Има една неголяма, но доста вокална групичка от противници на протестите срещу правителството и главния прокурор, които сякаш са активирани в последния месец и „стари седесари“ или „десни политически анализатори“ (всъщност сбирка от всякакви зависими – зависими от бившата Държавна сигурност, от ГЕРБ, от чужди разузнавателни служби, от това да продължат да посрещат режийните си разноски), които прокарват следните „опорни точки“:
1. Протестът няма лидери, а без лидери ще се провали.
НО: Протестът упорито не ще да се проваля, а всъщност расте, еволюира в гражданско неподчинение и се проявява във все по-разнообразни форми.
2. Дотолкова, доколкото има организатори – например „Отровното трио“ – те са компрометирани.
НО: Добре известно е, че всички българи от мъжки пол са били съученици на Димитър Бербатов или на Христо Стоичков и са ги правили като малки „пиян морков“. Били са далеч по-добри от тях. А ако случайно пък имат някаква физическа особеност, която, очевидно им пречи да бъдат като Бербатов и Стоичков – например от малки са 200 кг живо тегло – то тогава те са спали със сестрите им. Вие не знаете ли?. И са по-добри адвокати от Хаджигенов, и са по-добри скулптори от проф. Минеков, и са по-добри комуникатори от Бабикян. Но не искат да са на тяхно място, защото не им се занимава… НО ТАКА НЕ СЕ ПРАВИ! А може да се прави умно! Как умно?! Не е ясно, НО ТАКА НЕ СЕ ПРАВИ!
3. Всеки, който ходи на протести, заставал зад “юмручето на Радев“.
НО: Да де, ама същите тези „анализатори“ сипеха хвалебствия за невероятния политически усет на ББ, че „позволил“ на Радев да спечели изборите, за да има втори фокус на управлението, върху който да се насочва народното недоволство. Всъщност, Радев действително беше издигнат като независим кандидат по „плана Решетников“. Първи в света за това написахме ние в „ТерминалНО“ и никоя друга българска медия до съвсем скоро. Това не отменя, обаче, факта, че избирането му бе резултат на анализ, стратегия, позициониране и адекватна кампания в основата, на която беше, че печеливша кандидатура, от която и да е партия може да бъде само “независим” кандидат, а не партиен, и той спечели с преднина пред другите и на двата тура през 2016 г. Просто, когато правиш нещата “по учебник”, те се подреждат. Така например, ако „Демократична България“ бяха застанали зад независим кандидат на местните избори, може би той, а не Фандъкова, щеше да бъде кмет на Столична община днес. Те предпочетоха да издигнат партиен кандидат и загубиха. Не успяха дори да стигнат до втория тур. Така през 2016 г. – тандемът Радев-Йотова поведе на „майката на нацията“ Цачева с почти двоен на нейния резултат. Спечелиха и около 400 000 гласа повече, отколкото Плевнелиев-Попова пет години преди това. За Радев са гласували и множество избиратели на ГЕРБ, при това напълно съзнателно. Помните ли, че тогава Бойко Борисов подаде оставка (без да има многохилядни протести) и нямаше нищо притеснително в това, че именно Радев ще прави служебно правителство? Нещо повече – въпреки, че имаше такава възможност, Плевнелиев се отказа да прави свое служебно правителство.
4. Президентът нямал право да иска оставки.
НО: Всъщност, не само че президентът има право на политически изказвания, но и това е съществената част от неговата дейност. Свалянето на политическото доверие на президента Плевнелиев от правителството на Орешарски е едно от най-важните политически действия на на целия му мандат. Още през 1995 г. Конституционният съд в Републиката (Решение № 25 от 21 декември 1995 г. по к.д. № 27/95 г.) се произнася по искане на БСП за тълкуване на ролята на президента (тогава д-р Желю Желев). Диспозитивът на решението е категоричен: „Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение.“ Един от конституционните съдии, подписали това решение, е и сегашният народен представител от ГЕРБ – Георги Марков – когото Комисията по досиетата разкри като агент с кодово наименование „Николай“ и „Стефан“ на Софийско градско управление на МВР и впоследствие на Шесто управление на Държавна сигурност.
5. Ако Борисов подаде оставка и Народното събрание се саморазпусне, президентът Радев ще има пълната власт.
НО: Имаха ли пълната власт пет служебни правителства, формирани в последните 30 години в България? Разбира се, че не. Служебните министър-председатели Софиянски, Инджова, Райков, Близнашки и Герджиков не са имали „абсолютна власт“. Следвана е нормалната конституционна процедура и нищо извънредно или противоконституционно не се е случвало. Всъщност, служебните кабинети в по-новата история на България по времето на действащата Конституция, са се радвали на много високо одобрение и някои от тях са успявали за краткото си съществуване да направят някои много важни и полезни за държавата неща. Ренета Инджова например поведе „тотална война с растящата престъпност“, индексира доходите на населението, подаде сигнал до тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за злоупотреби на бивши министри и за изчезнала информация относно близо хиляда държавни промишлени фирми. По времето на служебното правителство на Стефан Софиянски се успокоява обстановката в страната, предизвикана от икономическия колапс на Виденовата зима. Овладява се и инфлацията, чиято месечна стойност е 243% в края на правителството на БСП, а служебното правителство на Софиянски я сваля по 1% на месец. Правителството на Марин Райков подготви и прие наредба за прозрачност за парите на държавните предприятия и за правилата за депозирането им в банки. По този начин бе предотвратено съсредоточаването им в една и съща банка – Корпоративна търговска банка (КТБ), която година по-късно фалира и можеше да завлече със себе си много повече държавни финансови средства. Направи и пълен анализ на състоянието и проблемите в българския енергиен сектор с помощта на Европейската комисия и Световната банка. Спря “Южен поток”.
Всъщност, управляващият триумвират Пеевски, Борисов, Гешев се притеснява от съвсем друго нещо. Не е „абсолютната власт“ на един служебен министър-председател, назначен от Радев, защото такава власт няма. Друго е. Притесняват се, че няма те да организират и проведат (разбирай манипулират) изборите. Триумвиратът много добре разбира, че Борисов е тотално компрометиран и е политически труп. Ако самият той не провежда изборите, не извършва манипулации и не си осигури (с държавни пари, естествено!) корпоративен и контролиран вот, настоящият премиер и клиентелистката му клика са на бунището на историята.
6. Ако в тези трудни Covid-19 времена на пандемия не управляваме ние, държавата ще се счупи. Друг вариант на тази опорка е „Нищо не ни задържа във властта, освен отговорността“.
НО: Реалността е много различна. Именно пандемията доказа пълната несъстоятелност на това управление. Както без никаква обосновка и в нарушение на закона правителството предложи, а Народното събрание взе решение за обявяване на т.нар. „извънредно положение“, така и без всякакви аргументи премахнаха повечето ограничения, което доведе страната до истинския пик на болестта. И сега България е в рисковия списък на много важни за страната туристически дестинации или пък страни, от които идват туристи у нас. Пътуващи от държави, които са в тези рискови списъци като България, трябва да бъдат поставяни под карантина или да представят доказателства за проведени напоследък тестове. Това, с което Борисов се хвалеше навсякъде – че „всички се учат от нас“ за справяне с пандемията (Covid-19) се изпари във въздуха. Оказа се, че не става с масова психоза, среднощни истерични пресконференции и обилни сутрешни брифинги, целящи повече да манипулират хората, отколкото да им помогнат да минат през пандемията възможно най-бързо. Имаме дълбоки съмнения в капацитета на това правителство да се справи и с икономическите ефекти на Ковид-кризата. Досега са показали, че могат много по-успешно да крадат и „усвояват“ – фирми на приближени олигарси се уредиха по мярката с противоречив ефект 60/40 за поемане от държавата на социални плащания и осигуровки, 75 милиона лева кредит от държавната Българска банка за развитие за куха фирма за изкупуване на дългове, закупени на двойна цена (в сравнение с пазарната) акции на една за пореден път спасена частна българска банка и т.н. Следователно, можем да твърдим с много по-голяма достоверност, че ако това правителство подаде оставка и на негово място имаме служебно правителство, последното има много по-голям шанс да се справи не само с очакваната икономическа криза – особено, ако Борисов и шайката му не изгребат и последното левче от хазната, за да попречат на следващите да работят, но и действиетлон да овладее ситуацията с Covid-кризата. Защото такава има. И тя е резултат от неадекватното управление повече, отколкото от пандемията сама по себе си.
7. Протестът трябва да произведе алтернатива. Ако не може, значи е безмислен.
НО: Протестът е върховен акт на нетърпимост към цялостната политика на управляващите. В този смисъл той е политически. Протестът изразява масово недоволство, което е свидетелство за масов провал. Протестът не е политическа партия сам по себе си. Той не представлява единен субект и най-важното – той иска алтернатива. Без него тя не може да се появи, но той не е задължен да я дава. Протестът не е задължен за нищо освен да протестира. Затова се нарича ПРОТЕСТ. Ако за 30 г. България не е произвела политическа среда, която да може да предложи политическа алтернатива, то проблемът не е във всеки един следващ протест, който реално отваря вратата за това да се появи такава, ако досега е нямало. И това е може би най-големият страх у статуквото.
За пореден път през последните 10 години активното гражданско общество – онова, което вече не може да търпи крадливото управление на ГЕРБ и т.нар. „патриоти“ – се сблъсква с опорните точки на статуквото, спускани от кафявите медии на депутата от ДПС, от „опоркаджии“ и „анализатори“, свързани с ГЕРБ и/или с ДС. За пореден път управляващите не могат да измислят нищо ново и да забравят нищо от старото, което са учили в школата в Симеоново или в партийните школи на БКП (АОНСУ), ГРУ, КГБ и ДС.
Но сега, повече от друг път, прозира крехката фактологическа аргументация на опоркаджиите. Българите казват ясно #ОСТАВКА за правителството на Борисов и на главния прокурор Иван Гешев и продължават протеста си, именно заради несъстоятелността и истерията на опорките, с които ни замерят.
Снимка: Мария Маринова за ТерминалНО
