Под негово ръководство са водени делата срещу мафиотския бос Джон Готи и панамския лидер Мануел Нориега. Той се нагърбва със задачата да подготви ФБР за ерата на тероризма. Днес е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера – да разследва президента на САЩ и неговата свита за връзките им с чужда държава. Но Робърт Мълър не е четвърти в класацията „Човек на годината за 2017 г.“ на сп. Time заради своите постижения, а заради това, което олицетворява, и това, което доказва – че въпреки всички трудности САЩ е държава с върховенство на правото.
Масимо Калабрези разказва историята на специалния прокурор Робърт Мълър за сп. Time.
На 17 май Департаментът по правосъдие на САЩ даде на Робърт Мълър мисия едновременно проста и предизвикателна: разследвай усилията на руското правителство да се намеси в президентските избори в САЩ през 2016 г; разкрий всякаква координация между Москва и членовете на кампанията на Доналд Тръмп и повдигни обвинения за всички престъпления, извършени по този повод.
Откакто Мълър пое тази задача, той държи съдбините на държавата в свои ръце. Ползва се с отделен бюджет, рядката подкрепа и на двете партии и екип от дългогодишни следователи и прокурори, с които произвежда новини дори когато не иска. Разговорливите адвокати на Тръмп и неговата свита пускат партенки за разследването на медиите. Получаваме и малки детайли от разследванията в Конгреса. А президентът не спира с публичните си изблици, след като първата му година на власт бе погълната от уникалния спектакъл между могъщия прокурор, подгонил неговата свита.
Напрежението още повече се покачи, като специалният прокурор започна да издава обвинения. На 30 октомври Мълър обвини бившия шеф на кампанията на Тръмп – Пол Манафорт, и неговото протеже в пране на пари и други престъпления и сключи сделка за сътрудничество с нископоставен съветник на кампанията. Месец по-късно на 1 декември бившият съветник по национална сигурност на президента – ген.-лейт. Майкъл Флин (о.з.), се призна за виновен за лъжливи показания към ФБР и обеща да каже на Мълър всичко, което знае, за връзките, които той и други са имали с Москва.
Днес, когато разследването все повече се приближава до Тръмп и нарастват спекулациите докъде ще стигне то, е лесно да забравим как започна всичко.
Във Вашингтон всичко е правила.
Едната власт ги пише, другата разрешава спорове по тях, третата ги прилага. Голямата политическа драма на 2017 г. е следствие на идването в столицата на тарикат, избран с идеята, че правилата могат да не се спазват. Но ако с това си държание Тръмп изглеждаше по-освободен по време на кампанията, то се оказа трудност в град, изграден от задръжки, където всеки 12-и човек е адвокат или магистрат.
Едва ли има и шепа хора в цяла Америка, които имат репутацията и опита да разнищят многопластовата руска намеса в една от най-хаотичните президентски кампании в наше време. Тръмп създаде политическа криза, след като уволни директора на ФБР Джеймс Коуми през май и се почувства облекчението в столицата, когато зам. главният прокурор Род Розенстийн повери на Робърт Суан Мълър III задачата да разследва какво се е случило.
Демократи и републиканци говориха с възхищение за благородния бивш пехотинец. Дори Нют Гингрич, близък човек на Тръмп, написа: “Робърт Мълър е превъзходен избор за специален прокурор. Неговата репутация е безупречна за честност и интегритет.”
Мълър е служил във Виетнам от 1968 до 1969 г., ранен в битка и получил бронзова звезда с V за храброст, „Пурпурно сърце“ и два военноморски почитни медала. След това завършва право в Университета на Вирджиния и след няколко години в престижна кантора става част от прокуратурата на Сан Франциско.
Джордж Буш-мл. го кани във Вашингтон да стане зам. главен прокурор на САЩ, а седем дни преди атента срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 г. Мълър полага клетва като директор на ФБР.
За 12 години Мълър преобразява ФБР в бюро, което може да се справи с надигащата се заплаха от международен тероризъм. Геройско начинание за агенция, която дотогава е гледала на разузнаването и националната сигурност като на второстепенни задачи пред това да гони големите престъпници.
На два пъти Мълър заплашва с оставката си, кръстосвайки шпаги с Белия дом на Буш за принципи. Веднъж, когато правораздавателните органи откриват, че програмата за подслушване на Буш е незаконна, и отново, когато Буш му нарежда да представи доказателства за конгресмена от демократите Уилям Джеферсън, който впоследствие е осъден за подкуп, рекет и пране на пари.
Дори и при цялата си професионална репутация обаче Мълър се изправи пред трудности като специален прокурор. През юни един от адвокатите на Тръмп публично заяви, че президентът може да уволни Мълър, тъй като разследването излизало отвъд поверените му правомощия – а всъщност те са да разследва всяко престъпление, за което разбере. Същия месец Тръмп написа в twitter, че разследването на Мълър е “лов на вещици” и обвини част от екипа му в пристрастност. През есента редакторската колегия на Wall Street Jounal [собственост на Рупърт Мърдок – бел. прев.] призова за оставката на Мълър.
Натискът ощети повече президента, отколкото прокурорът. Мълър е дългогодишен републиканец и мнозина в партията се прекланят пред неговите години служба. Двама републикански сенатори – Том Тилис и Линдзи Греъм, предложиха законодателство, което да защити специалния прокурор от уволнение, докато консервативни коментатори нападаха Тръмп за това, че се намесва.
Напрежението около разследването може би завинаги развали отношенията на Тръмп с неговия главен прокурор Джеф Сешънс, който реши да си направи отвод от всички дела, свързани с Русия – Сешънс бе част от кампанията на Тръмп. Това отвори вратата неговия заместник Розенстийн да избере Мълър.
При целия фокус върху Тръмп и неговата свита руското разследване е за нещо далеч по-голямо от поведението или резултата на президентската кампания. Американското разузнаване заключи и продължава да вярва, че основната цел на Русия е била да подкопае доверието в американската демокрация – както у дома, така и по света.
Мълър е отговорът на Америка към това предизвикателтво. Той е олицетворението на идеята, че върховенството на закона е несломимо — дори или по-скоро особено когато то трябва да достигне до същността на демократичния процес и най-могъщите ни държавници.
Майкъл Зелдин, който е работи пряко с Мълър в Департамента по правосъдие в началото на 90-те, казва, че бившият му шеф не се колебае да стреля, каквото и да открие.
“Ако сте направил нещо незаконно, за което си струва да се повдигне обвинение, той ще го намери и ще ви обвини”, казва Зелдин. “Но ако не сте направили нищо, за което да си струва да ви обвинят, той има силата на характера да се въздържи от това да ви преследва. Това е важна черта, особено при специален прокурор, който има широки правомощия.”
Никой не знае какво ще открие специалният прокурор и дали разследването му ще продължи нагоре по веригата, или ще забуксува.
Обаче това, което Робърт Мълър даде изключително ясно да се разбере, е, че каквито и да са разделенията, Съединените щати остават нация, управлявана от законите.
