SHARE

От проф. Николай Слатински

Без да преминавам към излишно теоретизиране, само ще кажа, че в съвременната Рискология, която е интегрална част от Науката за сигурността, има два типа рискови проблеми.

Първият тип рискови проблеми, които основно бяха изучавани доскоро, съхраняват традиционното си название „рискове“ или „риск-проблеми“.

Вторият тип рискови проблеми се наричат малко по-различно – „рисковизирани проблеми“.

Да поясня накратко:

Риск-проблемът, рискът, традиционният риск е свързан с конкретна уязвимост на системата. Той сканира системата, търси „своята“ уязвимост и ако я открие, може да се „вмъкне“ през нея и да порази системата.

Ако системата има такава уязвимост, то тъй като рисковете са като акулите, които отдалеч надушват кръв, то дори „нейният“ риск, т.е. свързаният с тази уязвимост риск да се е, образно казано, запилял нанякъде, той задължително и неминуемо ще „усети“, ще „надуши“ тази „своя“ уязвимост и ще се устреми към системата, за да се вбие и впие в нея през въпросната уязвимост.

С други думи, наличието на някоя уязвимост е „покана“ свързаният с нея риск да се материализира.

Противодействието на такъв риск (риск-проблем, традиционен риск) се осъществява чрез минимизиране на „неговата“ уязвимост.

Рисковизираният проблем (нетрадиционният риск) е с много по-висока степен на интензивност. Той може да експлоатира ВСЯКА уязвимост на системата

Следователно, не е нужно системата да има точно „неговата“ уязвимост, важното за рисковизирания проблем е системата да има КАКВАТО И ДА Е уязвимост.

Когато рисковизираният проблем пробие през някоя такава уязвимост, той прави тази уязвимост достъпна за ВСЕКИ друг риск.
Има ли системата каквато и да е уязвимост и появи ли се наблизо рисковизиран проблем, той ще се материализира през тази уязвимост без значение дали е неговата или не е.

И не стига, че рисковизираният проблем ще удари тежко системата през нейната конкретна уязвимост, но освен това ще превърне тази уязвимост, т.е. пробойната, през която се е промушил за да разтерзае системата, достъпна за който и да било друг риск!

Уязвимост, достъпна за всеки вероятен, възможен и мислим риск се нарича СТРАТЕГИЧЕСКА УЯЗВИМОСТ, за разлика от „обикновената“, „нормалната“ уязвимост, наричана именно така – УЯЗВИМОСТ.
Противодействието на рисковизирания проблем (нетрадиционния риск) става само на системното, общото, комплексното, цялото (холистичното) ниво!

Впрочем, нагледен пример за рисковизиран проблем (нетрадиционен риск) е ковид.

Толкова с теорията.

Сега ще погледна на България в контекста на войната на военния престъпник Путин срещу Украйна, от гледна точка на уязвимостите ѝ на четири нива: социетално (свързано с обществото като социум), свързано със сигурността, политическо и управленско.

– На социетално ниво имаме не просто риск (риск-проблем), а рисковизиран проблем, т.е. проблем с много висока степен на интензивност, поразяващ цялата система „България“ (държава-държавност-народ-общество).

Този рисковизиран проблем е мутацията на русофилството в путинофилство сред огромни маси от обществото ни.

В ЕС и НАТО други такива мултиплициращи се метастази на иначе традиционното русофилство на част от народа ни няма.

Путинофилството е тежко заболяване на обществото ни, защото то прави цели прослойки от нашето общество слепи, глухи, неми, безчувствени, цинични, злорадстващи спрямо морала, нравствеността, етиката, болката, страданието в контекста на мръсната война на сатрапа Путин срещу Украйна.

Путинофилството е покана към Путин да нападне и нас – на него даже не му е нужно да защитава своите 300 000 руснаци в България, както той явно ги е преброил искрено и лично. Путин просто ще прати ордите си да защитават русофилите (сиреч путинофилите), защото някой им бил нарушавал правата и свободите

– На свързаното със сигурността ниво също имаме рисковизиран проблем, т.е. проблем с много висока степен на интензивност, поразяващ цялата система „България“ (държава-държавност-народ-общество).

Такъв рисковизиран проблем е насипното състояние на цялата система за национална сигурност и отбрана. Насипно състояние и откъм въоръжение, и откъм поодготовка, и откъм дисциплина, и откъм мотивация, и откъм надеждна защита срещу характерното за нея русофилство, в някаква степен и в някои нейни части и подсистеми също така мутиращо и метастазиращо в путинофилство.
Занемареното съвременно патариотично възпитание и поверяването му твърде често на хора останали ментално в соца, ме кара дълбоко да се съмнявам, че българите, по-скоро нашите защитници от системата за национална сигурност и отбрана при евентуално нападение от Русия ще се бият така родолюбиво, всеотдайно, смело и жертвоготовно, както това правят славните украинци!

– На политическо ниво аналогично може да се каже, че имаме не просто риск (риск-проблем), а рисковизиран проблем, те.е. проблем с много висока степен на интензивност, поразяващ цялата система „България“ (държава-държавност-народ-общество).
Такъв рисковизиран проблем е откритото русофилството на една от двете големи (а тя и традиционна) партии – БСП, латентното русофилство на ИТН, агресивното путинофилство на „Възраждане“, а да не забравяме, че имаме и други политически метастази на русофилството (ВМРО) и путинофилството (Атака), както и силното влияние на руските спецслужби върху Хидролог Номер 1 на Републиката.

Реши ли Путин да ни денацифицира, делиберализира, деджендъризира и денатовизира, няма да се затрудни не само кого да сложи за премиер (например Копейкин) и кого за президент (например Янев), ами цяло отечественофронтовско правителство ще му се самопредложи незабавно.

– На управленско ниво бих казал, че имаме засега не толокова рисковизиран проблем с много висока степен на интензивност, а риск с висока степен на интензивност.

Такъв риск е печалният факт, че лидерът на открито русофилската партия БСП е в правителството, а от четирите партии в правителството още една – ИТН, значи общо две – са русофилски.
Това означава, че управляващата коалиция е полупарализирана в отношението си към войната в Украйна и балансира на ръба на разпадането.

С невъоръжено око се вижда как премиерът е с вързани ръце, как се държи плахо, как с половин уста и една ръка подкрепя Украйна, но очевидно изпада от общия европейски концерт.

Сигурен съм, че премиерът прави това не поради ценностни колебания и нравствени терзания, а за да съхрани правителството. Много му е тежко, защото с Корнелия Нинова той не може да прокара никакво разумно и ясно европейско решение. От друга страна, обаче, премиерът с тази нерешителност и с тихата си стъпка пропуска своя звезден час!

Така очертаният риск на управленско ниво във всеки един момент може да ескалира като степен на интензивност до рисковизиран проблем с много висока и разрушителна за управлението степен на интензивност.

Корнелия Нинова е противопехотна мина под краката на правителството. Във всеки момент може да се взриви, а и да не се взриви, ще забавя до спиране хода на правителството и ще го прави безкрайно внимателно и осторожно (казано по руски).

А не бива да забравяме на управленското ниво и дилемата, пред която е изправен в личен план президентът. Дилема, на която засега не се вижда решаването ѝ в полза на Европа и Запада – борбата. Тази дилема е свързана с борбата, която се води в душата на президента между силното му и очевидно русофилство като човек и не по-малко силното му и очевидно желание да действа като държавник. Засега русофилството в тази борба печели по точки, увеличавайки аванса си.
Все още не е късно президентът да надскочи себе си и да покаже, че е на нивото на тежките предизвикателства, като започне най-напред да нарича нещата с истинските им имена – няма, например, огромно напрежение между Русия и Украйна, а има подла и жестока война, която Русия води срещу Украйна.

Не пречупи ли деструктивното русофилство в себе си, президентът може да допринесе рискът на управленско ниво да ескалира в рисковизиран проблем, сиреч в проблем с много висока степен на интензивност, поразяващ цялата система „България“ (държава-държавност-народ-общество)

В заключение, може да се каже с огромно съжаление, че така очертаните от мен 1 риск (риск-проблем) и 3 рисковизирани проблема, позиционират България в пресечното пространство на два стратегически дефицита, а по-скоро създават условия за катастрофичен резонанс между тези два стратегически дефицита:

– България е без всякакво съмнение е най-слабото звено в двата съюза, които единствени могат да гарантират националната ни сигурност и отбрана пред лицето на неизбежната путинска заплаха – Европейският и Евро-атлантическият съюзи.
Даже бих казал, че при днешните нива на европейска и евро-атлантическа солидарност към Украйна, България Е слабото място на тези два съюза. Тя единствена няма необходимото поведение на достоен и отговорен техен член.

– България се превръща в един от най-вероятните обекти за бъдеща експанзия на Русия под господството на Путин. В неговият хищен стремеж да заграбва нови територии и да поробва нови държави, България е апетитна хапка, която той е убеден, че Русия ще преглътне и погълне без никакви проблеми и с малко сила и енергия, защото има не само пета, но и шеста, седма и осма колони, които ще го посрещнат покорно и покорено, коленопреклонно и при преклонени главици на Орлов мост с хляб и сол.

В този смисъл Украйна днес може да бъде спомен от бъдещето за България, ако не си дадем сметка, че заради агресивното путинофилство на значителни части от нашия народ, Отечеството ни е в опасност!

SHARE