиш избори.
Източноевропейците са удобни мишени по няколко причини. Първо, автентично и наблюдаемо вярно е, че каналджийството и експлоатацията на нелегални мигранти са значим феномен сред нашите общности. Второ, не, че подобни явления са чужди на други общности, но ние имаме различен произход и имидж: хем последни дойдохме, хем, от гледната точка на домакините, доста дръзко се разпищолихме, без да можем да кажем, че държави като Франция нещо ни дължат исторически. Нали не сме били колонизирани.
Разбирам защо има възмутени – изказването на Макрон може да се чете като необмислено криминализиращо цели националности, особено в напрегната ситуация като днешната. Но тези нелегални мрежи са криминален и съдебен факт, какъвто е и произходът на членовете и жертвите им. Президентът изрично упоменава тези мрежи като контрапункт на легалната миграция.
За мен това, което Макрон на практика казва пред дясно-коснервативно издание, което се чете предимно от хора, ужасяващи се от чужденци и имигранти въобще, има един основен подтекст: за предпочитане е да имаме квота за легални чернокожи имигранти, отколкото безконтролен наплив на бели имигранти, които не плащат данъци и правят дъмпинг.*
Дали ще разчетеш това послание като опит да бъдат защитени африканските имигранти във Франция, които действително страдат от предразсъдъчно отношение и дискриминация, или опит за пренасочване на това отношение към други групи, които са по-удобни в момента, зависи от клона, на който седиш, предполагам. Както е вярно, че много хора от африкански държави не са престъпници и допринасят към френската икономика с честен труд, така е вярно и че източноевропейските каналджии експлоатират брутално много свои съграждани за нелегална печалба. Това трябва да може да се каже.
Макрон обаче не уточнява, че подобни нелегални мрежи поддържат всякакви националности, както и че много източноевропейци са почтени жители на Франция. Това става повод определени държави да се чувстват „набройкани“, особено в контекста на предишните напрежения около Директивата за командированите работници.
Дали избраният от Макрон реторичен похват е удачен, имайки предвид възможните широки тълкувания и подхранването на определени стереотипи, е поне донейде спорно. Дали посланието му е ефективно за прицелната си аудитория, не съм в позиция да преценя.
__________________________
*[В този смисъл, Екатерина Захариева напомни, че българите не са мигранти, а граждани на Европейския съюз. Това обаче далеч не е пречка да са нелегални по отношение на трудовата си дейност и/или робски експлоатирани, както повечето от нас са наясно.]
