SHARE

Близкоизточните медии обръщат през последната седмица особено внимание на отношенията между САЩ и Русия като ключови  за решаване на основните проблеми в региона.

Прегледът на близкоизточните медии е подготвен от младия арабист Дорейд Джасим.


Русия прекрати преговорите със САЩ за Алепо

Русия и САЩ суспендират преговорите относно начините за решаване на кризата в Алепо, предава вестник „Ал-Хаят“, като цитира Сергей Рябков. Френският президент Франсоа Оланд осъди Русия заради позицията ѝ, „нарушаваща обещанията“ по отношение на Алепо, овладян напълно от сирийския режим, и евакуацията на опозиционните фракции. Оланд заяви пред репортери при пристигането си в Брюксел за участие в срещата на върха на ЕС: „Все някога се появява неизбежната отговорност за деянията“, като подчерта: „Европа трябва да повиши гласа си“. Той допълни, че Русия не спазва обещанията си и не се придържа към тях, и добави, че ако не се положат усилия, режимите, подкрепящи Башар Асад, ще бъдат отговорни за много опасната ситуация за населението в Алепо.

Оланд смята, че най-важното нещо е „евакуацията на хората, които вече не могат да издържат на бомбардировките и кланетата и искат да напуснат безопасно“. „Вторият приоритет е да бъдем в състояние да доставим хуманитарна помощ и лекарства за жителите, които искат да останат, и трето – опазването на всички лечебни заведения около Алепо“, заяви още френският президент.

Председателят на срещата на върха Доналд Туск се срещна с председателя на Общинския съвет на Източен Алепо Брита Хаджи Хасан малко преди лидерите да се съберат, заявявайки че Хасан ще отправи призив на добра воля в началото на срещата. Съветникът по хуманитарните въпроси към ООН Ян Егеланд заяви, че Русия е информирала екипа за хуманитарна помощ на ООН по време на последното заседание, че евакуацията на повече от 1000 души от Източен Алепо е бърза и мирна. Егеланд заяви пред репортери: „Русия обясни на работния екип подробностите за евакуацията и от екипа потвърдиха, че руснаците наблюдават ситуацията за бърза евакуация. Това няма да доведе до повече вреди на вече евакуираните“. Освен това старшият правителствен служител на японското правителство посочи днес, че Путин е уведомил японския премиер Шиндзо Абе за желанието си да работи с други страни за решаване на сирийския проблем. Абе, който се срещна с руския президент Владимир Путин в западната част на Япония, изрази загрижеността си относно влошаващото се хуманитарно положение в Сирия.

 

Натискът върху Иран ще се увеличи през мандата на Тръмп

Старши дипломат в Съвета за сигурност заяви, че натискът върху Иран и неговата роля в Сирия вероятно ще се увеличат, като се започне от началото на следващата година, с влизането в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп, „но най-голямата дилема е, че всеки се стреми да разбере как да се съчетаят по-близките отношения с Русия и по-твърдите отношения с Иран“, отбелязва вестник „Ал-Хаят“. Дипломатът, пожелал анонимност, допълва, че „начинът за сътрудничество с Иран и неговата роля в „мръсната работа“ чрез въоръжените милиции, участващи в сирийската война, ще се изяснят след встъпването в длъжност на Тръмп и стартирането на неговата администрация. Особено назначенията, инициирани от Тръмп, на ключови фигури в неговата администрация, както и речта му по отношение на Иран, „представляваща въведение“ в следващата фаза. Ролята на Иран в Сирия изпъква по думите на посланиците на САЩ, Великобритания и Франция на заседание на Съвета за сигурност, провело се, за да се обсъди състоянието на Алепо. Според тримата посланици отговорността на Иран е успоредна на отговорността на Русия и Дамаск в извършването на престъпленията в Алепо. Посланичката на САЩ Саманта Бауър обяви на тази среща: „Режимът на Асад, Русия, Иран и техните съюзници – въоръжените милиции, са отговорни за клането в Алепо“. Тя посочи Иран четири пъти в едно изречение.

Според анонимния западен дипломат „европейското и британското становище е, че главният натиск трябва да бъде върху Русия като ключов елемент за постигането на реална промяна в Сирия за разлика  от ориентацията на Тръмп, който може да се стреми към сближаване с Русия, от една страна, и обтягане на отношенията с Иран – от друга“. Дипломатът допълни: „Опцията за западните страни е ненамеса в кризата в Сирия след гласуването на британския парламент по този въпрос. Президентът на САЩ Барак Обама оттегли заплахата си по отношение на „червената линия в Сирия“ като пряк резултат от напускането на Русия от арената, един урок, от който трябва да се възползваме, до точката на намиране на баланс между липсата на пълна намеса и пълната намеса“. Относно ролята на ООН в следващата фаза в Сирия с получаването на мандата на новия генерален секретар Антонио Гутиереш в началото на следващия месец дипломатът прогнозира: „Новият генерален секретар ще очаква по-ясна картина за взаимоотношенията между Тръмп и руския президент Владимир Путин, преди да се ангажира с политическа роля в решаването на сирийската криза“. И добави: „Специалният пратеник за Сирия Стефан де Мистура в момента се стреми към работата по въпроса в три точки: укрепване на хуманитарната роля на ООН, да не се повтори сценарият на Алепо и в Идлиб и да използва края на битката за Алепо като възможност за подновяване на политическия процес“. ООН отново е потвърдила невъзможността да получи достъп до разграничителните коридори в Алепо или доставката на всякаква помощ за обсадените при бомбардировките или бягащите от боевете. Говорителят на генералния секретар Фархан Хак съобщи: „Ние все още нямаме достъп до тези зони въпреки нашите многократни молби за това към заинтересованите страни“.

 

Обама позволи да се разширят санкциите върху Иран

Американският президент Барак Обама позволи разширяването на американските санкции върху Иран, но изненадващо се отказа от подписването на закона, въвеждащ това решение в сила, отбелязва панарабският сайт „Илаф“. Говорителят на Белия дом Джош Ърнест обяви в декларация: „Удължаването на закона за санкциите срещу Иран ще се превърне в нов закон без подписа на президента“. Очакваше се президентът да подпише новата резолюция, но той изчака символично до полунощ в петък, за да подпише законопроекта, отбелязвайки, че това не е необходимо. Това означава, че подновяването на санкциите срещу Иран в продължение на десет допълнителни години ще се превърне в закон автоматично. Говорителят каза, че Обама по-рано е обявил, че гласуването за подновяване на американските санкции няма да се отрази на ядреното споразумение, защото Белият дом няма да преустанови всички санкции, свързани с ядрената програма на Иран. 99 сенатори гласуваха без възражения в подкрепа на удължаването на санкциите, пряко свързани с договора за иранската ядрена програма, сключен в средата на 2015 г. Конгресът гласува този текст през ноември миналата година. Традиционно ще бъдат подновени общите санкции, наложени от САЩ от 1996 г. насам, на всеки десет години. Това включва налагането на санкции върху Иран в банковия сектор, както и енергетиката и сигурността. Но според някои законът нарушава духа на споразумението между Иран и великите сили, предвиждащо намаляване на ядрената програма на Иран в замяна на облекчаване на санкциите на Съединените щати и други народи. Ърнест потвърди в декларация: „Тази администрация даде да се разбере, че разширяването на закона за санкциите срещу Иран, макар че те не са задължителни, е напълно в съответствие с ангажиментите ни за промяна на цялостния съвместен план с Иран“, позовавайки се на името на споразумението.

Иранският президент Хасан Рухани е наредил на свои експерти „да започнат дизайна на кораби с ядрени двигатели“ в отговор на разширяването на санкциите, които той счита за нарушение на ядрената сделка. Международните анализатори смятат, че изявлението е трик, вероятно защото това би било твърде скъпо усилие, без постигане целите на една голяма стратегия. Ърнест каза, че държавният секретар на САЩ Джон Кери е заявил запазването на иранската ядрена сделка, която ще бъде „основна стратегическа цел“ на Съединените щати. Кери повтори уверенията на Белия дом, че подновяването на закона за санкциите е от съществено значение, подчертавайки, че със или без подновяване на санкциите Вашингтон ще бъде в състояние да се справи с всякакви ирански нарушения на споразумението или да наложи отново санкциите при неизпълнение от Иран на задълженията му. Кери потвърди в изявление, че администрацията на САЩ „са употребили и продължават да употребяват всички правомощия, необходими да се отменят санкциите и да се продължат онези, несвързани с ядрената сделка, както и отново да се наложат мерките, ако е необходимо, в случай че Иран не е изпълнил задълженията си по договора“.

За началото на 2017 г. се отлага Парижката мирна конференция за израелско-арабския конфликт

Франция обяви отлагането на провеждането на международната конференция за мир между палестинците и Израел, насрочена да се проведе в Париж през следващата седмица, до началото на януари идната година, съобщава „Ал-Хаят“. Посланикът на Палестина в Париж Салман Харфи заяви в интервю за радио „Гласът на Палестина“, че френската страна го е уведомила за отлагане на конференцията, насрочена за 21 декември. Той допълни, че „отлагането е с цел да се подготвят добре за конференцията и да я проведат успешно“. И акцентира, че поканите за присъствие ще бъдат отправени към Палестина и Израел, а ако Израел откаже, конференцията ще се проведе без присъствието и на двете страни, които ще бъдат призовани по-късно, за да бъдат информирани за резултатите. Френският посланик в Израел заяви, че конференцията „не съдържа нови идеи за това как да се реши конфликтът в Близкия изток, но основната цел е да се предотврати изчезването на проблема в светлината на другите глобални кризи“. Израел информира френската страна за отказа си да присъства на конференцията, като нееднократно поиска да започне преговори директно с палестинската страна. Франция опита многократно през текущата година да съживи мирния процес и проведе предварителна конференция през юни, събирайки ООН, ЕС, САЩ и редица арабски страни, за да се обсъдят предложенията без присъствието на израелците или на палестинците. Един палестински младеж беше убит в Йерусалим, след като войници го застреляха заради раняването на трима израелци, сред които един полицейски служител в близост до „Портата на лъвовете“, според израелската полиция. Някои израелски източници говорят за смъртта на младия мъж, докато други източници говорят за сериозни наранявания. В същия контекст израелски войски щурмуваха призори университета „Бирзейт“ в гр. Рамала с над 20 военни превозни средства и атакуваха щаба на Студентския съвет, съсипвайки колекциите на музея и конфискувайки съдържанието им.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.