Честит празник, братя българи! Не повдигайте вежди с учудване – днес е един от най-българските празници – Димитровден, празникът на свети Димитър, солунския чудотворец. А защо е български празник ли? По много причини, колкото и да не ви се вярва. Днес е празникът на ратаите, които в края на полския сезон получават заплатата си – а ние всички сме ратаи на някого в този свят. Днес е празник на селяните, за които приключва най-усилната част от годината. А ние всички сме селяни в тая страна. Някои като мен са си още селяни, други са просто първо или второ поколение граждани, дошли от село. Свети Димитър е бил воин, също като българите, които обикновено добре са се изявявали по това направление, а и е от Солун. Както знаем от Алеко, пустата му солунска митница е въжделението и идеалът наш национален.
Всъщност солунският светец е свързан с българската история още от Средновековието. При въстанието на братята Асен и Петър те използват „дезинформацията” (както бихме казали днес), че св. Димитър е „напуснал” Солун и се е прехвърлил да им помага на тях. Този ход се оказва успешен, както и самото въстание, което поставя началото на Втората българска държава, а е и един от малкото примери, в които ние сме по-добри от гърците в пиарската работа. Както е известно в целия свят, те са отличници в това направление. Все пак са убедили същия този свят, че една шепа от техните са победили цяла армия. Вярно, че спартанците може и да са били евентуално 300 души, но войските на Ксеркс в никакъв случай не са били един милион.
Честит празник. И честит имен ден на хилядите българи, които празнуват днес!
И при нас по долината на Струма идва краят на полската работа. Остава правенето на зимнина, лютеница и, разбира се, вино и ракия. И както винаги по това време на гости по повода ми се явява един стар познат – мой батко от годините, когато Богословският факултет още се наричаше Духовна академия, а питомниците му бяха повече духовити, отколкото духовни. Седим и гледаме под нас долината на Струма. На запад слънцето залязва зад Огражден и малко пó на север зад Малашевската планина. Бъбрим и той разказва какво ново из столицата. Оплаква се от поредните неуредици из родната ни църква. Слушам, слушам и си викам на акъла: „Стоянеее, добре че не остана, а се прибра на село. Щото до тук и доброто, и лошото по-бавно стигат, че понякога ни подминават”. Викам му, що ти не пишеш? Ти си там по Софията, а той ми се сопва: искали да го отлъчват. Лелеее! Значи вярно било. Четохме по вестниците, че имало подписка от „будни граждани” да отлъчват професори, които били против безумието, че синодът отказа да участва на всеправославния събор на остров Крит това лято, ама все се надявах, че това е поредната измислица. То в наши дни можеш ли да вярваш на вестниците. Ние тук на село си ги взимаме, за да има с какво да завиваме бурканите за децата, като ги пращаме в града, а и понякога кога хартията свърши, на повънка като сме.
Ловешкият владика Гавриил потвърдил, че синодът знае за такава подписка. Оня същият Гавриил, дето като кандидат за патриарх сподели, че единствен нямал досие, ама само той си знаел какво му струвало това. Ние мислим, че и ние знаем какво му е струвало, при положение че беше последният български представител в Москва, преди да падне Бай Тошо, а и малко след това.
Какви времена пак настанаха. Лов на вещици. А се подиграваме на католиците. То и те са ловили вещици – дума да няма, – ама преди 500 години. Да се чудиш да плачеш ли, да се смееш ли. Работата на рев отива с това, което още научаваме.
В Софийската митрополия пък решили да изгонят отец Рафаил от Кладнишкия манастир, който той възроди. То не че не си е постлал и той де. Луд човек: вместо като другите калугери да се излежава на припек по цял ден като манастирски котарак, той търтил да ходи по пансиони и интернати да се бори за правата на децата, лишени от родителски грижи. Не стига това, ами защитава и циганите и безработните и социално слабите майки. Върхът на всичко е, че не си и затваря устата, а напопържал цялата ни политическа класа из интернета воглаве с премиера, управляващата партия и кандидатите за всякакви международни и народни позиции. Освен това някои хора са се сетили да усвоят май едни европари през ремонт на манастира и лудият монах е станал съвсем неудобен.
В тая цялата работа се е забъркал и онзи странен субект, който преди години обяви, че напускал брокерството, за да стане монах. Още тогава ми беше съмнителна цялата тая работа. Прекалено добре звучеше, за да е истина. И какво се оказа? Той вярно стана монах, ама стана и разколник да служи по стария календар. Явно търговийката му е в кръвта обаче, защото взе и кисело мляко да продава, после не знам какво още беше продал, но видният банкер и настоящ беглец Цветан Василев цъфна със съпругата си изрисуван като светец в църквата на манастира на брокерчето в расо, което сега се е специализирало, изглежда, в усвояването на европари. Затова трябва да се спазват правилата: първо години наред послушник, за да се види дали става, после още десетилетие обикновен монах. А не като сега днес калугер, утре – игумен, вдругиден кандидат за епископ, и после хоп – заря за Великден.
Ама какво се чудя. То и свещеници не трябва по канон да се ръкополагат преди да са навършили 30 години, но правилото не се спазва. А то не е самоцелно. Първо затова се казва свещеникът презвитер. Сиреч по-старият, по-старшият. И второ: човек трябва да е натрупал някакъв житейски опит, трябва да се е оженил и да е доказал, че може да се оправя в собственото си семейство и чак тогава да ръководи голямото църковно семейство. А не попадията му да го командва. Напоследък и такива се навъдили из София, че взели даже статии да пишат, ми разправя моят батко, мнение по църковните въпроси да дават. Ние вкъщи затова сме се разбрали с попадията – тя не ми се меша в църква, аз не ѝ се мешам, като готви курбана. Така де. Всяка жаба да си знае гьола!
Остава да видим дали патриархът като Софийски митрополит ще подпише отстраняването на отец Рафаил, или ще прояви смелост.
Пак имам чувството, че живея в някакъв стар виц. Едно време разправяха, че трима са Тошковците, които веселят България – познатият цирков артист Тошко Козарев, невероятният Тошко Колев и още по-невероятният Тодор Живков от цирка в Правец. И в църквата така стана – трима души я правят популярна с лудостта си в медиите: отец Рафаил, който не цепи басма никому, отец Иван от Нови хан, който вместо да свлича пари от сватби и погребения, взел да се грижи за „циганета” и сирачета, и пловдивският владика, който е като поговорката „всеки луд с номера си, а някои си имат цяла програма”. Но и друга поговорка има: „луд изяда и три зелника, стига да има кой да му ги даде”.
Някой да се сеща как е фамилията на отец Иван от Нови хан? Не, нали? Той така си остана известен. Още в началото на 90-те, като започваше дейността си, всички му се чудеха на акъла в църквата. Но не го закачаха, защото си мислеха, че е луд и сам ще се откаже. Ама ето на. Какво е казал Вазов в края на „Под игото” – „Лудите, лудите, те да са живи!”. Човекът се оказа единственият, който се грижи за хора в нужда. Сега и другият луд – отец Рафаил, го прави в друга област. Те старците в синода, казват, така чакали и пловдивският владика сам да се задави с поредната голяма хапка, която е зинал да глътне, ама все не се получава. Може би защото той хич не е луд, а само се прави. Той просто е лаком за власт.
И както е тръгнало, е много вероятно да я получи. Последната гениалност, която са измислили, както батко ми разправя, в синода в София надминава предходните в „беззаконието си”. Взели решение да отстранят митрополита на Стара Загора Галактион, който получи няколко инсулта. Просто така. Без той да е изпратил някакъв вид заявление или молба или искане. Без да има съставена комисия, която да проучи дали наистина той не е способен да изпълнява задълженията си. Ей така от нищото се появява това решение. И, разбира се, няма никаква яснота кой го е предложил. Дори не са поискали мнението на владиката, който е в болница, а направо са изпратили един от митрополитите да му съобщи „радостната вест.” Значи: Галактион може да е бил всякакъв, може да беше по-известен в медиите като върл левскар, бивш разколник и любител на нежната част от човечеството и червеното вино, но такова отношение е не само недопустимо, но и незаконно по устава на същата тази наша църква. Защото избирателите в епархията избират своя митрополит, а Светият синод на така наречения втори тур само утвърждава този избор. В такъв смисъл синодът няма право да отмени този избор. Също така малко хора знаят, но Старозагорската епархия процъфтяваше, строяха се църкви и манастири, а нашите събратя там живееха добре. Жалко. Така не се прави.
Но още по-жалко е, че с това си решение владиците с лека ръка унищожиха делото и всички усилия на покойния патриарх Максим, който до последно отказваше въпреки свръх напредналата си възраст да се откаже от престола, именно за да не се създаде опасен прецедент и всеки да може да отстранява митрополитите, когато му скимне. Е, сега вече може! Лошото е, че за пореден път дядовците в синода не виждат по-далеч от носа си и не си дават сметка, че създадоха прецедент, с който утре или вдругиден всеки един от тях може да последва съдбата на Старозагорския митрополит. Но това е толкова човешко. Хората, когато са силни и на върха, се самозаблуждават, че това вечно ще е така. После идва някой друг – по-млад или по-силен – и ги измества. Както казва народът, „вълкът, като остарее, става за кашмер на кучетата”.
Въобще засилили сме се по пътя надолу с нашата си църква. Лошото е, че някои се стараят даже да намажат за по-сигурно този път с масло, за да няма връщане назад. И не се намира кой глас да надигне против тези неща.
А свети Димитър именно така е просиял. Като е защитавал събратята си. И много други светци така са оставили имената си в историята, като са се борели със силния на деня, а не са взимали неговата страна. Подвиг трябва, а не подвита опашка. Един от тримата най-блестящи мислители на църквата, когото и до днес цитираме непрестанно, св. Йоан Златоуст хич не си поплювал. Така подредил императрицата в Константинопол, че тя му уредила не веднъж, а дваж изпращане на почивка в най-неприветливите ъгълчета на империята. При втория опит той починал по пътя. Светец се става по пътя надолу в очите на силните и нагоре – в очите на слабите.
Край на първа част
