SHARE

Върховната административна прокуратура (ВАП) е отказала да атакува в съда скандално решение на Пленума на ВСС, с което кадровиците си осигуриха солидни обезщетения на финала на мандата си, дописвайки закона.

Привилегията бе определена като „мнима и недопустима“ от Соня Найденова, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев от ВСС. А в сигнал до прокуратурата Найденова настоя ВАП да оспори това решение в съда в изпълнение на конституционните си функции да е страж на законността. Още през април обаче завеждащият отдела „Надзор за законност“ във ВАП Виктор Малинов е отказал да сезира съда и е прекратил преписката. А жалбата, изпратена от Найденова до главния прокурор Сотир Цацаров и заместника му Ася Петрова, няма отговор от 27 април досега.

За това информира Пленумът на Висшия съдебен съвет Соня Найденова. Точката, включена в дневния ред на заседанието му за утре, 15 юни, гласи: „Информация относно оспорване на решение на Пленума на ВСС по т. 45 по протокол № 10/16.03.2017 г.“.

Решението на ВСС

Става дума за решение на Пленума на ВСС от 16 март т.г., „съвпаднало” с лекцията на Лаура Кьовеши в Съдебната палата. В него съветът приема, че членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от Инспектората след изтичането на мандата им имат право на обезщетение също като магистратите, които напускат системата. Иначе казано – че за кадровиците ще важи правилото, че след 10 г. стаж като съдии, прокурори или следователи те имат право на обезщетение, равно на прослужените магистратски години, до 20. В прочита на ВСС това означава членовете му, които не са от съдебната власт, но някога са били, да прибавят едни 5 магистратски години към стажа си и да вземат солидни „премии” след мандата. Които ще са още по-солидни, ако пътьом настоящите кадровици са работили и като инспектори в Инспектората на ВСС.

От привилегията могат да се възползват и членовете на ВСС, които идват от съдебната власт и вече са получили обезщетение, но по-малко от 20 заплати.

На 6 април Соня Найденова, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев бяха поискали от пленума да отмени това свое решение, но мнозинството отказа с 12 срещу 5 гласа.

Привилегията се извежда не от закона, а от произволно негово тълкуване, настояваха тримата. В което по недопустим начин се смесват приравняването на годините във ВСС на магистратския стаж, направено с последния ремонт на ЗСВ (чл. 29, ал.3) и правото на магистратите на обезщетение (по чл. 225, ал. 1 ЗСВ), обясняваха несъгласните.

„От мотивите на вносителите и състоялата се дискусия в заседанието на пленума, проведено на 16.03.2017 г.,  се установява, че по същество се предлага тълкуване на чл. 29, ал. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ, с което се цели да се признае едно несъществуващо право на членовете на ВСС. Решението на ВСС създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение, и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията грубо нарушава правния ред. Освен това решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие“, се казваше в предложението им. И се напомняше, че членовете на ВСС не са магистрати – установено включително от Конституционния съд с решение № 10 от 2011 г.

След отказа на Пленума на ВСС да отмени решението си, на 7 април Соня Найденова внесе сигнал в прокуратурата, за което De Fakto писа. Самите членове на съвета нямат право да оспорват решенията на колективния орган, дори да не са били съгласни с тях, отдавна разтълкува ВАС. Така че единственият шанс въпросната привилегия „да падне“ е да се намеси прокуратурата. Но тя не иска.

Отказът

На 12 април т.г. Виктор Малинов от ВАП с резолюция прекратява преписката и отказва да оспори привилегията пред съда.

С няколко мотива. Първо, правото на обезщетение произтича от закона. Второ, решението на ВСС не води до „директен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на правата и интересите на точно определени лица“. Защото се излагали условия за „искане, търсене на описаното благо, но не и за получаването му“. Трето, налице е „формулирана авторитетна съдебна практика“: в случаите на „публично огласяване на критерии, вътрешни правила и установена практика, включително с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на съответния орган, не са налице условия за контрол за законосъобразност“.

Жалбата

Отменете акта на прокурора Малинов, приканва Соня Найденова в жалбата си до Сотир Цацаров и Ася Петрова от 27 април.

И на свой ред излага мотиви. Сочи, че ВСС като административен орган трябва да приема решенията си, като съблюдава закона, постига целите му, действа последователно и предвидимо. В същото време с решението на съвета от 16 март „не се създава ред за реализиране на законно право на обезщетение, а се „признава“право на членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите, каквото Законът за съдебната власт не е предвидил“. За това всякакви твърдения, че съветът „по тълкувателен път е констатирал права, настъпили по силата на закона“ (с този аргумент на 6 април Михаил Кожарев от ВСС е защитил привилегията), не издържат, категорична е Соня Найденова.

В случая ВСС е действал извън своята компетентност и решението му е нищожно, защото противоречи на закона и на неговите цели, заявява в жалбата си тя.

И още – като е преценявал „допустимостта на евентуален протест“, прокурорът Виктор Малинов е иззел функциите на съда, подчертава Соня Найденова. В същото време отговорният обвинител не е взел отношение по същество дали решението на ВСС е нищожно и не е изпълнил конституционната си функция „за защита на обществения интерес, осигуряването на правна стабилност и законосъобразност в действията на административните органи“.

На финала на жалбата си Найденова пише: „Моля да бъда уведомена за резултата“.

Втори месец отговор няма.

Автор: Елена Енчева

*Текстът е препубликуван от специализирания сайт на правна тематика Defakto с тяхно разрешение. 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.