SHARE

От Йордан Цалов, Bellingcat*

Тази статия, написана от Йордан Цалов, е част от поредица анализи “Любимците на Кремъл в Европа”, осъществени с подкрепата на journalismfund.eu.

През 2016 германското контраразузнаване BfV заяви, че Русия стои зад серия от кибер атаки срещу институциите и политиците в страната. Кибератаките включват и хакерската операция над Бундестага от 2015 и над управляващата Християндемократична партия през 2016 г.

На 5 май 2020 г., Германският федерален прокурор издаде заповед за задържането на Дмитрий Бадин, руснак, който е и главният заподозрян за хакерската атака през 2015 г. над Бундестага.

Bellingcat проведе независимо разследване и потвърди, че Дмитрий Бадин е сътрудник на руското военно разузнаване ГРУ и работи за отдел 26165 – същия отдел, който бе обвинен от специалния прокурор Робърт Мълър за намеса в американските избори през 2016 г. и е замесен в други операции в Европа.

След разкриването на мащаба и постоянството на руските хакерски атаки в Европа, на 3 юни 2020 Берлин предложи налагането на първите “кибер” санкции, които ще бъдат насочени към извършителите на атаката над Бундестага.

На предложението, обаче, се възпротивиха германската левица, Die Linke. Партията, която всъщност е жертва на кибер атаката, зае доста странна позиция: според нея, дори атаката да била извършена от руснак, то това било сторено, за да се набеди Русия.

“Може руски граждани да стоят зад ‘хакването на Бундестага”, признава Андрей Хунко, говорител на партията по европейските въпроси, “но е възможно това да е фалшива следа, целяща да ни заблуди.”

Дори и да не е толкова сложна конспирация, говорителят на Die Linke продължава: Във всеки случай, към настоящия момент, няма доказателства, че руската държава е замесена в хакерската атака”. Изявлението, може би очаквано, не взима предвид, че обвиненият Дмитрий Бадин вече фигурира в списъка на издирвани от ФБР като “Офицер на Главно разузнавателно управление към Щаба на въоръжените сили на Руската федерация (ГРУ)”, но твърдението на Хунко също противоречи на германските власти и публично достъпни факти, потвърждаващи това обстоятелство.

Далеч от необичайна, обаче, тази позиция на Андрей Хунко е в съответствие с останалите му външнополитически виждания. Така например, Андрей Хунко се яви на пресконференция под логото на руската информационна агенция ТАСС и обяви, че свалянето на самолет MH17 е “пропаганда”, за да “се вини Русия”. На същото събитие той обвини и Запада, за това, че не търси начини за признаване на Крим.

Хунко също се снима със санкционирания от ЕС лидер на донецките сепаратисти. По същия начин той е скептичен дали Русия наистина стои зад отравянето на Скрипал и вярва, че всичко е опит на Запада да си отмъсти за “Северен поток 2, или Световната купа? Един добър познат каза, че било заради Сирия.”, размишлява той в интервю.

Позициите на Хунко не се приемат от всички в партията и сред високопоставените членове има такива, които осъждат действията на Кремъл. Въпреки това, Хунко продължава да бъде неин говорител и ключово лице в оформянето на партийната политика.

‘Пролетарии от всички страни – съединявайте се!’

Не може да се каже, че е необичайно за крайноляво движение да изпитва симпатии към Съветския съюз и с твърде голяма готовност да прехвърля тези си чувства към Путинова Русия, макар последната да е всичко друго но не и лява или прогресивна. Когато съчетаем това с факта, че по дефиниция тези движения са антисистемни и търсят алтернативни източници за осведомяване, се създава перфектната среда за руски операции. Историята на Андрей Хунко е учебникарски пример за обвързване на европейска антисистемна партия с кремълския наратив. Тя показва не само очакваните политически симпатии, но и един от методите, по които Русия използва западни политици, за да подсили своята пропаганда.

През 2011 г. Сергей Киричук, млад украински комунист, основава партията Боротба. След протестите от Майдана през 2014-а Киричук избягва от Украйна и разчита на Die Linke за политическо убежище и работа в Германия. Той също установява топли връзки с Андрей Хунко, които ще прерастнат в подкрепа на партийно ниво от Die Linke и представянето му за “преследван” от украинското правителство “антифашист”.

Киричук и Хунко започват да се появяват нееднократно заедно, а веднъж дори единият ще интервюира другия, претопляйки множество от опорните точки на Кремъл за Украйна: как страната е в ръцете на фашистите и е пионка в ръцете на НАТО.

Германската партия дори изпраща Киричук на международни конференции, където историите му ще доведат до това паневропейска група от депутати да изрази притеснение за национализма в Украйна.

Die Linke така се обвързва със зададения от Киричук дневен ред, че накрая замалко не стават домакини на неонацистка сбирка, която украинският им другар представя за “антифашистка”. По инициатива на Киричук, Die Linke канят в Германия представители на неонацистката група “Родина” от Одеса. Те е трябвало да проведат среща в офиса на изданието Neues Deutschland, но в последния момент биват разкрити и срещата се отменя. Партия Боротба и Хунко получават остри критики от украински леви активисти за сътрудничеството си с крайно десни и империалистични организации като “Родина” и “Славянско единство”.

Немския депутат Хунко се опитва да потули случилото се като недоразумение и пише писмо в защита на Киричук. В изявлението Хунко, заявява че връзките му с украинската левица датират чак от 2012 г. и що се отнася до партията на Киричук: “Цялото ръководство е прокудено, офисите им унищожени, направени са опити да бъдат отвлечени техни членове от улицата. Мисля че като абсолютен минимум трябва да им дадем възможност да говорят.”

И наистина, Die Linke не само дават трибуна на Киричук,но и му позволяват той да задава тяхната политика по отношение на Русия, както и да я представя на междунарона сцена. Скоро, обаче, ще се окаже, че Киричук не е просто “антифашистки” украинец, който подкрепя неофашисти и проруски политики. Както един огромен теч ще разкрие, Киричук и неговата партия Боротба, приемат заповеди директно от Кремъл.

Ратаите на Суков

През октомври 2016-а украински хакери, наричащи себе си “Кибер хунта”, разпространиха повече от гигабайт имейли и други документи на един от най-високопоставените сановници на Путин – Владислав Сурков. Разпространената кореспонденция показа прякото участие на Кремъл в украинските събития и как Сурков дава заповеди на сепаратистите в страната. Bellingcat и DFRLab потвърдиха автентичността на разпространените от Киберхунтата имейли, които бяха кръстени SurkovLeaks.

Сред множеството групи, на които Сурков пише опорните точки, са трима души от крайнолявата украинска партия Боротба, сред които и самият Китичук.

Един от изтеклите документи е писмо от Алексей Чеснаков, съветник на Сурков, в което присъства списък на влиятелните личности в Украйна, които служат за проводници на руска пропаганда. В списъка могат да бъдат намерени трима членове на партията Боротва, включително Сергей Киричук.

В допъление, сравнение на няколко имейла съдържащи опорните точки на Сурков за сваления полет MH17 и статии написани от украинските леви показват изумителни съвпадения. При един от случаите, от лятото на 2014 г., Киричук успява да вмъкне всички опорни точки без изключение в една от статиите си за MH17 – сваленият граждански полет по време на руската инвазия в Украйна, който доведе до санкции от ЕС.

Не е съвпадение, че малко по-късно същата година, всички опорни точки, идващи от Кремъл, се озовават и в доклад, подписан от Андрей Хунко и няколко от неговите колеги от Die Linke.

Така например, имейлът на Сурков “Тематични линии” за 20-27 юли за MH17 заявява, че “има причини да смятаме, че аудио файловете, в които [про-руски] бунтовници обсъждат как са повалили цивилен самолет са фалшификат.”

Това твърдение, наред с няколко други от Сурков, се появява в статия на Киричук от 22 юли 2014: “Според [подслушвания] тези аудиозаписи са фалшиви.”, пише той.

И на 9 септември 2014 г. тези думи се появяват и в документ на Die Linke с въпроси към правителството: “телефонните разговори, за които се твърди че са прихванати от украинските служби, обвиняващи сепаратистите и Русия за катастрофата на полет MH17, са манипулирани.”, постановява докладът на Die Linke.

Твърденията са напълно безпочвени. Както няколко разследвания, от журналистичеки до съдебна експертиза за Нидерландския съд, показват, че аудио файловете са автентични и са едно от множеството доказателства за вината на руската страна.

Всички останали опорни точки от имейла на Сурков под една или друга форма намират място в статията на Киричук, а впоследстие и в доклада на Die Linke. Така пътят на пропагандата е завършен: от Кремъл, през украински агент до немския Бундестаг.

Йордан Цалов е един от основателите на ТерминалНО и негов бивш отговорен редактор.

SHARE