Радан Кънев влиза в полезрението на българския политически живот, видимо през май 2013 година. Подалото оставка ръководство на партията, неуспяла да влезе в Народното събрание на парламентарните избори, го предлага за нов председател. Дотогава Кънев, всъщност, също е бил член на това ръководство в качеството си на заместник-председател на ДСБ заедно с Петър Москов. С други думи, и той е сред поелите отговорност ръководители. Но след таен избор, проведен от същото това ръководство, се съгласява да бъде номиниран за следващ председател на партията. След като създателят й Иван Костов подава оскавка заради изборните резултати и се оттегля от активния политически живот на нарочна партийна пресконференция.
Председател на Демократи за силна България
Месец по-късно, очаквано, Националното събрание на ДСБ избира Радан Кънев за свой партиен шеф.
Причината за оставката на Костов е лошото представяне на партията на извънредните парламентарните избори през 2013 г. и фактът, че коалицията (ДСБ участва в коалиция с дясната партия Български демократичен форум – БДФ) не успява да прескочи 4%-овата бариера за влизане в Народното събрание. На практика ДСБ се явява самостоятелно на тези избори, тъй като за всички е ясно, че приносът на маргиналната партия БДФ към изборния резултат тогава е символичен. БДФ е забележителна основно с това, че в нейното ръководство е бил съратникът на Иван Костов и министър на финансите в неговото правителство – Муравей Радев. Любопитно е да отбележим, че на местните избори през 2019 г. БДФ сключва рамково споразумение с ГЕРБ и подкрепят нейните кандидати.
ДСБ получава малко под 104 хиляди гласа и 2.9% от вота на парламентарните избори. Това е два пъти по-висок резултат от този на Съюза на демократичните сили (СДС), партията от която учредителите на ДСБ се отцепват.
Историята ще се повтори 4 години по-късно. Тогава ДСБ ще се яви на избори отново на практика почти самостоятелно, но под името “Нова република” и в коалиция с две маргинални формирования – „Съюз за Пловдив” на Дани Каназирева, изключена от ГЕРБ през 2010 г. и наскоро назначена за Областен управител на Пловдив и “Българска демократична общност“. Резултатите й ще бъдат по-лоши от тези през 2013 г. – малко под 87 000 гласа или 2.5% от вота.
И така след изборите през 2017 г. Радан Кънев пак ще подаде оставка от ръководството на ДСБ, но пак ще се съгласи да остане неин заместник-председател.
Дотогава, обаче, сравнително непознатият до 2013 г. извън ДСБ Радан Кънев, ще е извървял своя лъкатушещ път от извънпарламентарна опозиция на правителството на БСП и ДПС с премиер “експерта” Пламен Орешарски през създател на “Реформаторския блок” (РБ) до участие в управлението на страната по време на второто правителство на Бойко Борисов.
Да припомним как стана това.
Пет партии станаха първоначалните учредители на “Реформаторския блок” през декември 2013 г. – освен ДСБ, в него влизат учредената от Меглена Кунева Движение „България на гражданите“ (ДБГ), СДС, учредената от бившия “втори човек” в ДПС Касим Дал – Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД) и “многострадалният” Български земеделски народен съюз (БЗНС), който в този момент е с лидер Николай Ненчев (получили 0.2% от вота на парламентарните избори през 2013 г). По-късно към РБ се присъединяват (а някои от тях после пак го напускат) – Християндемократическата партия на България (ХДПБ) с лидер Ирина Арабаджиева-Репуц (0.1% от вота на изборите за НС през 2013 г.), “Глас народен” на певеца Светослав Витков (имащи същият изборен резултат като СДС на изборите за НС през 2013 г.), по-горе вече споменатият Български демократичен форум – БДФ, Народен съюз с лидер Румен Йончев и партията, зад която мнозина прозират дългата ръка на “царския” юрист Пламен Панайотов – Българска нова демокрация (БНД), тогава с лидер “царският” депутат Борислав Великов. Много характерно за по-новата българска политическа история – много абревиатури, малко съдържание и смели политически действия.
Говорител на Реформаторския блок
На първия форум на РБ след самото му създаване Радан Кънев става негов “говорител”. На тази позиция е точно шест месеца, след което, на 4 август 2014 г. подава поредната оставка в политическата си биография. Смята, че единството на РБ е застрашено. Всъщност, проблемът при сбора от всичките абревиатури е кой да води бащина дружина или епизод пореден на трилъра “обединение на Дясното в България”. Парламентарните избори от 2013 г. показват, че с най-голяма електорална тежест е ДБГ – 3.25% от вота, на която не стига съвсем малко – може би около 25 000 гласа, за да влязат в Народното събрание самостоятелно. На европейските избори през май 2014 г. листата е подредена така, че да отразява тази електорална тежест – първи в листата е кандидатът на ДБГ – Меглена Кунева, а втори е Светослав Малинов от ДСБ. Малинов, обаче, измества Кунева с почти два пъти повече преференции. ДБГ веднага заподозират ДСБ в нечиста игра в коалицията. Между другото, и на местните избори през 2019 г. кандидати на ДСБ с повече преференции на много места ще изместят кандидати на “Да България” в листите за общински съветници в рамките на обединението “Демократична България”. Това, изглежда е оттрениран прийом при ДСБ, чиито избиратели се държат много по-организирано от своите коалиционни партньори.
На 23 юли 2014 г. марионетният премиер на БСП и ДПС Пламен Орешарски хвърли оставка и с наближаването на парламентарните избори (определени за 5 октомври същата година) противоречията в коалицията РБ само се засилваха. Лидерите на 5-те големи партии започнаха да си разменят реплики и да се обвиняват един друг, че водят сепаративни преговори с Бойко Борисов и ГЕРБ. Най-вокален в това отношение е Радан Кънев. Примерно: “Волята на РБ се формира чрез контакти между част от партийните ръководства и ГЕРБ, а лидерството на блока се осъществява от Борисов. Не съм приемал да бъда кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ.”
Официалните декларации на РБ, публикувани преди извънредните парламентарни избори, насрочени след оставката на Орешарски, ясно показват становището на “реформаторите” да не влизат в правителство с премиер Бойко Борисов. Тя заявяват, че ще участват в “…правителство, в което позициите на министър-председател, финансов и вътрешен министър се заемат от политици с безупречна репутация, които не са заемали тези позиции в миналото.” Отново най-вокален е Радан Кънев. Към позициите на блока той добавя и свое “лично обещание”. Държи на него дори и след парламентарните избори от 2014 г. Изказано е недвусмислено:
“Аз съм в обещание пред българските граждани, че няма да подкрепя правителство, в което Борисов е премиер.”
Всички помним изявлението на пресконференцията на Реформаторския блок в нощта на изборите, когато Лукарски определи цялото това поведение като “предизборен трик”.
Няма да мине и седмица след изборите и Радан Кънев вече ще е “в нарушение” на това си обещание. В типичен за него лъкатушещ стил той отчита като грешка предварителното условие на Реформаторите лидерът на първата политическа сила Бойко Борисов да не бъде министър-председател. „Може би беше грешен ход и от моя страна, и от други колеги, които го коментираха, така и от страна на Борисов, който го взе много лично и започна да подскача. Това не помогна на България да има правителство„, каза Кънев.
Междувременно ГЕРБ прилагат най-простия номер от наръчника за водене на политически преговори – разкриват действителните варианти, по които се преговаря. Ключовата фигура в преговорния екип на ГЕРБ, (по това време все още) евродепутатът, Томислав Дончев, заявява пред Българското национално радио, че те са три – “…освен титулярния вариант за правителство с премиер Бойко Борисов, ако има несъгласие, свързано с позициите в кабинета и персоналния състав, сме готови и на други варианти, включително и да подкрепим правителство с премиер например г-н Кънев. Защото третият вариант вече са избори.“ Кънев усеща, че много лесно може да бъде обвинен от коалиционните си партньори в конфликт на интереси (че преговаря повече в собствен интерес, за да стане премиер, а не в полза на РБ).
И така на 4 ноември той заявява: „Никога не сме оспорвали правото на ГЕРБ да определи премиер”.
И, закономерно, второто правителство на Борисов е набързо съставено само и дори гласувано 2 дни след тази реплика на Томислав Дончев.
В това правителство ДСБ е представено със свой министър – дългогодишният съратник и приятел на Радан Кънев – Петър Москов. Кънев става съпредседател на парламентарната група на РБ, заедно с Найден Зеленогорски, след като партийният бос на последния, Меглена Кунева, получава вицепремиерска длъжност. РБ като цяло има следните министерски поста – Николай Ненчев става министър на отбраната, Тодор Танев на образованието, Божидар Лукарски на икономиката, а Даниел Митов и Христо Иванов, съответно на външните работи и правосъдието, продължават да заемат позициите си от служебното правителство и често са приписвани на квотата на РБ, макар от ГЕРБ да твърдят, че са били назначени всъщност като експерти.
Излиза, че репликата на “най-простодушния” от РБ – лидерът на СДС, Божидар Лукарски – в прословутата следизборна нощ отразява всеобщия консенсус на коалиционните партньори: “Не можем да поставяме условия Борисов да не е премиер. И преди това беше трик за вдигане на нашия електорат, ако мога да се изразя така на шега.”
Междувременно, в типичния си стил, Радан Кънев успя да отрече обещанието си към гражданите, което вече беше повторил няколко пъти и забрави, че е направил “грешка”, като каза, че “никога не е оспорвал правото на ГЕРБ да определи премиер”. Само в рамките на месец Кънев се отметна от мнението си няколко пъти на 180 градуса. Това забеляза и д-р Илко Семерджиев, също един от учредителите на ДСБ и сподвижник на учредителя й, Иван Костов, който с емоционално писмо напусна партията и обвини “членовете на Ръководството на ДСБ, […] изменили на политическите принципи, политическата линия и политическите решения, взети от най-високите органи на партията, позволили […] си груби самоуправствени действия и в името на обогатяването с власт, изграждане на лични кариери и придобиване на лични облаги, вместо да противостоят на т.н. от тях „мафия“, всъщност са се присъединили към нея.” Д-р Илко Семерджиев беше и кандидат за председател на ДСБ, заедно с Радан Кънев и разказва любопитни неща за начина, по който Кънев е станал председател. Но това касае само членовете на тази партия, не и нашата медия. Но тези партийни привърженици трябва да се замислят за банката си с кадри генерално, защото “деснияг” д-р Илко Семерджиев в началото на 2017 г. прие да стане министър в служебно правителство, назначено от избрания с подкрепата на БСП президент, Румен Радев.
Съпредседател на парламентарната група на РБ
Преди да стигнем до тази част от дейността на Кънев е редно да отбележим и едно друго “обещание” на председателя на ДСБ. В предизборната си програма РБ цитира дословно, дума по дума, текст от декларация на “Протестна мрежа” за създаването в новоизбраното Народно събрание на Комисия “КОЙ”, без каквато и да било препратка към неформалната гражданска. Комисията трябва да разследва действията на народния представител от ДПС, Делян Пеевски. Провокиран от членове на “Протестна мрежа”, Радан Кънев не само не отрича “заемката”, но и твърди, че членовете на тази неформална организация трябва да се радват, че РБ е направила това. Това не е никак неочаквано, тъй като “Протестна мрежа” е всъщност най-популярната и одобрявана неформална гражданска организация за последните 10 години по това време. След като социологическите проучвания на сериозни агенции като “Алфа рисърч” и отредиха сериозно обществено доверие, а някои нейни представители имат по-голямо публично одобрение от политически лица като Лютви Местан, Красимир Каракачанов и, забележете (!), Радан Кънев, РБ прави многократни опити да обяви съвместни действия преди предстоящите през 2014 г. избори с организацията без нейното формално одобрение. Преписването на програмен документ на Протестна мрежа в официалната предизборна програма бе просто един такъв трик.
В “заемката” от “Протестна мрежа” нямаше да има нищо лошо, ако РБ бяха инициирали тази комисия в парламента, както обещаха. Но те никога не го направиха. Поради липсата на консенсус, в НС се стига до създаването на комисия за разследване на фалита на КТБ, но не и на порочния модел, довел до преплитането и срастването на парите, властта, медиите и банките в България.
Стигаме до “съдебната реформа” и “историческия компромис”, както и участието на Радан Кънев в тези процеси. Още по времето на служебното правителство на проф. Георги Близнашки, пристанал по-късно на ДПС, правосъдният министър Христо Иванов, назначен от президента Росен Плевнелиев, представи в Министерския съвет стратегия за съдебна реформа. Служебният министър остана във второто правителство на Бойко Борисов, не като част от РБ, а по-скоро като лична номинация на премиера, за да осигури приемственост между второто служебно правителство на Плевенелиев и това на ГЕРБ и РБ (подкрепено от АБВ и “патриотите” – компромис, за който също не бива да се забравя).
Постепенно, съдебната реформа става основна тема на управлението. Предстои промяна на Конституцията и дълго очаквано от цялата юридическа професионална гилдия изменение на начина, по който се избира и действа върховният орган в съдебната власт – Висшият съдебн съвет (ВСС).
Единствената безрезервна подкрепа за реформата дадоха представителите на гражданското общество – Протестна мрежа, Инициатива “Правосъдие за всеки” и др.
Факт е, че Радан Кънев е един от петимата депутати, които внасят в Народното събрание предложенията за реформи на Инициатива “Правосъдие за всеки”. И дотам…
Радан Кънев заявява на 24 юли 2015 г., че на тях им било казано (вероятно от ГЕРБ) да „вървят да се оправят с ДПС„. Не само, че РБ (и Радан Кънев в това число) не можаха да “се оправят с ДПС”, но и напротив, гласуваха с тях и така се стигна до “историческия” компоромис, към който Радан Кънев остана закопчан завинаги.
Превъртаме лентата напред, за да стигнем до 9 декември 2015 г., когато в резултат на “историческия” компромис, който реално е символ на провала на съдебната реформа, заради която правосъдният министър Христо Иванов се съгласи на този мандат, довете до неговата оставка. В същия ден Радан Кънев заявява, че “в лично качество” става “част от опозицията”. Подкрепя го Гроздан Караджов, който подава оставка от парламентарната транспортна комисия. Атанас Атанасов също напуска поста на председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. На инфарктно заседание на националното ръководство на ДСБ в Поморие на 13 декември 2015 г. Петър Москов подава оставка като зам.-председател на партията.
На 9 декември 2015 г. Радан Кънев казва: “Никога не блъфирам”.
В неизменния си стил, Радан Кънев предната вечер казва: “Петър Москов е един от двамата безспорни лидери на партията”. След оставката на Москов е лаконичен: “Личното решение на Петър Москов да остане министър в никакъв начин не може да се приема, че той е министър на ДСБ. Личният избор да не напусне правителството обуславя оставката му като зам.-председател на ДСБ.” Днес Петър Москов, дългогодишният сподвижник на Кънев, е учредител на собствена, консервативна партия, наречена КОД.
Отново “личното обещание” на Радан Кънев се разминава с политическото му действие. До края на съществуването на 43-то Народно събрание (27 януари 2017 г.) ДСБ не напуска парламентарната група на Реформаторския блок. Въпреки, че останалите партии в РБ не се съгласяват да преминат в опозиция. Всъщност, присъствали разказват, че е проведена среща на министри от РБ в кабинета на Христо Иванов, вечерта преди той да подаде оставка. Кънев, който закъснява за срещата, ентусиазирано подкрепя предложение за оставка на всички министри от РБ, включително казва, че е говорил за това с Петър Москов и той е с тях. Николай Ненчев (присъствал на срещата) също приема да подаде оставка. На следващия ден се оказва, че Кънев е “икономисал” от истината и всъщност никога не е говорил за това с Москов. Като резултат Христо Иванов остава сам в своята оставка. Защото макар и в опозиция, Радан Кънев и ДСБ остават част от Народното събрание и парламентарната група на РБ, а всички министри от РБ остават на постовете си.
Радан Кънев и несъстоялата се кандидатура на Росен Плевнелиев за втори президентски мандат
Кънев отваря “президентската тема” още на 30 септември 2015. Тогава той заявява в телевизионно интервю, че не иска Плевнелиев за втори мандат, но за сметка на това иска предварителни избори за президент, в които да участват ГЕРБ и РБ и намеква, че той ще се кандидатира, казвайки че не е навършил 40-годишна възраст дотогава. Които навършва в същия този ден.
На 13 октомври 2015 г. лидерът на ДСБ и съпредседател на парламентарната група на РБ отново лансира в интервю във в. “Капитал”, че обмисля сериозно възможността да се кандидатира за президент на изборите за държавен глава следващата година, като препотвърждава идеята си за предварителни избори на ГЕРБ и РБ и заявява, че е готов да участва в такива с настоящия президент, премиер и кмет на София – всички те потенциални кандидати.
Атаката на Кънев срещу евентуална кандидатура на Плевнелиев в този момент, в който последният би бил приемлива дясно-центристка кандидатура заради опозиционните си настроения срещу управлението на ГЕРБ към онзи момент, както и заради силните си позиции срещу Русия и Путин. Всичко това Кънев рязко разколеба с един удар и затвърди убеждението на Плевнелиев, че няма смисъл да се бори за втори мандат.
Идва 13 май 2016 г. и Кънев вече има следващо “включване” по тази тема и то е напълно противоположно на изказаното мнение преди точно 6 месеца. Сега той се заявява за втори мандат на Росен Плевнелиев и призовава около неговата кандидатура да се обединят всички десни и проевропейски формации. Призовава изрично Плевнелиев да бъде издигнат като нeзависим кандидат за президент. Това се случва в момента, в който вече е пределно ясно, че ГЕРБ очевидно са сменили отношението си към разпадащия им се бивш коалиционен партньор и за разговори за съвместна кандидатура и дума не може да става. А самият Плевнелиев е обявил отдавна личното си решение, че няма да се кандидатира.
Създаването на Да, България
В този текст ще пропуснем детайлите от преговорите по създаването на “Да, България”, съпроводени от провокации под формата на измислени скандали с контролираното изтичане на “стенограми” в проправителствени медии („24 часа“) от срещи на активни граждани, които са обсъждали това.
В този контекст, обаче, е първият анонс за това от страна на Радан Кънев, който в края на 2016 г. пред пресата споделя, че следващата политическа формация, която се създава ще го направи министър-председател. Не става ясно дали с това не цели да я дискредитира всъщност, както всеки анонс, който прави за нещо политически предстоящо, всъщност.
И така новата политическа формация се създава на 7 януари 2017 г. и е Движение Да, България. Без негово участие. Тя идва с амбицията на учредителите си – над 2500, дошли на минус 17 градуса в София – за да направят политическата заявка за промяна.
В този момент започват и спекулациите относно евентуална коалиция с това, което е останало от РБ и по-специално с ДСБ.
Националният съвет на Да, България взима решение, че може да се яви в коалиция на предстоящите избори, но само ако коалицията носи името на Да, България.
Радан Кънев стартира и успешно провежда кампания, че „Да, България” не иска коалиция с това, което е останало от десните (без да уточнява дали говори от свое име, от името на СДС, ДБГ или БЗНС) като пропуска да спомене, че това не е изрично заявено, а е под условие, а именно – коалицията е възможна под името на новосъздадената партия. В този момент – 13 февруари (понеделник), денят, в който регистрацията на “Да, България” трябва да излезе – се оказва, че срещу нея има три жалби. Едната дори е подписана от Яне Георгиев Янев (имената съвпадат с тези на лидера на партия Ред, Законност, Справедливост (РЗС), но вероятно става въпрос за спекулация с лични данни) и напомня прийоми, използвани от руски хибридни информационни атаки. Жалбоподателят, подписал се като Яне Янев, се оплаква, че коалиция със „Зелените“ (Да, България заявява, че ще участва в избори със “Зелените”, а сега “Зелено движение”) била неприемлива, защото „едно е гей, съвсем друго е горски и трябва да се прави разлика“. За подадените жалби става ясно рано сутринта.
За “Да, България” това означава, че те или трябва да се явят на избори в коалиция с вече регистрирани партии или трябва да извършат чудо и да съберат хиляди подписи за участие в нова коалиционна регистрация.
В този момент Радан Кънев би могъл да осъществи на практика широко прокламираното си в публичното пространство желание за коалиция като покани останалото без регистрация Движение “Да, България“ в нея. Вместо това, с изключителна бързина, която нищо не налагаше, в същия този ден, в 10:30 публично и пред медиите, ДСБ, заедно със “Съюз за Пловдив” (на небезизвестната Дани Каназирева) и още една маргинална формация, се регистрират в Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в предстоящите избори под името “Нова Република”. Това се случва докато все още има още три дни до крайния срок за регистрацията на всички политически формации в ЦИК. Възникват следните въпроси:
- Ако Радан Кънев толкова много искаше тази коалиция защо не предложи на ДаБГ да се включат в неговата, след като стана ясна невъзможността да се регистрират, освен ако не съберат хиляди подписа буквално за часове?
- Ако Радан Кънев толкова много искаше тази коалиция можеше ли той да изчака, за да види дали “Да, България”, “ДЕОС” и “Зелените” ще успеят да съберат безпрецедентните хиляди подписа за един ден, за да успеят да се регистрират за участие в изборите на 26 март 2017 г. и ако не успеят, да им предложи да използват неговата регистрация и да се явят заедно на изборите?
- Надяваше ли се Радан Кънев, че “Да, България”, “ДЕОС” и “Зелените” няма да успеят да съберат хиляди подписи за един ден и да се явят на изборите?
- Защо избърза Радан Кънев с регистрацията на своята коалиция, след като разбра, че е отказана такава на “Да, България”?
Резултатите от изборите през 2017 г. са добре известни. “Да, България” събра 20% повече гласове от “Нова Република”. Но и двете коалиции не успяха да влязат в Народното събрание. “Да, България” получи 2.96% процента от вота, а “Нова Република” – 2.54%. РБ, заедно с “Глас Народен” взеха повече и от двете – 3.14%.
Никога “неблъфиращият” Радан Кънев подаде отново оставка, но остана зам.-председател на ДСБ отново.
Но по-важното – той успя да представи в публичното пространство неявяването на ДСБ и “Да, България” заедно на избори като грешка на ръководителите на новоучредената партия. Никой в националното ръководство на “Да, България” не се противопостави на това публично възприятие и вината действително отнесе новоучредената партия. Нищо, че получи много повече гласове от ДСБ само два месеца, след като беше учредена. Не са важни избирателите, важни са лидерите и техните публични изяви, очевидно. И по-точно тези на един от тях.
“Демократична България” и изборите през 2019 г.
На 12 април 2018 г., малко повече от година след парламентарните избори през 2017 г., ДСБ, “Да, България” и “Зелените” (сега “Зелено движение”) създадоха обединението “Демократична България” (ДБ). Съпредседатели (и до днес) са Христо Иванов (“Да, България”) и Атанас Атанасов (ДСБ). Освободени от категорично компрометираните партии от РБ, обединението пое позитивите от неслучилото се обединение преди изборите 2017 г. със съответните сериозни политически очаквания.
Предстояха избори за членове на Европейския парламент (ЕП), но още тогава не изглеждаше, че формациите вътре в ДБ се подготвят сериозно за тези избори. “Обединението” не действаше с обща програма и стратегия за изборите на 26 май 2019 г. Идеята за общи предварителни избори, която Радан Кънев прокарваше за президентските такива, остана далеч в историята. “Да, България” направи електронни предварителни избори за своите кандидати от листата. Но това се оказа удар в празно пространство, тъй като другите партии в обединението не направиха подобен подбор на кандидатите си.
Накрая листата на кандидатите на ЕП се определи пак с преговори между трите партии. И по целесъобразност начело изведнъж се оказа … Радан Кънев. Въпреки твърдото ядро на „Да, България“, които настояваха за своя избор на базата на проведеното електронно гласуване. И въпреки твърдото ядро на ДСБ, които си настояваха за Светослав Малинов – неочаквано отстранен поради неявяването му на гласуването на “Пакета Макрон” в ЕП поради изпуснат полет. За болшинството от привържениците на „Да, България“ единственото справедливо разпределение на листата би трябвало да бъде на базата на резултатите от последните национални избори през 2017 г., т.е. водачът на листата трябваше да бъде от “Да, България”, а вторият – от ДСБ. Още повече, че “Да, България” бяха провели и електронни предварителни избори. Очевидният топ-кандидат на ДСБ беше Светослав Малинов след успешен мандат на евродепутат, в който той направи много за разкриването на проблемите в проекта за АЕЦ “Белене”. Очевидният кандидат на “Да, България” беше избраният с електронно гласуване на предварителни избори Стефан Тафров. Внезапно, най-отпред изскочи… Радан Кънев. Запред обществото причината беше, че Светослав Малинов е … изпуснал самолета за “важно” гласуване в ЕП, в което той можеше да гласува “за” това българските превозвачи да продължават да не осигуряват нормални условия за шофьорите в международния транспорт. Гласуване, което беше много важно за такива като евродепутата-патриот Ангел Джамбазки, влязъл в ЕП с парите на КТБ. Всъщност, пред приближените в партията си, водачът на “Да, България”, Христо Иванов заявява, че лично той работи за това Радан Кънев да стане водач на листата на ДБ за европейските избори една година преди самите избори и този избор е негов. Въпреки кандидатурите на собствената си партия и въпреки проведеното електронно гласуване…
Но най-важното тогава остана скрито. Водаческата позиция в листата на Кънев не е резултат на политическо споразумение между трите партии. Още с публикуването й не беше ясно, към кое политическо семейство в ЕС ще се присъединят представителите на ДБ, когато (и ако) влязат в ЕП. ДБ нямаше своя програма и стратегия. Никой не разбра дори как и защо Радан Кънев оглави листата. Докато ДСБ е по-скоро дясно-консервативна партия, “Да, България” беше създадена със заявката “няма ляво, няма дясно”, а “Зелено движение” винаги е било по-скоро в ляво от центъра. Защо Кънев се присъедини към Европейската народна партия в ЕП? Никой не разбра и това. Никой не разбра дори защо и кога ДБ стана “дясна формация”. Кога и как “Да, България“ преформатираха своята най-общо казано “прогресивна заявка”? И кой даде мандат на представителя на коалицията да се присъедини към групата на ЕНП в ЕП?
На изборите за ЕП, очаквано, ДБ “вкара” един представител – водачът на листата. Очаквано, резултатът им беше “на ръба” – около 118 хиляди гласа и 6.06% от вота. При по-голяма активност (например, такава, каквато имаше през 2014 г.), ДБ оставаха извън ЕП.
Кънев отново се оказа преборил се за собствената си интерес. Докато е в Брюксел, той може да си позволи да критикува и назидава ДБ. По начина, по който той обича да го прави – без да влиза в директна битка със съпредседателите на формацията, но публикувайки статуси в социалните мрежи, с които да насочва към основната си цел – прословутото “обединение на дясното” като вкарва нужната доза интрига, както винаги досега – в услуга единствено и само на собствения си интерес. Това той не пропусна да направи и с предложението си Борислав Игнатов да се оттегли от кандидат-кметската надпревара в полза на Борис Бонев от „Спаси София“ в момент, в който това не само нямаше никакво значение за надпреварата, но дори и беше съмнително, доколко е юридически основателно. При това, наши източници твърдят, че го е направил абсолютно несъгласувано със самия Борислав Игнатов или с когото и да било от коалицията.
Като допълнение анализът, който той публикува в собствения си профил във Фейсбук, след местните избори тази година, бе красноречив – ДБ трябва да се преструктурира в единна партия. По този начин и “Да, България” ще бъде асимилирана – цел, която Кънев преследва от момента на създаването й и която, очевидно, е на път най-накрая да постигне. С целия заряд, с който партията бе създадена, тя на практика съживи ДСБ, за да реабилитира подалия от всички партийни постове и върнал се към адвокатската професия Радан Кънев за политическия живот на единствените избори, на които той би могъл да бъде избран на такъв престижен политически пост с този минимум от гласове.
Според източници от ДБ, Кънев е поел ангажимента да не изкара пълен мандат в ЕП. По средата му той трябва да се върне в България, отстъпвайки мястото си на Стефан Тафров, за да участва активно в следващите парламентарни избори. И тогава да преследва целта си от 2014 г. – премиерски пост в бъдеща голяма дясна коалиция, в която Борисов ще е неприемливият премиер. Дали ще го направи, ще видим. Дали и това е плод на поредната сделка, също ще стане ясно. Със сигурност дотогава „това, което имаме като ДБ“ (по изказа на ЦвЦв), трябва да покаже достатъчна политическа функиционалност, за да оправдае своето съществуване в национален мащаб, а ако не го направи, Радан Кънев ще изкара щастлив и спокоен мандат като евродепутат. Ситуацията е „win-win“ за него.
На фона на всичко дотук, гласуването на Радан Кънев в ЕП по отношение на незадължителната за държавите-членки резолюция в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция, не е учудващо. Ако се казваше Светослав Малинов, може би нямаше да продължава да бъде евродепутат след гласуване, което е директно срещу политическите становища на две от трите партии в ДБ. Но на Кънев ще му се размине, очевидно е. Неговият електорат му е прощавал далеч по-сериозни прегрешения, също както на неговия идеолог – Костов. А коалиционните му партньори така или иначе нямат неговия размах и визия в преследване на личния си интерес. Факт е, че гласуването на Радан Кънев с „въздържал се“ е удар основно по „Да, България“ и нейните привърженици и щетите са основно върху нея. Което странно съвпада със заявлението му непосредствено след местните избори, когато призова за поредна нова и единна формация.
Каквото и да кажем за Радан Кънев, не може да се отрече, че той има дългосрочна стратегия в политиката и успешно я провежда. Единственият проблем е, че тази стратегия е насочена само към собственото му облагодетелстване. Дали има съвпадение между собстевения му интерес и дългосрочната и дългоочаквана промяна, която всички лелеем? Оставаме на вас да прецените. Ако няма – това не е негов проблем, а на тези, които му го позволяват. И да, ако дефиницията на личния успех е редица интриги, през които минаваме безкомпромисно в името на компромиса, то имаме победител.
Снимка: от Фейсбук профила на Радан Кънев
