Когато преди една година на едно събитие отидох при проф. Михаил Константинов и му казах да не говори неща за електронното гласуване, които са твърде опростени, за да сa верни, той се обиди и каза, че бил математик и не лъжел.
Причината да го призова към повече коректност беше, че неговите клишета след това стават политически опорни точки.
И вчера ги чухме едно към едно от премиера. „Пробиха естонските карти“, „Холандия го забрани“, „Германският конституционен съд го забрани“, „Намесиха се в американските избори“.
Разговорът беше на нивото на пияници в квартална кръчма…“ама то това беше фейсбук“..“ама изборите бе, изборите“.. „фейсбук няма общо“ … „американските избори!“. Неудобно ми беше чак…
А в конкретика – част от естонските карти имаха потенциален проблем, с който срещу няколкостотин долара на карта можеш да подпишеш нещо вместо собственика на картата. Сериозен проблем, но откриваем при опит за злоупотреба. Естонските власти обявиха, че не е установено някой да се е възползвал. Освен това цената е доста повече от цената на един купен глас. Та не е точно „естонските карти ги пробиха“. Даже хич.
Холандия и Германия го били забранили. И двете са се отказали от конкретни реализации на машинно гласуване по различни причини. Т.е. малко общо с темата. Решението на конституцуонния съд в Германия не изключва да има електронно и машинно гласуване, но поставя високи изисквания. Т.е. хич не е „Германия и Холандия го забраниха“.
„Никой не знае кой стои от другата страна, като гласува“. Ако две години не бавехте електронната идентификация, щеше да се знае.
И тука е апелът ми към експерти, интелектуалци и други, чието мнение би следвало да значи нещо – не опростявайте нещата прекалено. Да, трудно е да обясниш нюанс в специфична материя на широката публика, но като прекалено опростяваме реалността, се превръщаме в извор на глупави опорни точки.
Аз опитвам да следвам този си съвет да не казвам, че електронното гласуване е лесно или че нищо не може да се обърка. Колкото и непривлекателно да звучи, „могат да се вземат достатъчно мерки, така че вероятността от масово манипулиране на гласове да е нищожна“. Естония е направила именно това.
А това, че политиката ни е на ниво квартална кръчма (с цялото уважение към кварталните кръчми), мисля, че беше илюстрирано добре в интервюто снощи. И решения ще продължават да се вземат по слухове и усещания, а не на база на данни, експертно мнение и оценка на риска.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
