SHARE

Книгата е „Левиатан“.

Годината е 1992.

Романът започва с новината за открити останки на самовзривил се терорист и неговият най-добър приятел, който научава за края му от представителите на полицията. И макар книгата да е писана през 1992-ра, днес, наред с всичките й достойнства, можем да прикачим и малко изтърканото от употреба качество „актуалност“. Надали има по-подходящ момент от днешния да прочетете „Левиатан“ и да погледнете струпването на исторически събития през 2016 г. от един друг ъгъл.   

Историята на романа ще тръгне от нюйоркските интелектуалните среди на писатели и критици, ще мине през маргиналните полета на едно полу съществуване до крайната точка, в която с главния герой Бенджамин Сакс ще се случи немислимото и той ще мине от страната на съзиданието на страната на разрушението.

Но дали наистина е така? Пол Остър е писател, който няма да ви остави в полето на елементарните морални категории, а ще ви поведе в мрачния свят на случайността, където късметът играе решаващо значение, а действията и решенията на хората са с относително значение.

В една студена зимна вечер в един бар се срещат Бенджамин Сакс и Питър Арън – начинаещи писатели, опитващи се да пробият на необятния книжен пазар на Америка. Двамата бързо стават близки, много по-близки от обикновени приятели. Съдбите им се преплитат на арената на писателския занаят, любовта към жените и собственото им разбиране за живота.

До една нощ, на поредното бруклинско парти, в която Бенджамин Сакс пада от аварийна стълба и от този момент нататък животът му се превръща в постоянно пропадане, в което никой от близките му не може да го улови. Той потъва в бездната на неочакваното и случайността му хвърля в лицето поредица от странни, крайни и неочаквани преживявания, всяко от които сякаш го влече надолу, но не просто надолу, а към определена точка, към новия живот, който чака Сакс.

Всеки път, когато видя книга на Пол Остър, се вълнувам. Помня как го открих в студентските си години и настървено се хвърлих да чета всичко, което беше излязло по това време. Не беше много, но беше точното количество, колкото да не ми омръзне. Оттогава се е случвало да се спра с вълнение на някоя новоизлязла негова книга и щом „Левиатан“ се появи, никак не се колебах.

Пол Остър пилотира писателския си самолет в граничните полета между сериозния роман, криминалния жанр и мистиката. И макар жанрово романите му да не могат да се определят лесно, то стилът му е ясен, прям и стремително увлекателен. Веднъж хванал читателя, той го плъзва по сюжета на романа и оттам историята се развива главоломно и завлича вниманието му в десетки различни посоки. Ако сте се качили на неговия самолет, няма да пожелаете да слезете до края на историята.

Остър развива образите в романа си в типичния американски романистичен стил – цветно, силно и живо. Особеностите на личните истории и драми заживяват толкова реално, че всеки читател може да познае част от житейските си пропадания в  тях. Странностите в личния живот на всеки от героите придават странност на историята, но са напълно възможни за всеки един от нас, стига да живеем достатъчно дълго.
Остър е безспорен майстор на словото и бих препоръчала всяка негова книга от сърце. И макар напоследък да е  известен тук-там като съпругът на Сири Хуствед, аз винаги бих избрала него от двамата.

Книгата можете да намерите във  виртуалната книжарница на Ozone.bg, които ще я доставят до посочен от вас адрес до един ден.