От Ан Апълбаум, The Washington Post
По света управляващите използват пандемията като извинение, за да си вземат повече власт. И обществеността се примирява с това.
Ан Елизабет Апълбаум (Anne Elizabeth Applebaum) е една от най-значимите съвременни американски журналисти и историци. Семейството й е от еврейски произход и в САЩ нейните предци са емигрирали като бежанци от територията на днешна Беларус. Има и полско гражданство от 2013 г. Работила е и продължава да работи за едни от най-известните световни издания – The Economist, The Spectator, The Atlantic, The Washington Post. Нейните исторически книги за историята на Централна и Източна Европа, за марксизма – ленинизма, за репресиите на комунизма и за развитието на гражданското общество в Централна и Източна Европа са сред най-четените и най-добре приеманите от науката и критиката. Тя е гост-преподавател в London School of Economics and Political Science. С книгата си Гулаг: Една история (Gulag: A History), издавана и на български език, печели журналистическата награда “Пулицър” през 2004 г.
13 март – (петък 13-ти) Стана така, че съпругът ми шофирал по полска магистрала, когато включил радиото на новинарска програма и научил, че границите на страната ще бъдат затворени след 24 часа. Той отбил и ми се обади по телефона. Купих си билет от Лондон до Варшава минути по-късно. Не живея в Полша през цялото време, но съпругът ми е полски гражданин, единствената къща, която притежавам, е в селски район на Полша и аз исках да бъда в нея. На следващата сутрин лондонското летище в Хийтроу беше ужасяващо празно, с изключение на полета до Варшава, който беше буквално препълен с хора, опитващи да се върнат на един от последните граждански полети обратно в страната си. По време на настаняването представителите на авиолинията отказваха да качат на борда пътници без полски паспорт (аз имам такъв) или документи за пребиваване. Тогава някой разбра, че новите правила влизат в сила едва в полунощ и затова станах свидетел на разговор между един от стюардите и двама неполски пътници: „Разбирате, че може и да не можете да излетите отново. Осъзнавате, че може би ще бъдете във Варшава много дълго време…”
В същия ден се обадихме на нашия син, колежанин-първокурсник в САЩ и му казахме да тръгва към летището. Той беше планирал да остане с приятели и част от семейството след затварянето на университета. Вместо това, ние му дадохме 30 минути предизвестие, за да се качи на един от последните полети до Лондон, който прави връзка с един от последните полети до Берлин. Когато той кацна в Европа в неделя, Полша вече беше затворила границите си за целия обществен транспорт. Той пое с влак от Берлин до Франкфурт на Одер, град на полско-германската граница. Измъкна се от влака и мина, носейки багажа си, сякаш беше герой от филм за размяна на шпиони от времето на Студената война. Натъкна се на бариери на пътя, войници с пушки, мъже в пълни защитни костюми, които мерят температурата на преминаващи. Съпругът ми го пое от другата страна на границата.
Полша не беше нито първата европейска държава, която затвори границите си, нито беше последната. Около дузина европейски държави вече спряха или драстично забавиха преминаването на граница. Освен това, Шенгенското пространство – зоната за свободно движение на Европейския съюз – вече спря приемането на граждани, извън ЕС. Медицинското оправдание за тези драматични затваряния на границите е неясно: Ейми Поуп, бивш служител на Съвета за национална сигурност, който е работил по кризата, свързана с епидемията на ебола през 2014 г., ми каза, че администрацията на Обама е обмисляла затварянето на границите за пътници от Западна Африка по онова време, но „учени настоятелно съветваха против тази мярка, тъй като това вероятно щеше да влоши огнищата на зараза.“ Затварянето на граници, без внимателно планиране, може да забави движението на необходимите оборудване и експертиза, или да създаде компактни групи от заразени хора по летищата и други контролно-пропускателни пунктове. Затварянията, също така, дават илюзията за решителни действия, без всъщност да променят реалността на място. Още през януари решението на президента Доналд Тръмп да спре полетите от Китай даде на него и на неговата администрация фалшивото усещане, че са спрели COVID-19. Не бяха.
В случая с Полша рязкото, на пръв поглед непланирано, решение предизвика огромен хаос. Полски граждани в момента са изоставени в нужда навсякъде по света и правителството е принудено да организира чартърни полети, за да ги прибере. Хиляди граждани на Украйна, Беларус и балтийските държави, включително шофьори на камиони и туристи, които просто се опитват да се приберат, бяха затворени в колите си на полско-германската граница в продължение на няколко дни, използвайки близките полета за тоалетна, защото граничарите отказват влизането на не-поляци. Германският Червен кръст раздаваше храни, напитки и одеяла.
Нито една от тези сурови, драматични мерки не спряха вируса в Полша. Епидемията вече беше започнала да се разпространява няколко седмици по-рано и все още разпространението й продължава. Но въпреки хаоса – може би дори именно заради хаоса – затварянето на граници е изключително популярно. Държавата прави нещо. И това може да е предвестник на това, което предстои.
Няма нищо ново в внезапния ентусиазъм за агресивна намеса на правителството по време на здравна криза. В цялата световна история пандемиите са водили до разширяване на властта на държавата. Когато Черната смърт се разпространява в Европа през 1348 г., властите във Венеция затварят пристанището на града за плавателни съдове, идващи от заразени с чума райони и принуждава всички пътници да прекарат 30-дневна изолация, която в крайна сметка става 40-дневна; оттук идва и думата „карантина“ [Quarantena означава „четиридесет дни“, дума, използван от венецианците през XIV-XV в. и обозначаваща периода, в който всички кораби трябва да бъдат изолирани, преди пътниците и екипажът да могат да слязат на брега по време на епидемията от чума – Черната смърт. Мярката се използва след увеличаването на периода trentino “трентино”, или тридесетдневен период на изолация, наложен за първи път във венецианската колония Рагуза в Сицилия. – бел.ред.]. Няколко века по-късно Уилям Сесил, главният министър на кралица Елизабет I, се бори срещу чумата в Англия със закон, който позволява на властите да затварят болните в техните къщи за шест седмици. По-късно Законът за чумата от 1604 г. прави критикуването на тези и други мерки противозаконно.
Поне докато са уплашени, хората се съобразяват. В моменти, когато хората се страхуват от смъртта, те се примиряват с мерки, които вярват, правилно или погрешно, че ще ги спасят – дори ако това означава загуба на свобода. Такива мерки са били популярни в миналото. Либералите, либертарианците, демократите и любителите на свободата от всякакъв вид не трябва да се заблуждават: Те ще бъдат популярни и сега.
В някои европейски страни вече наблюдаваме как този процес се развива с голяма степен на социален консенсус. Италия премина в пълен режим на блокиране. Всички магазини и предприятия са затворени, с изключение на тези, които се считат за необходими; поставени са пътни заграждения, за да се предотврати ненужното пътуване; обществените паркове и детски площадки са затворени. Италианската полиция вече глоби десетки хиляди хора за това, че са били навън без основателна причина. От миналия вторник Париж премина на подобно строго блокиране. Не можете да напуснете дома си, без да попълните формуляр; Изпратени са 100 000 полицаи, за да сме сигурни, че хората не нарушават правилата. Само за един ден – сряда на миналата седмица – френската полиция издаде 4000 глоби за това, че си бил навън по незначителни причини.
Грубо е, да – но хората сега приемат тези мерки за необходими. Италианският премиер Джузепе Конте се радва на подкрепата на седем от 10 италианци в момента, необикновено висок брой в страна, която изпитва историческо недоверие към политиците си. Френският президент Еманюел Макрон открито определи борбата срещу вируса като „война“ и този по-строг подход и език също му спечелиха мнозинство в националното одобрение.
Възползвайки се от този импулс, някои вече отиват много по-далеч. В петък унгарското правителство изпрати законопроект в парламента, който ще даде диктаторски правомощия на премиера Виктор Орбан в името на „извънредната ситуация“. За неопределен период от време той ще може да игнорира законите, които желае, без да се консултира със законодателите; изборите и референдумите трябва да бъдат суспендирани. Нарушаването на карантината ще се превърне в престъпление, наказуемо с присъда от лишане от свобода. Разпространението на невярна или друга информация, която причинява „смущения“ или „вълнения“, също ще бъде престъпление, също наказуемо с присъда от лишане от свобода. Не е ясно кой ще определи какво е „невярна информация“: текстът е достатъчно неясен, така че да може да включи почти всяка критика към правителствената политика в областта на общественото здраве. Нищо от това няма да поправи факта, че Унгария е една от най-слабо подготвените страни за борба с пандемията – най-малкото и поради това, че политиките на нейното националистическо правителство убеждават толкова много образовани хора, включително и лекари, да напуснат страната.
В нормални времена унгарската опозиция никога не би подкрепила подобно крещящо прехвърляне на власт, особено такова, което изглежда е предназначено само, за да скрие провалите на правителството. Но в този момент някои, които обикновено биха се противопоставили на правителството, ще се примирят. „Всички техни предупредителни системи са изключени“, ми каза Петер Креко, унгарски анализатор. В този момент на нарастващ страх, каза той, никой не иска да се възприема като непатриот, защото по някакъв начин вреди на здравето и безопасността на унгарците. Всички искат да повярват в базисната „доброта“ на нацията и държавата.
Подобен рязък преход се осъществява и в Израел, където Бенямин Нетаняху – все още премиер, въпреки че загуби наскоро избори – прие спешно постановление, което му позволява да отложи началото на собствения си наказателен процес и пречи на новоизбрания израелски парламент, в който опозицията има мнозинство, да бъде свикан. Той също така си е предоставил огромни нови правомощия за подслушване и следене без никакъв надзор. Институциите и тактиките, които обикновено се използват за проследяване на терористи, сега ще се използват за контрол върху спазването на карантината, проследяване на активността и движението на средностатистическите граждани и следене на температурата и здравословното им състояние. Част от израелското население никога няма да приеме нито засилената роля на службите за сигурност, нито продиктиваните от собствения му интерес рестрикции на Нетаняху. Английското издание на вестник Хаарец (Ha’aretz) вече нарече тези ходове „корона-преврат“. Но докато израелците са уплашени, друга част от населението ще приеме всичко това.
Американците трябва да са подготвени, че техните съграждани ще реагират по същия начин. Нашата федерална система ни дава известно предимство: карантинните правомощия варират в различните щати; тези, които ги налагат, е по-вероятно да бъдат щатските полицая, а не федералните служби за сигурност. Но американският президент вече доказа, че предпочита жестовата политика пред реални мерки, затваряне на граници пред масовото производство на маски и тестови комплекти. По-съществено е, че той доказано има сериозен опит в тези неща: скандалът с Украйна ни разкри, че Тръмп не изпитва никакво уважение към върховенството на закона, а разследването на Мълер ни показа, че той „пет пари не дава“ за независимостта на Министерството на правосъдието. Той вече е злоупотребявал с правителствената власт по политически причини и има гръмогласни клакьори за привърженици, които винаги са му ръкопляскали за това. През следващите седмици или месеци е много вероятно той да използва тази криза, за да натрупа повече власт, точно както Орбан и Нетаняху вече имат, и е много вероятно Fox News да го подкрепи. Така ще направят и много американци. Министерството на правосъдието, съобщи Politico, вече е поискало от Конгреса правомощия да задържа американците без съд, въпреки че такива правомощия са абсолютно ненужни. Законодателите, които се съпротивляват на тези и подобни мерки, които предстоят, трябва да се подготвят да бъдат обвинени в заплаха за живота на своите избиратели.
В една алтернативна вселена, с различен президент, здравните служители в Съединените щати можеха да имат по-добри възможности, по-добри начини за канализиране на общественото безпокойство, по-добри начини за наблюдение на благосъстоянието на обществото, използвайи технологии, но и без да се суспендира върховенството на закона. Южна Корея, процъфтяваща и здрава демокрация, използва приложения за проследяване на пациенти с коронавирус и лица под карантина, но все още не се е поддавала на съблазънта да спре дейността на Парламента си. Сима Сгайер (Sema Sgaier) от Фондация Сурго (Surgo), организация, която насърчава използването на бази данни и поведенческите науки в общественото здравеопазване, изтъква, че технологията може да помогне по други начини – например чрез наблюдение на огнища на COVID-19, така че карантините и блокирането да могат да бъдат насочени към определени квартали или градове, като по този начин се избягват блокиранията, които цели американски щати налагат. Трябва също да е възможно използването на проследяваща технология по прозрачни начини, като се предложи на гражданите правото да излязат от системата, след като пандемията приключи.
Тук, в Полша, правителството е много далеч от прилагането на толкова сложни тактики и старите методи все още са в сила. Местната полиция в нашия селски район редовно се обажда по телефона, за да се увери, че всички в къщата си остават вътре: 14 дни карантина са задължителни за всички в страната, които са се завърнали от чужбина. Те винаги са учтиви. Разбирам, че те си вършат работата и разбирам, че въпросът е да накарат хората да се чувстват в безопасност. Но нито аз, нито някой друг в техните списъци има някакъв начин да разберем, след като тази епидемия отшуми, дали новите правомощия, придобити от властите по време на кризата, някога ще бъдат върнати.
