Около двеста протестиращи, симпатизанти на бившия премиер Никола Груевски, нахлуха в македонския парламент снощи. Ранени от тълпата бяха множество депутати и журналисти, сред които е и лидерът на социалдемократите Зоран Заев, който се опитва да формира правителство от началото на годината. Македония няма постоянен кабинет от 2015 г., след като скандал за подслушване свали кабинета на бившия премиер Никола Груевски и неговата партия ВМРО-НПДЕ от власт.
Демонстрантите щурмуваха парламента след излъчването депутата от албански произход Талат Джафери за говорител на правителството. Случилото се е резултат от дълго подклаждани националистически тенденции в македонското общество, както и дълбоко етническо разделение между албанци и македонци.
Президентът на Македония Георге Иванов, който е излъчен от редиците на ВМРО-ДПМНЕ, отправи молба за мирен диалог между политическите лидери. Той отказва право за сформиране на кабинет на социалдемократите от месеци поради “законови причини”. Сред коалиционните партньори има и албански представители, което Иванов смята за “заплаха за суверенитета” на нацията.
Протестиращите подкрепят Никола Груевски и ВМРО-ДПМНЕ.
Груевски е премиер от 10 години, но миналата година загуби изборите от социалдемократите с минимална разлика. След първите избори през 2006г. той тръгва по проевропейски курс.
Три мандата по-късно Груевски се ползва със славата на авторитарен националист, който налага цензура на медиите, разпространява историческа пропаганда (превръщането на Александър и Филип Македонски в символи на държавата) и подклажда етническо напрежение. По време на управлението си Груевски концентрира върху себе си правомощия в изпълнителната власт, което довежда до предупреждения от ЕС.
Следват разкрития на записи на кабинета Груевски, в които депутати от високи нива говорят за прикриване на престъпления и подмяна на бюлетини. Зоран Заев, лидер на опозицията, е арестуван под претекста, че атакува Груевски – това разпалва общественото недоволство, което прераства в протести и накрая правителството подава оставка. По това време кабинетът Груевски започва да говори за “албански терористи”, които по техни думи ще нападнат ключови места в Македония и ще дестабилизират държавата.
Албанското малцинство съставлява една четвърт от населението на Македония. Политиките на Груевски през годините насърчават етническото напрежение между македонци и албанци със скандални ходове като подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ за номинацията за депутат на Йохан Таркуловски, който е съден от трибунала в Хага за военни престъпления срещу албанците.
Етническите конфликти докараха страната пред прага на гражданска война през 2001 г. след бунт на албанци. Тогава мирът е запазен благодарение на намеса на НАТО.
Протестите са симптом на буря. В края на миналата година и двете водещи партии – на Груевски и Заев – обявиха победа поради изключително близки резултати. Заев се опита да сформира правителство, но очевидно Никола Груевски няма да пусне властта толкова лесно – или поне не без бой.
Национализъм, ксенофобия, авторитарни лидери – Македония се превръща в поредната жертва на една нарастваща тенденция.
На македонската общност остава да докаже, че демокрацията не може да бъде изкована в кръв.
