Последното разследване на Дафне: политическа машинация, която успява да генерира толкова пари, че да изтегли икономиката на Малта от дефицит за кратък период от време. За януари 2014 г. генерираните приходи са €850 милиона евро, пише „Проектът за разследване на корупцията и организираната престъпност“ (OCCRP).
Вече ви разказахме за „Проекта Дафне“, в който 45 журналисти от 15 държави се събират заедно, за да завършат разследванията, довели до смъртта на Галиция. Тази история се преплита със „Златните визи“ – тъмен бизнес за милиарди, в който милиардери, често със съмнително минало, получават достъп до ЕС през слабите звена във веригата, сред които и България.
Във времето на смъртта на Галиция на 16 октомври 2017 г. разследването ѝ е назрявало с месеци. Журналистката е вярвала, че огромните суми, платени за европейски паспорти, са попаднали в ръцете на лица от управляващата Малта Лейбъристка партия.
Какво е „златна виза“? Това е виза за богатите. Виза, която ви позволява да живеете в която страна си пожелаете. Те са създадени преди около 30 години като икономическа инжекция за западащи икономики. Но оттогава насам процъфтяват в тайна индустрия за милиарди долари, която включва повече от 20 държави. С тази програма често се злоупотребява – липса на контрол, пране на пари и лица, част от кръговете на организираната престъпност, използват паспортите, за да се движат свободно и да осъществяват дейността си на континента. Паспортът предоставя достъп до всички европейски институции – банки, съдилища, културни и финансови центрове.
Така се стига до момента, в който журналистите, завършващи историята на Дафне, попадат на секретен доклад от Службата за финансово разузнаване на Малта (FIAU), който довежда следата неописуемо близо до премиера на Малта – Джоузеф Мускат. Докладът хвърля подозрения над двама мъже, близки до премиера: Кийт Шембри, начело на кабинета на Мускат, който е част и от течовете „Панама Пейпърс“, също разследвани от Галиция; както и бизнесменът и приятел на Мускат Браян Тона.
Малта е атрактивна дестинация за „златна виза“, тъй като малтийският паспорт отваря вратите към 157 държави. От OCCRP сравняват, че с руски паспорт имате достъп до едва 113. Малтийската програма е създадена и вкарана в действие от Henley & Partners, която е тясно свързана с малтийски държавници, както доказва поредица от онлайн кореспонденции. Програмата за „златна виза“ е стартирана от правителството без предупреждение, без да бъде част от изборната кампания на лейбъристите. Дафне Галиция е един от най-острите критици относно липсата на прозрачност.
Henley & Partners държи абсолютен монопол на програмата за визи, изплаща дебели комисиони на правни фирми, които се занимават с формалностите около придобиване на документите и също така притежават собствен клон, който се занимава с недвижими имоти и печели комисиони от инвестициите, които заявилите паспорт трябва задължително да направят в страната. Дотук печалбата на фирмата се изчислява на минимум €20 милиона.
По думите на Галиция изпълнителният директор на Henley & Partners Кристиан Калин се координира с Мускат и Шембри, за да осъди Дафне Галиция, за да я съсипе финансово. Впоследствие Henley & Partners действително завежда дело срещу нея, но Калин продължава да отрича обвиненията.
Девет дни след убийството на Галиция премиерът Мускат промотира програмата за „златна виза“ в Дубай. Henley & Partners организира подобни събития в Монако, Истанбул, Либия и Бразилия. През ноември Мускат пропуска дискусията за върховенството на правото в Европейския парламент, тъй като говори на подобна конференция в Хонконг.
Връщаме се обратно към доклада на Службата за финансово разузнаване на Малта (FIAU), който детайлно разследва серия от транзакции с три руски лица, които са придобили малтийско гражданство: Ирина Орлова, Евгений Филобоков и Виктор Вашкевич.
Финансовите инспектори вярват, че тримата руснаци са платили подкупи на стойност €166 832 на офшорна компания, свързана с бизнес партньора на министър-председателя Мускат Браян Тона.
Тона е начело и на още една компания, присъстваща във финансовия доклад, която се занимава с обработка на документи на кандидати за визи, включително на тримата руски кандидати. Каруана Галиция е писала за фирмите на Тона, които са регистрирали няколко компании на името на Шембри и съпругата на премиера Мишел Мускат. Тези компании също са офшорни – съответно в Панама и Британските Вирджински острови.
Орлова е московчанка, чийто съпруг също получава малтийски паспорт. Филобоков е сибирски бизнесмен, който е регистрирал компания в Малта през 2014 г., която обаче скоро се разпада. Обстоятелствата около нея посочват, че тя е създадена като сламена компания, за да бъде вписана в заявката му за виза. Журналистите не успяват да се свържат с него за коментар. Вашкевич е собственик на телекомуникационна компания, която обслужва руския „Газпром“. Той също има компания и в Малта. Вашкевич, както и Филибоков, основават бизнесите си в Малта през фирмата на Браян Тона.
Схемата изглежда така: Орлова, Вашкевич и Филибоков плащат подкуп от по €50 000 на човек, които са преминали от фирмата за обработка на визи на Тона към друга фирма, този път собственост на Шембри. Когато финансовите инспектори задават въпроса как тези пари преминават от Тона към Шембри, отговорът е, че парите са връщане на заем, който Шембри е дал на бизнес партньора на своя премиер, Тона. Инспекторите остават без отговор на въпроса защо връщане на заем би минало през толкова сложни финансови схеми.
По-късно същата фирма за обработка на визи, начело на която е Тона, получава депозити на обща стойност € 583 618. През 2016 г. парите, нараснали до сумата € 609 831, са прехвърлени в друга сметка. Следеният от инспекторите банков акаунт е затворен. Собственикът на новата сметка, в която са прехвърлени парите, е… Браян Тона.
Повече от половината от новите малтийски граждани са руснаци, но информацията е оскъдна, тъй като правителството отказва да разгласи детайлна информация. Журналистите разкриват, че няколко руснаци, получили наскоро гражданство, вероятно подлежат на санкции от страна на САЩ. Мъжете са част от т.нар. списък на Кремъл на милиардери, които са близки до режима на Владимир Путин.
Някои от подалите молба за паспорт и гражданство нямат реална връзка с Малта, нито са живели там за необходимия период. Журналисти предават, че в някои случаи критериите са изпълнени само на хартия.
Делото на Галиция продължава да живее. А разкритията тепърва предстоят.
Оригиналното разследване на Лоренцо Баньоли може да прочетете на английски тук.
„Проектът Дафне“ е инициатива, която събира журналисти от цял свят с цел да се продължат разследванията на убитата Дафне Каруана Галиция. В проекта участват немските Die Zeit, Süddeutsche Zeitung и Wesdeutscher Rundfunk; френските France 2, Le Monde и Radio France; британският Guardian и американският New York Times; италианските Investigative reporting project Italy и la Repubblica, малтийският Times of Malta; Reuters и OCCRP. Може да прочетете статиите по темата в тези издания на съответните езици тук.
Може да подкрепите проекта „Забранени истории“ с дарение на този адрес.
