От Цветозар Томов, социолог
Епидемиологичната обстановка у нас вече е път да стане катастрофална. Работата не е само в това, че по брой потвърдени случаи на 100 000 души от населението вчера ние излизаме между първите пет страни в света с тенденция в близките дни да станем лидери в тази печална класация. Ние сме единствената от най-тежко засегнатите страни, в която се правят подозрително малко тестове. При 37% положителни тестове можем да сме сигурни, че реалният брой на заразените не само далече надхвърля потвърдените случаи, но с доста висока вероятност е по-висок, отколкото където и да е другаде. Защото и Белгия, и Чехия, и Швейцария – страните, данните за които са по-лоши и от нашите – тестват много повече хора.
Освен това, ние сме единствената от тежко засегнатите страни, в която паралелно и със същия темп нараства и броя на смъртните случаи. Нека прибавя и това, че се съмнявам и в достоверността на отчитането им. Нашумялата история с 33-годишния мъж, не дочакал линейка, едва ли е единствена, а нека отбележа, че неговата кончина не е включена в статистиката на починалите от коронавирус инфекция.
63 починали в един ден, когато общият брой на смъртните случаи за денонощие, по каквито и да са причини, не надхвърля 300, означава, че поне всеки пети починал вчера човек е станал жертва на епидемията. Причината, вероятно, е в рязко затруднения достъп до болнично медицинско обслужване, а може би и във влошеното му качество.
До средата на октомври в болница влизаха поне 15% от активните случаи и този процент беше стабилен в целия ход на епидемията. Този процент се сгромолясва от ден на ден и в момента е 7,77%. Трудно ми е да повярвам, че за по-малко от 3 седмици активността на патогена е намаляла двойно и е довела до двойно намаляване на нуждаещите се от болнично лечение.
От страна на властите получаваме хаотични мерки, които масово не се спазват, заклинания, а и странни решения – от рода на това, да се допуска публика на един турнир по тенис, който бил особено важен, както и неистови грижи за съдбата на баровете и дискотеките. През юли, в началото на протестната вълна, премиерът (нека му пожелая бързо оздравяване) обоснова нежеланието си да подаде оставка с това, че сегашното правителство е най-подготвено и носи отговорност за това, да изведе страната от здравната и икономическата криза. Сега повтаря, че няма да допусне затварянето на страната.
За да не допусне затварянето на страната, правителството трябваше да е в състояние на разработи смислени сценарии за хода на епидемията и да предупреди населението при какви обстоятелства нов локдаун е неизбежен. Всъщност, единственият критерий, обявен в началото на май, малко преди отмяната на извънредното положение, беше, че при над 100 потвърдени случая за три последователни дни това ще бъде необходимо. Вчера имаме над 4 000 потвърдени случая без да правим достатъчно тестове. Почти съм сигурен, че, ако продължаваме да не се мобилизираме за борба с тази напаст, още през ноември ще имаме три последователни дни с над 100 починали от инфекцията хора.
Ще поеме ли правителството отговорност за загубения контрол над епидемията? Ние самите като граждани в състояние ли сме да осъзнаем какво можем да си причиним, ако продължаваме да се отнасяме лековато към това бедствие? Не е ли време за крайни мерки, в осъществяването на които да се включат всички отговорни институции в страната?
Нямам отговор на тези въпроси. Но мисля, че ако проспим още десетина дни, ще извървим пътя до пълна хуманитарна катастрофа.
Препубликувано от Фейсбук
