Имате 1500 лева и искате да си купите нещо с тях. Бяла или черна техника, холна гарнитура или съединител за колата. Обаче не става, не ви е позволено, а и в магазина не ви ги приемат. Защото ги имате в наличност. Нали се сещате: в брой, кеш или на ръка. А нямате или не искате да си отваряте банкова сметка специално за целта. Ето ви един сценарий, в който доста скоро немалко от нас могат да се озоват, след като на 22 юни 2017 г. Народното събрание свали тавана за плащания в брой от 10 000 на 1000 лева. Това бе гласувано на първо четене и все още не всичко е загубено. Засега.
За какво става дума?
У нас действа т.нар. Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), според който парични трансфери над 10 000 лева се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Дотук добре, но преди няколко седмици кабинетът „Борисов 3″ внесе предложение за десетократното намаляване на тази сума в три етапа през следващите две години.
Първият етап започва едва ли не след месец – от 1 август 2017 г. в търговската мрежа ще можем да плащаме до максимум 5000 лева в брой. От 1 януари 2018 г. тази сума ще се свие до 3000 лева, а още година по-късно – от 1 януари 2019 г. ще падне до 1000 лева.
Какво точно измениха депутатите ни?
Липсата на прозрачност в действията на властта у нас е пословична и настоящото правителство и парламентарното му мнозинство видимо не искат да скъсат с установената традиция. Ограниченията в ЗОПБ минаха като § 60 от преходните и заключителни разпоредби в законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Да, точно така. Изпитана тактика, когато искаш да минеш тънко пред избирателите и стискаш палци да не се вдигне много шум.
С какви мотиви?
Това е много интересен въпрос, тъй като мотиви… няма. Е, освен ако с известна доза великодушие не приемем опорката, че това било „в съответствие с практиката, наложила се в другите държави – членки на Европейския съюз“. Някак сякаш от кумова срама като обосновка стои също, че мярката щяла да удари онези работодатели, които осигурявали служителите си на ниски или дори минимални ставки, а всъщност им плащали по-високи възнаграждения на ръка. Последното често се явява един вид аргументационна панацея в почти всички правителствени предложения за увеличаване на данъчната или осигурителната тежест.
Да, както виждате – една толкова ограничаваща хората и бизнеса мярка не само че се гласува скрито-покрито, но е предложена буквално без никакви мотиви или в краен случай подкрепена от едва псевдо такива.
А как е в другите държави от ЕС?
Доста различно. Свръхрегулираните Франция и Португалия имат горна граница от 1000 евро. Италия – от 3000 евро, а Полша и Хърватска – от цели 15 000 евро. Ограничения за плащане в брой няма в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия и Кипър. В скандинавските държави, Естония, Белгия, Холандия, Люксембург и Унгария има частични ограничения, но без твърда горна граница. Същото се отнася и до Обединеното кралство, като там под въпрос е по-скоро дали да го броим за част от ЕС. Както виждате – подходи много, като с отказа си да водят война с кеша изпъкват богатите и добре уредени държави.
Кой ще пострада от това ограничение?
Това със сигурност няма да са нито играчите в сивата икономика, нито крадците или наркодилърите. Много по-вероятно ще е да го отнесат хората, решили да си купят телевизор, пералня или пък смартфон. И които по една или друга причина нямат банкови сметки, взели са пари назаем от приятели или са си ги спестили лев по лев. В брой.
Защо тогава ни го причиняват?
Това е може би най-важният въпрос. На практика от Министерството на финансите и подопечната ѝ НАП ни казват: не можем да хванем онези, които не са изрядни, заради това ще третираме останалите като заподозрени в престъпление, от което пък ще страдате всички. А пътьом ще създадем и малко бизнес на банките, като насилствено ви ощастливим да си отворите сметки там и за всеки превод над 1000 лева им отчислявате съответната такса.
Защо е важно да отстояваме правото си да плащаме в брой?
Да, плащането с карта е удобно, но оставя следи и чертае потребителски профили. Всеки знае, че в XXI век информацията е сред наистина високо ценените стоки – тя се събира, обработва и продава. А с нея в комплект върви и личната ни сфера. Нас и само нас засяга какво, по колко и срещу каква цена си купуваме, стига то да се продава законно по магазините. Дали става въпрос за електроника, книги, бира, екскурзия до Гърция, цигари, лекарства или пък презервативи. И ако банките са задължени да спазват някаква конфиденциалност, то същото не се отнася до обектите в търговската ни мрежа. Искате ли всеки един от тях, а покрай него и Министерството на финансите, да знае колко плащате и за какво? Не знам за вас, но за мен във времето на Big Data и всестранно наблюдение парите на ръка са скъпи, защото плащат свободата.
Вместо заключение
Правото ни да плащаме в брой трябва да остане поне в рамките на сегашната горна граница от 10 000 лева, а „проект 1000“ задължително да бъде погребан. Най-добре между първо и второ четене в пленарна зала, така че в края на краищата разумът да надделее. Държавата и нейните институции трябва да оставят честните, отговорните и работливите на мира и да търсят други начини за справяне с неплащането на данъци и осигуровки, сива икономика и черен кеш от корупция и организирана престъпност.
За целта, разбира се, е нужно работещо правосъдие. И то не какво да е, а предвождано от добре структурирана, компетентна и ефикасно работеща прокуратура. Която да защитава обществения интерес, вместо да действа като политическа бухалка. И да насочва усилията си към реалните проблеми, примерно към хора като бившия депутат и настоящ кмет на областен град, който разкешва десетки хиляди за рождения си ден, въпреки че от десет години е без особени доходи и със запорирани от банки имоти и фирми. Защото, докато овластяваме такива „управленци“ да решават за съдбите ни, други ще посягат не само на парите, но и на бъдещето и живота ни.
