SHARE

Дано не засегна някого с това, което пиша. Но ако е така, покорно моля за извинение. Същевременно, не мога да не го напиша, защото за мен България и българската правна система стават все повече terra incognita, която аз явно не разбирам. Простете на нищия духом.

1. Някои си представят Министерския съвет като някакъв „свръх-орган“, способен (или дори длъжен) да се намесва във всички сфери на обществения живот. Аз не го възприемам така. Никога не съм знаел (и не са ме учили), че МС може да изземва компетентността на всички други държавни органи в страната и да действа едновременно като върховен законодател, върховен съд и най-висш орган на изпълнителната власт в страната.

2. Без съд и присъда не можеш да обявяваш някого за виновен. Без установено по надлежния ред административно нарушение не можеш да налагаш административно наказание. Още повече, ако такова административно наказание не е познато въобще на правния ред в страната.

3. В държава, в която по дефиниция „политическият живот се основава върху принципа на политическия плурализъм“ (чл. 11, ал. 1 от Конституцията), не можеш да санкционираш надлежно вписана и съществуваща политическа партия и всячески да ѝ пречиш да участва в изборите след има-няма две седмици.

4. В държава с върховенство на правото не може да не дадеш възможност на което и да е лице (физическо или юридическо), засегнато от административен акт, да се ползва от елементарна защита, включително и в съда. Защото „гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон“ (чл. 120, ал. 2 от Конституцията).

5. Не можеш да изземваш в чували за боклук и кашони и да държиш противозаконно, без каквото и да било правно основание или съдебен акт, колекция от безценни предмети на световното културно наследство. Не можеш да правиш това на базата на слухове и защото „един човек, който е много в час, ми каза…“. През 1911 г. Върховният съд на САЩ принудително разделя основната компания (Standard Oil Company) на най-богатият човек в САЩ по това време – John D. Rockefeller. Най-вероятно това е и най-богатият човек в историята на човечеството за всички времена. Съдът разделя Standard Oil Company на 34 (тридесет и четири!) отделни компании. Някои от тях са и до днес едни от най-приходоносните фирми в света – ExxonMobil и Chevron, например. Основанието за принудителното разделяне е нарушение на федералния антитръстов закон в САЩ. Как на никого не хрумва в този момент в САЩ да „национализира“ Rockefeller Institute for Medical Research (прераснал след това в Rockefeller University) или Rockefeller Foundation, или десетките други дарения за благотворителни каузи или културни институции? Или да „одържавят“ колекциите му от модерно и антично изкуство? При това са имали сериозна причина – John D. Rockefeller и ръководената от него Standard Oil Company са нарушили федерален закон.

6. Когато се опитваш да възложиш управлението и контрола на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала на нови лица, трябва да спазиш закона. Само тогава можеш да очакваш, че решаващият орган (съдът) ще направи вписването. Ако се опитваш да го направиш в нарушение на закона, не можеш да очакваш и от съда да наруши закона. Не можеш да преодолееш отказа на съда с непрекъснати опити за вписване. Защото това е злоупотреба с право. В действащата Конституция от 1991 г. забраната за злоупотреба с права – за тяхното упражняване, когато това накърнява права или законни интереси на други, е изрично предвидена в чл. 57, ал.2 от КРБ – въздига в конституционно задължение да се зачитат правата и законните интереси на другите.
Горното е валидно и за Делян Славчев Пеевски, и за Васил Крумов Божков. Независимо от това, какво мислим за тях.

А ако не смятате така, сте на едно мнение с Джипко Бибитков.

*Препубликувано от Фейсбук

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.