В какво се превръщат мечтите? Обикновено в тъга. А големите надежди? В прах. Изчаках малко да се слегне прахолякът от изборите и с него и емоциите, и притесненията. Но едно нещо не ми дава мира. Гледах пресконференцията след балотажа и още тръпки ме побиват. Гледал съм много изборни нощи, много хвалби и оплаквания, много изговорени високопарни заявления, много заклинания и още повече обещания. Тази нощ обаче бе различна. Сякаш режисирана от нечиста сила с извратено чувство за хумор. Сякаш митологията оживя. И то в такива детайли, че още настръхвам при мисълта. Защото в какво се превръща гръцката митология? В сюжет за трагедии.
В тази черна нощ алюзиите и съвпаденията бяха твърде много, за да мога да гледам в бъдещето с надежда. Те не бяха само едно и две:
Най-голямата трагедия в гръцката митология започва с една наглед прозаична второстепенна сюжетна нишка в разказа. За сватбата на героя Пелей и нимфата Тетида, която по-късно ражда непобедимия и раздразнителен Ахил, са поканени всички олимпийски богове. Само богинята на раздора Ерида е „пропусната” в списъка с гостите поради присъщата й грозота и когато опитва да се натресе на тържеството, е изгонена.
Досущ и Илиана Беновска се опита в изборната нощ да премине през кордона на охраната, за да честити на новоизбрания за президент генерал.
За да си отмъсти, Ерида взима една златна ябълка, написва на нея „за най-красивата” и току преди окончателно да я изгонят, я търкулва към сватбената трапеза точно между богините Хера, Атина и Афродита. Разбира се, както може да се очаква, тринките веднага се изпокарват за коя е ябълката.
След като не я пуснаха да приближи до президиума с преобладаващо женско присъствие в изборната нощ, Илияна Беновска подхвърли една златисто-червена ябълка към новия президент.
В митологията, за да не се разправя с озверелите богини, върховният Зевс решил да си измие ръцете и да остави присъдата на едно просто овчарче – Пáрис. Пък той по-късно взел, че се оказал не прост овчар, а царски син.
И при нас върховният представител на статуквото и на ДС Гоце в крайна сметка се отказа да се разправя с дамското крило в БСП и остави Корнелия Нинова, Илияна Йотова и бившата Станишева изгора Елена Йончева да се борят за вниманието на овчарчето, а извинете за объркването, за вниманието на независимия Румен Радев. Пък той се оказа не чак толкова независим – хем член на БКП от юношество, хем царски син, пардон – генерал.
Според древните разкази богинята Хера обещала на Пáрис, ако й даде ябълката, власт, Атина – мъдрост и слава, а прелъстителната Афродита – чужда жена. Разбира се, като всеки женен мъж, а Пáрис вече бил женен за речната нимфа Енона, от която даже имал и дете, та на Пáрис му се прищяло нещо чуждо и нямало нужда дълго да го убеждават. Афродита получила плода, станал известен като ябълката на раздора, а Пáрис – вечната омраза на другите две богини.
Сега коя от тройката Йотова, Нинова, Йончева на президиума в изборната нощ около Радев на кого да оприличим няма да е лесно. Божествени на вид не са със сигурност. Но то човек, като погледне гръцките статуи и керамика, се убеждава, че и митологичните богини не биха ни хванали днес окото. Ама никак. За сюжетните съвпадения е важно обаче, че и Нинова, и Йотова в даден момент доста рязко си позволяваха да поучават по време на кампанията генерал Пáрис.
Митологичният му еквивалент веднага налазил чуждата жена – хубавата Елена, и като зарязал овцете и Енона, я отвел в новия си дворец в Троя. А дали Деситу прилича на митологичната Елена не е ясно. Ясно е, че нямаше против да ожени за себе си генералчето, което се превърна в президент. И веднага започна да се държи като принцеса. Досущ като спартанската невяста, която предизвикала най-грандиозната кавга в античните фикции – Троянската война. Поне два мандата време.
В нея едни богове помагали на бегълците в Троя, отхвърлените богини обаче подкрепяли обсадата на древната крепост, докато тя не паднала. Точно на десетата година. Нали ви казах – два мандата време.
Дотук със съвпаденията. Чувствам се вече като Касандра. Тя била сестра на Пáрис. И имала ужасяващ дар от боговете –да вижда бъдещето и проклятието никой да не вярва в думите й.
Само да напомня как свършила Троянската война: най-великият воин на гърците Ахил (в ролята батко може би?) убил най-великия воин на троянците Хектор. Обаче пък Пáрис успял да прониже в слабото му място – петата, безсмъртния Ахил. После обаче някой си Филоктет, който притежавал отровните стрели на Херакъл (Херкулес) пронизал Пáрис. Като видял дебелия край, той зарязал и Елена, и Троя и се завлякъл да се моли на бившата си жена, нимфата Енона, да му даде противоотрова. Тя обаче не могла да му прости изневярата и му отказала. Пáрис умрял, гърчейки се в страшни мъки, а Енона, като видяла това, се разкаяла и скочила в огнената клада на погребението му, за да бъде с него.
А Троя била разрушена.
Ето от това най-много ме е страх.
