Джени Ръсел* за New York Times
Доминик Къмингс, Распутин за Борис Джонсън, би бил щастлив да гледа как страната се взривява, ако получи това, което иска.
Един от редките случаи, в които съм срещала Доминик Къмингс, може би най-важния човек във Великобритания в момента, беше на частна вечеря по политически повод през 2016 г., точно след обявяването на плана за провеждане на референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз. Къмингс, който няколко години по-рано беше само политически съветник в образователното министерство, беше поканен да изложи аргументите, които ще ползват привържениците на Брекзит; неговият еквивалент в зараждащата се кампания за оставане в ЕС беше също там, за да представи своите аргументи.
Привърженикът на оставането в ЕС – мощен, уверен и с добри политически връзки човек – започна пръв. Той представи озадачаващ, ограничен и доста стерилен случай: Великобритания има процъфтяваща и критично важна автомобилна индустрия, която би претърпяла заличаване на маржовете на печалбата си заради митата и тарифите, ако се стигне до Брекзит.
Къмингс, върлинест човек, социално незабележим и начумерен, беше следващият, който говори. Той беше обаче категоричен и много образен. Говори за гордост, независимост, националност, суверенитет, достойнство, вземане на собствени закони и решения.
Презирах Брекзит и всичко, което той означава, но бях пленена. Къмингс му придаде значение на едва ли не „благороден път“. Прибрах се у дома тревожна и неспокойна. Привържениците на оставането в ЕС бяха много по-напред в социологическите проучвания, но дали ще излязат с нещо ефективно, за да се преборят с дълбоките емоции, които кампанията на Къмингс целеше да събуди?
Те никога не го направиха. Къмингс продължи да направлява Брекзит, като успя да постигне победа с малко срещу огромна вътрешна опозиция, съсредоточавайки се агресивно върху това, което всъщност работи. Той надхитри британския истаблишмънт, като комбинира блестящо простия лозунг – „Вземете обратно контрола“ – с безсрамни лъжи за Европейския съюз, Националната здравна служба и опасността, че турците скоро щели да могат масово да емигрират във Великобритания. И всичко това бе подкрепено с огромна и скрита кампания в социалните медии, прицелена във всеки отделен индивид. Всеки елемент бе проектиран така, че да има мощна, дори подсъзнателна привлекателност.
Къмингс доказа, че историите и лъжите, свързани със стратегическа хитрост, убеденост, поверителност, безмилостност и преобръщане на конвенционалното с главата надолу, могат да бъдат много по-привлекателни от разума и факта. Годините на изучаване и натрапчиво писане за изкуството на стратегията, провалите на институциите и успеха на революционни мислители като Ото фон Бисмарк се изплатиха накрая.
Сега този бунтовник с уникално мислене е най-могъщата фигура в британското правителство, влязъл в Даунинг Стрийт като главен стратегически съветник на премиера Борис Джонсън. Неговата работа е да постигне Брекзит и да спечели на Джонсън още пет години на поста, компенсирайки недостатъците на премиера – мързелив, невнимателен и немарлив. Къмингс използва всички техники, които са работили за него и преди: разрушителна тактика, измама, сплашване и непобедимо желание за отчуждаване на хората.
Тази тактика беше приложена в британската политика тази седмица под формата на поредица от експлозии. Нито един премиер не е имал по-катастрофично начало. Това са само встъпителните битки на политическа война със сеизмични измерения. В рамките на само пет дни Джонсън изгуби контрол над парламента, загуби мнозинството на своята партия, загуби способността си да напусне Европейския съюз в края на октомври без сделка, както обеща, и загуби лоялността на много от умерените в своята Консервативна партия, като изгони брутално 21 принципни, внимателни, опитни и уважавани членове на парламента, които се противопоставиха на плановете му да катапултира Великобритания извън Европа без сделка.
Решенията на Къмингс оставиха Джонсън да увисне на милостта на опозиционните партии. Той не може да приеме никакви закони, а опозицията вече има силата да вземе решаващото политическо решение: датата на следващите избори.
Тези конвулсии предизвикаха смут в редиците на Консервативната партия. Бившият премиер Джон Мейджър изисква уволнението на Къмингс, казвайки, че той е „политически анархист“, който трябва да бъде отстранен, преди да отрови правителството „без шансове за възстановяване“. Ядосаните и ужасени членове на парламента наблюдават партията си да се топи пред очите им и бавно, но сигурно да се превръща в хардлайнерско средство за най-непоколебимите десни привърженици на Брекзит, в която центристите и желаещите оставането на Обединеното кралство в ЕС са добре дошли, стига да млъкнат и да правят както им се казва. Старши партиен представител дори ми каза, използвайки класическото омаловажаване в английския език, че това е „ужасна бъркотия“. „Не съм сигурен, че Борис е прочел дребния шрифт в плана на Къмингс – това е върховното доказателство, че единият е шарлатанин, а другият – психопат“, каза той.
Това изглежда като катастрофа за Джонсън. Но историята може и да не се окаже толкова проста. Къмингс умишлено предпостави и ускори конфронтацията с парламента, като възнамеряваше да загуби вота, така че Джонсън мигновено да свика избори като народен любимец, носител на Брекзит, привърженик на излизане без сделка. Той не очакваше толкова много тори да се разбунтуват или опозицията да дерайлира графика му за изборите. Но Къмингс, който смята себе си за майстор-стратег, вижда това като нищо повече от дребни схватки преди истинската битка.
Той е не е способен да се развълнува от възмущението, доносите, многото врагове, които му донесе неговото презрително и агресивно поведение. Той изчислява, че про-Брекзит избирателите, далеч от финансовия и политическия елит в Лондон, ще гледат на безкомпромисността на премиера като на доказателство, че той е на тяхна страна срещу възпрепятстващите го столични привърженици на оставането в ЕС. Вярва, че стратегията му да спечели изборите тази есен, като направи чисто популистки обещания и открадне гласове от тези на бунтовническата радикална Партия на Брекзит [Партията на Найджъл Фараж – бел.ред.], все още може да работи.
И все пак една от най-слабите връзки в този план е характерът на лидера, човекът, когото Къмингс използва като средство за разрушителната си стратегия. Ако планът на Къмингс е да раздели Консервативната партия отвътре навън, Борис Джонсън е негов съзаклятник в качеството си на негов небрежен и бездеен домакин. Но човекът, който бе напълно шокиран от събитията, е самият Джонсън.
Докато Къмингс е непоколебим идеолог, Джонсън не се радва на конфликти; иска власт, придружена от безкрайни аплодисменти. Той никога не е очаквал да се наложи да изгони висши членове на своята партия; очакваше те да бъдат спечелени от чара му. Той беше унизен от презрението, заляло го в парламента във вторник, където беше изнервен и извън зоната си на комфорт. В четвъртък дойде най-проклинащото го осъждане: брат му Джо Джонсън, умерен консерватор, подаде оставка от правителството, обвинявайки Борис в увреждане на националния интерес.
Това беше такъв удар, че източници, близки до премиера, ми разказват, че той заплакал, когато чул новината. Речта, която той произнесе няколко часа по-късно, първоначално планирана като начален старт на предизборна кампания, беше закъсняла, объркана и пълна боза. Качествата, на които се надяваха членовете на торите, когато му дадоха лидерството – харизма, увереност, остроумие и слънчев оптимизъм, – опасно отсъстваха.
Къмингс сега е изправен пред битка за поддържане на Джонсън във форма и в правилната посока преди огромния ответен удар на една възмутена партия. Но той все още е господарят; той е изчислил, че Джонсън не може да си позволи да го загуби сега, когато е отрязал и толкова много от старите си съюзници. Дали Джонсън се насочва към триумф или катастрофа не зависи от Джонсън. Курсът му се задава от Доминик Къмингс.
Джени Ръсел е колумнист за The Times of London и коментатор.
