Изминаха 5 години откакто Франциск се възкачи на престола на Св. Петър – пет години, за които той промени облика на църквата, надявайки се, че посланието й за любов към ближния ще привлече много повече миряни в нейното лоно, отколкото посланието за омраза и назидание към различния – бил той имигрант, гей или майка, искаща да направи аборт.
За тези пет години обаче папата се превърна и във враг на консервативните среди в църквата и отвъд нея – от глобалното затопляне, през посланията му за толерантност – множество политически и духовни среди се опитват да се разграничат от него.
„Наричат ме еретик“, казва Франциск – това не са думи, които някой очаква да чуе от епископа на Рим, но времената са такива. Днес както на политическата сцена от двете страни на Атлантическия океан, така и в духовния свят стават все по-видими разделителните линии – а основната причина – консервативни среди, които отказват да признаят промяната в света.
„Либералният папа“ наричат някои Франциск, макар това да не е реална политическа ориентация, колкото по-скоро опит за вкарване на папата в същата ниша, където са повечето умерени, с поглед към бъдещето среди – а от другата страна са „консерваторите“ – дума, която днес използват националисти, радикали и популисти – и двете изпразнени от особено съдържание.
Папа Франциск осъзнава, че църквата няма как да привлече към себе си младото поколение, ако единственото, за което говори, са аборти, гей бракове, разводи и забрана за презервативи. Напротив – за модерното крило в църквата това са странични теми, които размиват основното послание за морал, етика и набожен живот, което църквата трябва да разпространява. Това за тях е не просто правилното послание, но и начинът, по-който църквата няма да се капсулира, а с това и изгуби своето влияние.
Опозицията в църквата обаче не иска и да чуе за подобни ходове. Някои дори заплашват със схизма и обявяването на Франциск за антипапа.
Отец Томас Уейнанди, бивш началник-кабинет на епископската комисия на САЩ, обвини Франциск, че причинява „теологична анархия“. Друга група епископи го обвиняват, че сее „чумата на развода“. Миналата есен над 200 теолози и духовници подписаха писмо, обвиняващо Франциск, че разпространява ерес. „Това не е нещо, което правим лековато“, заявява отец Джон Райс пред Politico, подходът на папата е донесъл „много разделение и несъгласие и тъга и объркване в църквата“.
„Не е милостиня да оставиш хората в грях и да не казваш нищо. Ако видиш дете да си слага ръката в огъня, трябва да му кажеш спри.“
Повечето от тези приказки, лишени от повече от думи, изглежда не целят да породят истинска схизма – по-скоро консервативните среди искат агресивно да наложат гледната си точка и под заплаха от следващи действия да усмирят римския папа.
Франциск не изглежда особено впечатлен от тези думи. През 2015 г. папата заповяда на всяка енория да приюти по две бежански семейства. Този месец папата отправи възможно най-толерантното послание към хомосексуалистите, заявявайки, че ако Бой ги е направил такива, сексуалността им „няма значение“.
Това поведение на църквата се отразява и в отделните държави. На тазгодишния референдум за абортите в Ирландия католическата църква – досега най-острият техен противник – реши да страни от дебата. Така най-сетне Ирландия успя да отмени забраната за аборти – и именно младото поколение е това, за което забраната изглежда ирационална – то е и бъдещето на църквата.
Истината е, че отвъд възможността за истинска схизма консерваторите не могат да сторят много, освен да възпират по-радикални стъпки. Напротив – при схизма консервативните среди могат да разберат, че нямат много последователи, а така само ще отпушат още повече реформите в църквата.
Истинската власт на Франциск е във възможността му да назначава кардинали – те не само ще изберат неговия наследник, но и ще имат ключова роля в определянето на църковната доктрина за десетилетия напред. Този юни той ще избере нови 14 кардинали, сред които ключови негови съмишленици – в този момент той ще е избрал 47% от 125 кардинали, които имат правото да изберат неговия наследник (почти мнозинство).
Ако Франциск се задържи на власт още няколко години, той ще е успял да гарантира, че неговото наследство ще бъде опазено, но има и нещо по-важно – времето, не само неговото, но и това на света, изглежда е на негова страна.
