От Владислав Панев, съпредседател на „Зелено движение“
Министрите отново слагат каруцата пред коня в опит да спечелят ПР актив, този път с идеята да не се продават вносни плодове и зеленчуци преди да са реализирани българските.
Големият проблем на нашето земеделие е адската му неефективност. Стотина едри зърнари прибират 90% от субсидиите. Това изкривява пазара, обезлюдява селата и кара хората да берат ягоди в Англия, вместо в Силистра. И убива производството на плодове, на зеленчуци, на биохрани. Прави ги неконкурентни на вносните. Удобно е за властта, защото е много по-лесно да се разбереш със 100 големи, отколкото реално да стимулираш малки. Големите и плащат по-лесно.
Та държавата не успява вече десетилетия да подобри земеделието, а сега ще го прави със забрани, които при това са неосъществими чисто правно. Тоест, всичко е само ПР шум за трупане на рейтинг от мързеливи политици.
Дано да е така. Защото ако тези мерки се приложат, без дългосрочна мисъл, без оценка на ефекта, само ще внесат объркване в една що годе работеща система. Ще се появи дефицит на храни и високи цени на наличните. До това води по-слабата конкуренция – до високи цени за крайния потребител.
Нека видим кои държави развиват успешно земеделие. Нова Зеландия, която премахва субсидиите през 1984 година. Единствената развита държава, на която селскостопанската продукция е над две трети от общия експорт.
Дори да гледаме само в ЕС, добрият пример е Холандия. Вторият най-голям износител на храна в света след САЩ. С територия наполовина на българската. Как го правят? С инвестиции в наука и нови технологии.
Та мисленето на министрите е тотално объркано, и това е плашещо. България има земеделски традиции. Нашата цел не трябва да е просто да се борим за вътрешния пазар. Това е недостатъчно, дребно, пораженческо и издава комплекс за малоценност. Когато създаваме парникови условия за нашите производители, ние ги обричаме да бъдат неконкурентни. Да нямат шанс на световните пазари. България е била износител на каква ли не земеделска продукция. И може пак да бъде. Това трябва да е целта. А това ще се случи с точно обратното на това, което мислят да правят Каракачанов и Танева.
Предложението за българските стоки в магазините е израз на управленска немощ. Като не могат да се създадат условия за развитие, да отбележат служебна победа срещу потребителите. Само че това няма да е добре нито за нормалните земеделци, нито за купувачите. Да, трябва да се стимулират пазарите на местна продукция, но да задължиш някой да продава спуснати му от правителството стоки означава инфлация и дефицит. Означава загуба на конкурентоспособност и обрича на бедност.
