Подготовката за коледно-новогодишните празници има не само физически, но и емоционални измерения. За хора като мен, обичащи повече да слушат, отколкото да говорят, е важно да изведат на преден план нагласата за много нови разкази, идеи, изповеди, а понякога и оплаквания, няма как иначе. Което означава едно – възможност за информиран избор и правилно подреждане на приоритетите за следващата година.
Ето, официално празниците са преполовени, макар неофициално всенародното веселие у нас да свършва чак след Ивановден. Аз пък съм зареден с дочути истории и мнения от близки, приятели и непознати от цялата страна, че и чужбина. Вярно, не са много-много, но събрани заедно, ми изглеждат като доста представителна извадка за това какво трябва да се случи през последните няколко месеца (е, да, погледах и телевизия, а там всичко съобщено е представителна извадка, нали???).
Дори мога да ги обединя в едно изречение: “2016-а беше ужасна година, отне ни много скъпи хора, обаче не очакваме и 2017-а да е по-добра – ще има избори, но понеже на избори нищо не се променя, ще разчитаме на късмета си, за да се оправи България“. Никакви изненади, нали? Тук-таме обаче се прокрадваха споделени надежди и идеи, които спокойно ще обобщя по клинтъновски: “Образованието и културата, глупако!”.
Понеже Нешка Робева не е наблизо, за да анализира какво означава първото пророческо изречение в горния абзац, ще го направя аз: темите “политика” и “избори” много дълбоко НЕ вълнуват хората, повече им е жал за умиращите телевизионни и кинозвезди и за това, че не са спечелили от търкането на талончета от всякакви лотарии. А и сякаш народът не си пада по развиване на собствен бизнес, затова и през новата година основният предприемачески риск ще продължи да е свързан с избора на коя лотарийна игра да заложим този път – тази от 3, от 5 или от 10 лева. Но пък патриотизмът си остава първостепенен – дали сме си оттук, дали живеем в чужбина и сме се върнали за празниците, България е на първо място.
Да, България е на първо място! Тя не е политическата класа или държавната администрация в страната, тя е всеки един от нас. И точно това вярване стои в основата на патриотизма – не почитанието към фалшиви идоли и чужди идеали, а на любовта към създаденото от българите, на реалната любов към историята, минаваща през познаването на фактите и отчитането на доброто и лошото. (Не си го измислям аз, казва го всеки втори от гостите в нашата рубрика “Личности”, които задължително питаме “Какво означава да си патриот?”.)
Патриоти ли са Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Волен Сидеров, Валери Симеонов? Ако действията им са водени от същите подбуди като тези на Христо Ботев, Васил Левски и Георги Раковски, които самите те често обичат да цитират като имена, значи да. Патриоти ли са Слави Трифонов и неговият екип от неуморни политсценаристи? Ако телевизионните им сатирични летописи и проектозаконите им се правят с мисията, която са имали Захарий Стоянов и Алеко Константинов, защо не?! Патриот ли е инж. Митко Димитров a.k.a. Пайнера? Ако върви по пътя на братя Миладинови, събирайки скъпоценните камъни на българския фолклор – вероятно да!
Само че и аз, и вие знаем, че нещата не са точно така. Знаем, че разбирането за “патриотизъм” е толкова изкривено, че често се изчерпва с благодарност към “освободителката Русия” и вяло цитиране на възрожденски имена. И аз, и вие подозираме, че това трябва да се промени много скоро, иначе определено не ни чакат добри 2017, 2018, 2019 и още доста две-хиляди-и след тях… Но аз ще го кажа, а се надявам вие да помислите и да се съгласите – най-краткият път към тази промяна минава през образованието и културата.
Същите онези образование и култура, които всяка есен са последен приоритет при изготвянето на държавния бюджет за следващата година. Пак те, които най-рядко влизат в новините, и то не с важните си аспекти, а покрай някой скандал. Образованието и културата, които могат да дадат на всеки от нас нужните познания за историята и обществото ни, за да разпознаваме празнодумците от хората с идеи, да виждаме повтарящите се грешки, преди да се потретят, и най-накрая да гласуваме в СВОЯ полза на избори.
Внимателно подреждане на приоритетите в учебните програми, адекватна и аргументирана помощ за театри, опери и галерии в по-малките населени места с изградена активна връзка с училищата, протегната ръка към читалищата, даване на обещаните пари за библиотеките. Звучи доста лесно, а защо да не се напънем и да опитаме да го реализираме? Защото всичко това Е истинският патриотизъм в действие.
На мен ми остава само да работя по своите два приоритета за следващата година и междувременно да търкам въображаеми талончета, на които все някога да пише “Честито, Вие печелите – политиците поставят образованието и културата като приоритетни сектори!”.
* На снимката е тетралният салон на Университета във Флорида.
