Имаме поредния шедьовър на късния герберизъм – конституция, носеща всички белези на своята епоха – копи/пейст, недомислици, калпави поправки, правописни грешки, обслужване на конкретни лица, удар по други също толкова конкретни неща – и като цяло още един паметник на това, което единствено може да се опише като – корумпирана некадърност. Цяло чудо е, че от ГЕРБ не са се опитали да прекарат тази конституция през някоя преходна или заключителна разпоредба на друг закон, както обикновено правят.
Зад тази книжка за оцветяване на Дани Кирилов, обаче, се крие далеч по-дяволит кроеж. ГЕРБ внесоха проект за изцяло нова конституция, а не за поправки в настоящата. С това кутията на Пандора бе отворена и едно бъдещо Велико Народно събрание ще може да разгледа всяка разпоредба, както сам премиерът ни увери. Какво означава това? Втора камара? Президент избиран от парламента? Светия синод с право на вето? Главния прокурор с право на вето? Задължителна казарма? Каквото ви дойде на ума.
Далеч по-притеснително, обаче е, че на стопаните на Сараите и х-л “Берлин” отдавна им е дошло на ума какво точно искат като промени и те далеч надминат среднощните писаници на Дани Кирилов. А за техните идеи в последните месеци виждаме много доказателства:
- Миналата година се заговори усилено за пряка конституционна жалба;
- Доган в новогодишната си реч говорише за “рестарт на демокрацията”;
- В стратегическото споразумение със САЩ бяха записали, че ще въведат конституционни реформи;
- Дани Кирилов, който бе далеч по-голям обект на недоволство от Емил Караниколов и Ангелкова, му се размина оставката – явно защото им е трябвал за претенция, че е готвил тази диплянка дълго време;
- Близнашки, който винаги е роптал срещу нова конституция, защото той се е самообяви за “баща” на настоящата изведнъж се обърна и започна да настоява за избор на президента от Народното събрание – подозрително конкретна мярка, която оповестява подозрително често от всеки ефир в послендо време;
- СДС излезе с изключително непопулярната идея за втора камара, която няма как да бъде възприета от голяма партия днес, но има как да бъде прокарана в едно Велико народно събрание;
- Николай Младенов, който не се е появявал в ефир от пет години и по негови думи в момента поверения му регион е на ръба на война, реши че е време да отскочи до една от телевизиите и каже нещо за конституционните реформи – може би защото е готвен за експертен премиер.
Всички тези обстоятелства навяват на мисълта, че това далеч не е случайна хрумка на Борисов в 12 без 5, а добре премислен ход на статуквото от няколко месеца за окончателното му стабилизиране в следващите години.
Защо сега? Отговорът е, че двама от триумвирата, който управлява България от 2014 г., трябва да си намерят ново поприще. Бойко Борисов е очевидно в залязваща фаза на своята кариера, а на Сотир Цацаров приключи мандата като Главен прокурор. Същевременно, третият триумвир, Пеевски, иска да затвърди своя контрол върху държавата.
Поради тази причина и в сенките на настоящия дебат се прокрадва идеята за избор на президент от парламента – позиция, която може да бъде дадена на Борисов. Същевременно Цацаров удобно може да бъде избран за конституционен съдия, след като му свърши мандата в КПКОМПИ и поведе една по-активна последна инстанция, която може да се произнася по всеки един закон и политика. За успелия вече не толкова млад Пеевски остава да контролира уредяващите редици на депутатите, а защо не и самият той да стане някой “сенатор” с шест-годишен мандат, избиран мажоритарно от Пазарджик.
Доколко тези блянове са осъществими е друг въпрос, но те със сигурност вече присъстват в публичния дебат. Чак като се преброят след изборите за Велико народно събрание ще стане и ясно какво е постижимо, но проекта на ГЕРБ дава възможност всичко да бъде променено.
И нека не забравяме, че те винаги могат да търгуват с либералните права – в зависимост от това накъде духа вятъра – в замяна на някой друг орган по тяхна кройка. Дали няма да ни се размине наборната служба срещу някой друг Сенат?
Никой не трябва да подценява възможността наистина да се отправим към избори за Велико народно събрание. Ако това се случи, далеч по-страшни от рисунките на Дани ще ни се сторят кроежите на Мамин.
Карикатурата на корицата е на Чавдар Николов за нас и е рисувана на 31 декември 2017 г. Вижте още негови карикатури, които се сбъднаха:
