Следващия месец Томас Хендрик Илвес ще завърши своя втори и последен мандат като четвъртия президент на Естония. Зад гърба си ще остави десетилетие в борба за модернизирането на страната му и защитата от нейния “източен брат”, който я “присъединява” през 1940 г. към Съветския съюз.
Естонският президент не държи изпълнителната власт в ръцете си, но особено в днешния свят силата на думите понякога се оказва по-важна. Преди да завърши мандата си, той, както останалите световни лидери, участва на откриването на 71-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където и решава да даде интервю за BuzzFeed News. В него той говори за две неща – западната naïveté към Русия и какво значи след края на кариерата си да бъдеш unfuckwithable.
“Не може да разчитаме, че Русия ще се придържа към основните споразумения по отношение на сигурността на Запада”, казва Илвес пред медията. “Понякога се чудя на наивитета на някои лидери, които неколкократно виждат, че всички споразумения се нарушават и въпреки това продължават да се държат все едно не са видели умишленото подкопаване на основите на западната сигурност.“ Той посочва с пръст и тези, които смята за наивници, като Франция, която през 2015 г. искаше да прекрати санкциите срещу Русия, наложени след анексирането на Крим и настъпленията в Източна Украйна.
Илвес като много други балтийски лидери многократно е предупреждавал за нарастващото руско влияние и намеса. Но той не вярва, че балтийските държави са първи в списъка на Кремъл, днес апетитът на Путин е насочен към държави извън НАТО и ЕС като Украйна и Сирия. “Мисля, че [заплахата от Русия] е относително ниска, защото никой не иска да изпробва чл. 5 [от Северноатлантическия договор]”, който гласи, че ако една страна от алианса бъде нападната, то това се смята за нападение срещу всички членки на НАТО.
Илвес не подминава и темите на деня като Brexit и възхода на Доналд Тръмп. За британския референдум основното притеснение на Илвес е дали напускането на ЕС няма да отдалечи останалата част на Европа от САЩ.
“Докато Обединеното кралство е част от ЕС, мога да понеса част от антиамериканските позиции, които някои страни заемат. Но нека бъдем честни – единствено договорната обвързаност – това, което обвързва САЩ с Европа, до голяма степен е НАТО.” Балтийските страни са едни от противниците на идеята за “Европейска армия” (за каквато Европейската комисия уточни, че не става въпрос в предложението ѝ за обща политика по отбрана, бел.ред), защото смятат, че така ще се намали значимостта на НАТО в региона.
Запитан дали смята, че Европейският съюз ще оцелее, Илвес връща топката в полето на американския журналист: “Седейки в Европа и четейки какво казва един от вашите кандидати за президент, се чудя дали САЩ ще оцелеят?”.
“Навярно ситуацията не е толкова ужасна, но въпреки това нивото на поляризация по всевъзможни въпроси в САЩ е факт.” Запитан дали е притеснен от изявлението на Доналд Тръмп, че ако стане президент, САЩ няма да защитят държави, които не спазват зададените от Тръмп финансови условия (които той все още не е уточнил, но се предполага, че става въпрос за отделяне на 2% от БВП за отбрана, бел. ред.), Илвес отговаря лаконично, че не е притестен, защото Естония е от малкото държави, която се съобразява с въпросния праг.
За отиващия си президент на САЩ Барак Обама естонският му колега твърди, че двамата са имали “добри отношения”. През 2014 г. Обама посещава естонската столица, в която изнася важна реч за сигурността на региона. “Първоначално искахме нещо толкова просто като авариен план за защитата на балтийските държави. Нещо, което нито бе обсъждано, нито съществуваше, а ние бяхме членове на НАТО от шест години.”
“НАТО все още живееше в приказка за мир, любов и гълъби.” Томас Илвес си спомня как чак след анексирането на Крим през март 2014 г. САЩ разширяват военното си присъствие в балтийските военни бази. “Искахме това от години”, казва Илвес, но отсреща единствено са чували: “Не ви трябват, не ви трябват”.
Но в първия понеделник от анексирането на Крим естонският министър на отбраната се е обърнал към американското посолство с поредния призив за засилване на американското присъствие. “След три дни самолетите бяха там. Нямаше приказки от сорта на: “О, ние трябва първо да направим това и да обсъдим онова”. Искам да кажа, че те дойдоха. Не се оплакваме.”
Попитан дали иска да каже нещо на кандидатите за президент на САЩ, той отговаря: “За един друг имам, но: Ние не сме предградие на Санкт Петербург”, казва Илвес, визирайки изказване на един от приближените на Тръмп – Нют Гингрич, – че не е “сигурен дали би рискувал ядрена война за предградие на Санкт Петербург”, визирайки Естония.
На естонския президент му остават три седмици служба към страната. Той е роден в Швеция, отраснал е в Ню Джърси, САЩ, но от 1996 г. е на върха на естонската политика – първо като външен министър, а после 10 години като държавен глава. По негови думи след три седмици ще си вземе първата почивка от 11 години насам, а после ще “продължи да работи”, но не иска да каже как.
Първият отговор, който дава на въпроса какво ще прави след края на мандата си, е малко по-различен.
“Тази сутрин в интернет намерих велика фраза – казва той. – Думата е unfuckwithable и дефиницията ѝ е: Когато си в истински покой и се чувстваш добре, не те дразнят приказките и действията на останалите и никаква негативност не може да те засегне.”
* По текста работи Йордан Цалов
