“Западняците още не са разбрали, че сме в Европейския съюз”, повтаряла се историята с Шенген и това не било честно, Макрон предлагал много нови идеи и те били “повече за разделение на Европа, отколкото за обединение.”, то нямало нови членове на „чакалнята на еврозоната“ в последните 10 години – да не се надяваме толкова.
Това беше тонът – сърдит, намусен и (евро)скептичен, на днешния дебат на „високо ниво“ с участието на Бойко Борисов, Сергей Станишев, Владислав Горанов, Драгомир Стойнев и Николай Василев за бъдещето на България в еврозоната. В първия панел по програма трябваше да присъства и Корнелия Нинова, но тя не бе там, а Румен Радев изобщо отсъстваше от списъка.
Само преди месеци приемането на България в ERM II и поне частично в Шенген бе сигурно. Юнкер подкрепяше идеята, Борисов заяви, че единствено нидерландският премиер Рюте бил скептичен, но именно затова той дойде в България, за да се разсеят притесненията му.
А сега чухме следното:
“Не съм такъв оптимист, че в рамките на два-три месеца ние ще кандидатстваме. Но това може да случи в рамките на една година”, заяви Борисов, изтегляйки за пореден път кандидатстването ни в „чакалнята за еврозоната“ ERM II.
“В рамките на месец ще ни дадат една пътна карта”, допълни той, като спомена, че всъщност от Европейската комисия имало дебат дали изобщо да се започва с приемане в „чакалнята“ или първоначално само в банковия съюз на ЕС.
„В рамките на няколко месеца няма да стане.“
Разбира се, никой не търсише причините в България, а всички участници в дискусията бяха богати на идеи кой е външният враг:
От Борисов разбрахме, че френският президент Макрон давал много идеи за реформи и те били “повече за разделение на Европа, отколкото за обединение“. И затова трябвало да се чака този Макрон да се нареформира, пък после ще му мислим.
Бившият министър от НДСВ Николай Василев видя друг враг: „Западняците не са рабрали още, че сме в ЕС“, каза той. Не знам дали е смешно или плачевно, че страната, която председателства Съвета на ЕС, с премиер, на когото всички се довериха да води преговори с Ердоган, все още смята, че „западняците“ не знаят, че тя е в ЕС.
Напротив. Те много добре знаят, че сме в ЕС и още по-добре знаят, че според „Репортери без граници“ страната ни е единствено в категория с Беларус, Русия и Турция по свобода на медиите и на 111-о място в света, задмината дори от балканските страни.
Те много добре знаят, че прослувата съдебна реформа, която бе обявена за завършена от Пекин от настоящия правосъден министър, не е. Те отлично знаят за корупцията, слабите институции, използвани единствено за бухалка и онзи олигарх, споменат в доклада на „Репортери без граници“ като „най-ноторното олицетворение на това извратено състояние“ на „корупцията и съглашателството между между медии, политици и олигарси“. Иде реч за Делян Пеевски.
И също така те отлично знаят, че това правителство не просто няма желание за реформи, но напротив – насърчаването му със сладки приказки доведе до проруска политика, отказ от солидарност по случая „Скрипал“, руски енергийни проекти, разцвет на институциите бухалки и отхвърляне на Истанбулската конвенция.
И докато един от лидерите на управляващата коалиция е в Крим, легитимиращ незаконна власт, докато президентът на страната ни използва външнополитическите си визити като лобист за отпадане на руските санкции, а правителството се занимава с АЕЦ „Белене“ и руски самолети – наистина ли е огромна изненадата, че еврозоната и Шенген стават все по-далечни перспективи?
“Когато кандидатстваме за еврозоната, може да говорим за стабилност”, заяви днес Борисов, повтарящ вечния рефрен и продължи с размисли как България нямала големи харчове, но той виждал на места разхищение:
“Аз не знаех, че националното радио има четири оркестри, може да станат пет или шест. Гвардейците имат, МВР имат.”
Това очевидно трябваше да покаже, че България е фискално отговорна, т.е. виждаме разхищението с „оркестрите“, спокойно, приемайте ни, ние ще оправим нещата.
Така мина това визионерско събитие в българския политически живот. Неговата кулминация бе в думите на Борисов, че България иска да е в ядрото на Европа, изразено в думите:
“Ние от кои искаме да бъдем? Ако искаме да сме при тях, просто трябва да влезем в техните измерения. Иначе нашият валутен борд е стабилен.“
Само че „техните измерения“ се основават на върховенство на правото, свобода на словото и медиите, прозрачност, човешки права и борба с хибридната война, която води Русия, агресията ѝ към нейните съседи и олигархичния модел, който изнася за Източна Европа.
Те не се основават на „стабилен“ валутен борд – още повече той е „стабилен“, защото се регулира от международно законодателство, а не заради каквото и да било действие на България.
Европредседателството на България започна с големи амбиции и думи. То трябваше да е триумф на годините на Бойко Борисов като премиер – стратегия за Западните Балкани, посредничество между Турция и ЕС и най-накрая изпълнение на целите – приемане в Шенген и еврозоната.
Няколко месеца по-късно се оказа, че нещата не стоят точно така и виновни затова са единствено онези, които сдадоха националната ни кауза да живеем в европейска, демократична и правова страна и насочиха България в лоното на Русия, Беларус и Турция.
Честито.
