SHARE

По случай късната новина вчера, че България може да приета в „чакалнята на Еврозоната“ ERM II и Банковия съюз, след като й бъде направен едногодишен мониторинг, като, макар да не са официален критерии, се вземат предвид и резултатите й в борбата с корупцията и съдебната реформа от „Терминал 3“ събрахме мнения и коментари на водещи експерти. 

Евегений Кънев, доктор по икономика:

Току-що завърши пресконференцията на Еврогрупата: България получава #пътна #карта за присъединяване към врозоната!

В рамките на година ЕЦБ трябва да провери готовността на нашите банкови и небанкови институции за прием в Банковия съюз, а ЕК да оцени напредъка по – забележете – съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност, за да бъде допусната България в чакалнята (валутния механизъм ERM 2) на Еврозоната едновременно с влизане в Банковия съюз.

И много, много интерсно – на въпрос на Financial Times има ли изискване да отпадне наблюдението над съдебната ни система , за да бъдем приети, еврокомисарят Домбровскис отговори, че това НЕ Е условие, въпреки че България ще бъде оценявана за напредъка и качеството на своите институции и чрез този механизъм.

Е, въпреки последното като цяло най-после добра новина за интеграцията на България след 2007 г.!

***

И пак отвсякъде питат: ами суверенитетът?

Драги, как работи суверинитетът на България?

На 1.7.1997 България губи част от валутния си суверенитет и получава най- добрата си институция за целия преход – валутния борд. Така без пълен суверенитет се радваме на стабилен лев, вързан за еврото. А с влизането ни в Еврозоната на практика ше възстановим част от него, защото от потребители на външни решения за валутата ще участваме в тях.

На 29.3.2004 г. България губи и част от своя отбранителен суверенитет, ставайки част от НАТО. Благодарение на това спокойствие оттогава не са правени почти никакви инвестиции в отбраната. Друг е въпросът какво е направено със спестените пари.

На 1.1.2007 България стана част от ЕС и така загуби част от своя политически и икономически суверенитет. Благодарение на това в страната влязоха милиарди еврофондове, чрез които икономиката може да изтърпи и най-некадърното управление.

Все пак България брани геройски своя суверенитет в две области:

1. Банкова система
В напълно суверенната банкова система се случи грабежът КТБ, а и други гнили ябълки, казват, имало. Затова беше и този отпор на Банковия съюз, но Брюксел-Франкфурт вече на сълзи не вярват – заради (2).

2. Съдебна система

Там вече над 10 години става най-геройската отбрана на суверенитета срещу “опита за посегателства на ЕС” , т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка – въпреки нашите обещания за съдебна реформа, срещу които ни приеха под условие. Което остава и до днес. И без шанс за Шенген.

Вместо това май се смени самият суверен на съдебната система.

Толкова за негово величество Суверинитета.

Христо Иванов, бивш правосъден министър, един от лидерите на „Демократична България“:

Получихме чакалня за чакалнята. Специално за нас я създадоха! В самата чакалня ще ни пуснат веднага щом си изчистим прокурорския авгиев обор. И банковия. И застрахователния. И пенсионния. И когато отимаме здрави институции. И след нова оценка на банките, след като сами си направихме една (особено успешна). Но първо ще си изпълним ангажиментите по мониторинга и ще влезем в Шенген. Което е “скоро”. Вече единадесета година…

С една реч, имат доверие в държавата ни – почти колкото и ние самите.

Погледнато позитивно, ЕС си създаде нов инструмент за натиск за реформи у нас. Остава само догодина да дойде състав на ЕК с воля да го прилага и с трезвен председател.

Това е реалното постижение на председателството, в частност и на Борисовото “европейско развитие на България” по принцип. А пред нас са нови постижения: точно в този период Борисов и Пеевски ще “си изберат” нов Цацаров, а Цацаров ще получи нов пост…

Изглежда, че с това управление наистина ще се интегрираме със Западните Балкани. Или ще се присъединим окончателно и пълноценно към ядрото на ЕС заедно с тях, или заедно с тях ще си останем в Ешеров лабиринт от чакални.

Истинската добра новина е, че ако на мястото на това управление дойде друго, което има свободата, волята и визията за реални реформи – пътят пред нас е отворен (засега). Да имаше как да си внесем Заев за премиер…

Доц. Даниел Смилов, политолог:

Пътната карта към еврозоната е безспорен успех за България и правителството. Тя е максимумът, който може да бъде постигнат към момента поради проблеми, които до болка са ни известни. Пътната карта показва, че индулгенция за тези проблеми няма да получим: затова към нас има и „допълнителни“, но напълно разбираеми условия.

Тъй като проблемите са ни в дълбочината си политически и условията са политически – това не е „двоен стандарт“, а логическа адекватност. Фалитът на КТБ, например, беше резултат на цялостното срастване на държавния апарат с интересите на една икономическа група. Част от тази група беше ампутирана, а другата част – лошо дегизирана. И всички, които гледат този аматьорски спектакъл, виждат, че „красавицата“ има брада и дебел врат.

Като цяло, трябва да е ясно, че с медиен грим, пиар и удобно мълчание по въпроси като корупция, съдебна система, захванати регулатори от частни интереси ще си останем в чакалнята за чакалнята. Позитивно ще бъде присъединяването ни към банковия съюз, защото така шансът от второ КТБ ще намалее. Но ще имаме и домашна работа, която сами ще трябва да свършим, без помощ от европейските институции.

Проблемът на ГЕРБ е, че нито те, а още по-малко коалиционните им партньори, са готови да влязат в конфликт с интересите, които ни спират към еврозоната. Напротив, ГЕРБ предпочитат да обслужват тези интереси: само през последните дни с 500 милиона за язовири, акциз върху „неправилните“ цигари, законодателни атаки срещу „неправилните“ медии и нови съдебни процедури срещу „неправилните“ про-НАТОвски политици… Това е сегашната политика и с нея най-много да продължим да чакаме Годо.

Пътната карта обаче е и шанс за нова реформаторска мобилизация. Предпресъединителният период преди 2007 г. беше сред най-успешните в българската история. Трите години до евентуалното ни членство в еврозоната могат и трябва да се използват по подобен начин, още повече че и международната икономическа среда е благоприятна.

Тук е отговорността и на Демократична България, която трябва с ефективни действия да подпомага този процес – да стане фактор в него. Проблемите с управлението и ГЕРБ са ясни както у нас, така и в чужбина: неясно остава защо смислените му алтернативи не се мобилизират, а остават терена на димки и мюрета, които ласкаем с етикети като „популисти“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.