SHARE

Една от безспорните новини от вчерашния ден звучи така, предадена от Дневник:

Президентът на Турция се е извинил пред колегата си от Русия за гибелта на пилота на Су-24, свален в края на ноември миналата година.

Това съобщи агенция ТАСС, цитирайки говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Поднасянето на извинение бе едно от условията, които Москва постави за нормализиране на рязко влошените руско-турски отношения. Отношението към този инцидент стана и основният повод за разцепление в ръководството на ДПС в България.

„Президентът на Руската федерация Владимир Путин получи от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган писмо, в което турският лидер изрази заинтересоваността си от уреждане на ситуацията, свързана със свалянето на руския военен самолет“, казал Песков. По думите му „държавният глава на Турция изрази своето съчувствие и дълбоки съболезнования към роднините на загиналия руски пилот и каза „Извинявайте“.

„С удоволствие обявявам, че Турция и Русия се споразумяха незабавно да предприемат необходимите стъпки за подобряване на двустранните отношения“, добави Ибрахим Калън (говорител на турския президент).

Терминал 3 даде своя прочит на тази новина в аванс. На 22 юни 2016-та разговаряхме с изследователя на Центъра за еврпоейски изследвания на Харвард и директор на Института за европейски политики Димитър Бечев. Отговорът на въпроса за отношенията между Русия и Турция, и в този контекст – Ердоган и Путин обяснява и развръзката, на която станахме свидетели вчера:

В някакъв момент сигурно ще се намери някакъв тип компромисна формула за подобряване на отношенията между Русия и Турция, Путин не е готов да направи ответни стъпки. Защото това, което се случи с Турция, беше много удобна димна завеса в един момент, в който той потърси диалога със Запада, да намери друг външен враг, който да покаже пред световното обществено мнение и пред своите поддръжници и своите избиратели, че има нов злодей. Точно, когато кампанията срещу САЩ и най-вече срещу Обама и донякъде и срещу европейците губеше своята убедителност и Путин беше готов да направи завоя в края на миналата година, изведнъж Ердоган се оказа в ролята на удобния противник. Който между другото няма и особен капацитет да противодейства на Русия нито в Сирия, нито по енергийните теми, защото Турция си остава зависима от руските енергийни доставки и това е факт, който не може да се промени много бързо, въпреки че в перспектива е възможно. А и въпреки срива в икономическите отношения, тези две страни са доста тясно обвързани. Според мен в крайна сметка ще намерят някакъв модус на съвместно съществувание, но техните отношения са сложни. Те, когато са уж приятелски настроени, винаги имат конкурентни отношения и интереси в някои области и съответно, когато са в режим на противостояние една на друга, винаги има и баланса, че са взаимно обвързани в икономически план.

Но пак да подчертая, че турската политика на сигурност в Черно море традиционно винаги е била белязана от предпазливост. Те никога не са търсели директен начин за противопоставяне, а винаги са търсели някакъв начин за договорка. Това го видяхме 2008-ма година по време на войната в Грузия, когато Турция търсеше роля на умиротворител, а не на първи на барикадата по конфронтация с Русия. Така че аз мисля, че Турция, след като лека-полека постигне това, което иска – някакъв по-сериозен ангажимент на НАТО-вските съюзици спрямо нейната сигурност, тя няма да покаже някакви по-сериозни и агресивни намерения спрямо Русия. Което пък е тезата в България и на всички, които говорят срещу НАТО – че това ни въвлича в една авантюра с рискован край – ние да станем, едва ли не, острие на турската агресия спрямо Русия.

Цялото интервю с Димитър Бечев можете да видите тук.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.