Продължава масово да се говори за продължаващия Преход. Не, приятели, преходът от комунистическа тоталитарна държава към либерална демокрация завърши с външен печат през 2007 г. Добър или лош, във или извън наивните ни представи – е друг въпрос. По-важно е разбирането, че от 2007 г. (някои казват от 2001 г.) тече нов преход – на реставрация на комунистическия режим, но под фасадата на либерална демокрация.
Както в природата, така и в обществото развитието минава през различни цикли – технологични , икономически и политически. Както след Френската революция последва реставрация на Бурбоните – но вече без абсолютна монархическа власт, така и след либералнодемократичните нежни революции от 90-те в Източна Европа идва реставрация на комунизма, но без абсолютния монопол на един човек и партия.
Лошо е, че новите автократични или тоталитарни режими почти винаги идват у нас по-сурови, разрушителни и жестоки, отколкото в другите страни – заради балканско-ориенталския ни примитивизъм.
Както при комунизма, и тази вълна на политическия цикъл ще завърши едва когато изчерпи своя идеологически и икономически ресурс, който идва отвън.
Добрата новина е, че капиталът има две фази: придобиване (което става с ум или кражба) и задържане и умножаване (което става само с ум). Заради втората фаза се провали комунизмът, заради втората фаза ще спре и реставрацията му.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.